Решение №615 от 21.12.2017 по гр. дело №1244/1244 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 615

София, 21.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1985/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Д. З. е подала касационна жалба срещу решение № 59 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 721/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 187 от 26.09.2016 г. по гр. д. № 584/2015 г. на Самоковски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу С. Г. ревандикационен иск за 5/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 65231.912.313 по КК на [населено място] и на същата част от първия етаж и мазетата от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Доводите са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по два процесуални и един материалноправен въпрос.
Ответникът по касация С. Г. оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторката е предявила ревандикационен иск срещу С. Г., нейн брат и съсобственик на описания имот, като е мотивирала правния си интерес от търсената защита с това, че касаторът не я допуска до имота. Препяства ползването му като е поставил в първия етаж свои вещи, а в мазетата машини. В двора съхранява дърва, паркира автомобили и е пуснал кучета, с което й пречи да ползва и дворното място.
Относно обстоятелството, че страните са съсобственици на имота, не е налице спор между тях. От представените писмени доказателства се установява, че с решение от 21.09.2007 г., постановено по гр. д. № 71/2006 г. Самоковски районен съд е допуснал да се извърши делба на описания по-горе имот при права 5/6 ид. ч. за касаторката и 1/6 ид. ч. за ответника Г., както и на таванските помещения при права 5/12 ид. ч. за касаторката и 7/12 ид. ч. за ответника Г.. С решение от 03.06.2010 г., постановено по същото дело, допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан. Въз основа на издаден на това основание изпълнителен е било образувано изп. д. № 3/2012 г. при Държавен съдебен изпълнител, което е висящо поради това, че въпреки че имотът е изнася на два пъти на публична продан, поради неявяване на купувачи, проданта не са е състояла.
Ответникът е противопоставил възражение, че не препятства ползването на имота от сестра му. В отговор на отправена от З. нот. покана с искане за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот, ответникът е поканил с нотариална покана ищцата да се яви пред нотариус за предоставяне на ключове от общия имот. При явяването на касаторката пред нотариуса са й предоставени ключове от входните врати за имота (двора) и за първия етаж от къщата, което е удостоверено от съставения на 30.03.3015 г. протокол от нотариус Х..
С гласни доказателства е установено, че ищцата има достъп до имота, като в първия етаж се съхраняват различни стари вещи, в мазето има дърводелски машини, собственост на ответника. В двора са струпани дървен материал, паркират се леки коли на ответника и сина му, който живее в имота. Отглеждат се и две кучета.
Въз основа на така установените факти съдът е приел за установено, че ищцата не е лишена от владение на имота, има достъп до него, от което е направил извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск.
След анализ на твърденията на страните и установените факти и упражнявайки правомощието си да следи служебно за валидността и допустимостта на съдебните решения, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че на основание чл. 280, ал.1 ГПК следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
Въпросът за допустимостта следва да се прецени въз основа на това дали е налице правен интерес от предявения ревандикационне иск, след като твърденията на ищцата са за това, че й се пречи да ползва имота, а не че е лишена от фактическа власт върху него.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 721/2016 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 75.00 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top