3
гр. д. № 929/2018 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 96
София, 12.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 2 април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 929/2018 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на К. М. К. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.
С решението е отменено решение № 2126 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 2179/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което искът за собственост на 1/2 ид. ч. от УПИ 1034 па РП на [населено място], с. о. „Планова” е отхвърлен и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на молителя К., че М. А. и С. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на [населено място], с. о. „Планова”, при граници УПИ №№ 1035, 1036, 1037, 1033 и път, на основание давностно владение, осъществявано от 20.08.2003 г. до постановяване на решението.
Молителят твърди, че се е снабдил с писмени доказателства, които са от значение за спора относно принадлежността на правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота. Писмените доказателства два медицински документа, издадени от МБАЛ „Св. А.”, [населено място] установяват, че С. А. е пребивавал на стационарно лечение в периода 29.01.2007 до 06.02.2007 г. в здравното заведение. Вторият медицински документ удостоверява, че е пребивавал на лечение в същото здравно заведение в периода от 01.10.2014 г. до 5.10.2014 г. Третото писмено доказателство е писмо изх. № 1095 от 22.08.2003 г., издадено от „Банка ДСК” и адресирано до СВ-Варна относно вписване на законна ипотека за отпуснат на А. и сина им банков кредит, в което е посочено, че към 22.08.2003 г. те са имали местожителство [населено място]. Писмените доказателства представляват ксерокопия на документите и от тях не се установява датата, на която молителят се е снабдил с тях.
Поддържа, че с тези новооткрити писмени доказателства се установяват фактите, че А. са се били регистрирали адресно на адреса на имота, предмет на иска, преди 2007 г., а едва м. февруари 2007 г. и от тогава упражняват фактическа власт върху него, поради което към датата на предявяване на иска в тяхна полза не е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ответниците по молбата А. я намират за недопустима. Твърдят че по подадена от К. молба за отмяна, заведена с вх. № 5983 от 01.02.2017 г. е образувано гр. д. № 2493/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. В молбата е поддържано същото основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК и то е било основано на писмени доказателства, установяващи същите факти. Твърдят, че молбата е недопустима и на основание чл. 305 ГПК, а по същество я намират за неоснователна.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното:
Молбата за отмяна е подадена на 13.12.2017 г. от легитимирана страна срещу влязло в сила на 01.11.2016 г. решение. От представените ксерокопия на писмените доказателства не се установява на коя дата са станали известни на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Доказателствата са различни от представените с предходната молба за отмяна. В молбата са изложени мотиви съгласно изискването на чл. 306, ал. 1 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата на К. М. К. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на І-во г. за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: