5
гр. д. № 4622/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 355
София, 29.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4622/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Н. К. и И. Д., чрез процесуалния им представител адв. К. М. срещу решение № 5685 от 01.08.2017 г. по гр. д. 276/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 58227/2014 г. на СРС, 28 с-в, в частта, с която е прието за установено по предявения от касаторките срещу И. Ц. Ц. отрицателен установителен иск, че той не е собственик на таванско помещение – сушилня № 13 с площ от 27 кв. м. в жилищна сграда в [населено място], [улица] индивидуализирано с граници и вместо него е постановено друго, с което този иск е отхвърлен като неоснователен. Потвърдено е първоинстанционното в частта, с която отрицателния установителен иск е уважен по отношение на Ц. И. Ц. и съпругата му Е. Ц. като е прието, че те не са собственици на същото таванско помещение – сушилня № 13.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение в частта, с която исковете по отношение на И. Ц. са отхвърлени е подадена касационна жалба от ищците Л. К. и И. Д. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроса, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация И. Ц. оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
По делото е установено, че през 1946 г. собствениците на дворно място в [населено място], с административен адрес [улица], М. Ц. и С. Ц. (по мъж К.) са продали на още пет лица идеални части от имота си, след което в същия е била построена жилищна сграда. С договор за доброволна делба, вписан на 10.06.1946 г., съсобствениците са си разделили апартаментите в сградата и обслужващите тавански помещения. В договора е записано, че двете помещения с предназначение сушилни, се разпределят в „обща собственост и ползване” като следва: на апартаменти 4, 6 и 7 – сушилня № 13, а на апартаменти 2,3,5,8,9,10 – сушилня № 14. Апартамент № 4 е бил разпределен на М. Ц., апартаменти №№ 6 и 7 на С. Ц..
През 1959 г. М. Ц. е продала на ищцата Л. К. 68.75% от ап. № 4 на първия етаж, заедно с таванско помещение № 3 и 1/2 ид. ч. от зимнично помещение, индивидуализирано с граници и 13/190 ид. ч. от общите части на сградата. След продажбата е извършено преустрояване на апартамента в две жилища на основание издадено строително разрешение.
На 04.05. 1958 т. Ц. И. Ц. е закупил от Г. В. апартамент на втория над партерен етаж от сградата, едно таванско помещение, индивидуализирано с граници, и 9/190 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място.
От АДС № 12000 от 17.07.1994 г. се установява, че С. К. е завещала през 1973 г. собствения си апартамент на втория надпартерен етаж, с площ от 126.17 кв. м. заедно с прилежащите му таван, зимнични помещения, сушилни с площ от 27 кв. м. и перално с площ от 9 кв. м. (л. 85) на Държавата. В този обособен апартамент е бил настанен Ц. със съпругата си и дъщеря си на основание договор за наем от 1990 г. През 2000 г. той е сключил договор за покупко-продажба на имота с държавата, като в договора е посочено, че му се продава и таванско помещение, представляващо сушилня № 13, с площ от 27 кв. м., също зимнично помещение, представляващо перално с площ от 9.00 кв. м. и 10/190 ид. ч. от общите части на сградата. Този апартамент и прилежащите му помещения Ц. и съпругата му Е. са продали през 2002 г. на сина си ответника И. Ц. Ц. (н. а. № 142, рег. № 1544, н. д. № 117/2002 г.).
Ищцата И. Д. се легитимира като собственик на ид. ч. от апартамент на втория етаж по документи за собственост, а по кадастрална карта на 3-ти етаж, западно крило и на избено помещение с площ от 17.80 кв. м. който апартамент е обособен от апартамента на втория надпартерен етаж, разпределен с договора за доброволна делба от 1946 г. на С. Ц..
С приета техническа експертиза е установено, че в сградата са извършени преустройства на апартаментите от първи до четвърти етажи в резултат на което от по два апартамента на етаж са създадени четири или общия брой на апартаментите в сградата се е увеличил от 11 на 17 броя. Вещото лице е конкретизирало, че бившия ап. 4 е идентичен със сега съществуващите ап. 7, собствен на Л. К. и ап. 8; бившия ап. 6 е идентичен с ап. 11, собствен на И. Д.; бившия ап. 7 е идентичен с ап. №№ 9 и 10 собствени на ответниците.
С приетите две експертизи е установено, че в първоначалния план при номерирането на таваните е пропуснат № 1, а сушилнята, която е означена с № 13 в договора за доброволна делба, е показана с № 4. След проследяване на границите на таваните, разпределени към апартаментите, вещото лице е изготвило скица, приложение № 3, в която е номерирала таваните, по посока обратно на часовниковата стрелка, както е направено в първоначалния план, и е посочило, че таванските помещения № 1-3 включително са на ответниците, а таван № 4 на ищцата К.. Помещението с предназначение сушилня, през което се осигурява достъп до тавани от 1 – 4, е номерирано с № 13. Установено е, че то е преградено с дъсчена стена и се ползва от ответника И. Ц., а преди това е използвано от баща му ответника Ц. Ц.. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове по отношение на Ц. Ц. и съпругата му Е. Ц. са неоснователни и е отменил първоинстанционното в частта, с която те са били уважени.
По отношение иска, предявен срещу И. Ц., е приел, че ответникът е осъществявал владение върху помещението от 2000 г., когато баща му е закупил апартамента от държавата, в който договор като прилежащо таванско помещение е посочена сушилнята. Владял го е до предявяване на иска, като го е преградил с дървена стена и приобщил към останалите свои и на баща му тавански помещения. Намерил е, че дори и да се приеме, че договорът, сключен с държавата, не е породил транслативно действие за таванското помещение с предназначение сушилня, правото на собственост е придобито на оригинерно основание – давностно владение от И. Ц.. Намерението му да владее за себе си не е опровергано. На осъществяваното владение не са се противопоставяли останалите етажни собственици, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена и той се легитимира като собственик на това помещение. Въз основа на тези изводи е отменил първоинстанционното решение, в частта, с която искът срещу него е уважен и го е отхвърлил като неоснователен.
Поставените въпроси в изложението под № 5 – възможно ли е промяна на предназначението на обща част в етажната собственост да се извърши еднострано от единия съсобственик и № 6 – може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като са решени в противоречие с формираната многобройна задължителна практика с решения на състави на ВКС.
Останалите въпроси не обуславят основание за допускане на касационна проверка.
Въпрос 1 3 процесуален и е за това допустимо ли е ответник по един от обективно съединените искове да се присъедини към въззивната жалба на ответник по друг от съединените искове.
Въззивното производство е образувано по жалба на И. Ц.. С молба от 14.02.2017 г. ответникът Ц. Ц. е заявил, че се присъединява към въззивната жалба на основание чл. 265 ГПК. Поддържал е, че сушилня № 13 е била обособена в таванско помещение още през 1946 г. по време на строежа на сградата. Като таванско помещение я е ползвал от 1990 г., когато е бил настанен като наемател, до 2000 г., когато е закупил апартамента и това обслужващо помещение.
Предявеният отрицателен установителен иск срещу Ц. Ц. има за предмет да установи, че не е придобил право на собственост върху таванско помещение – сушилня № 13 на основание договор за покупко продажба сключен с държавата, тъй като този обект е със статут на обща част, а не самостоятелен обект или такъв със статут на обслужващо жилището предназначение. Предявеният срещу И. Ц. иска има за предмет да установи, че той не е придобил вещни права върху същия имот, тъй като праводателят му не е бил носител на такива. Изходът на втория е обусловен от този по първия, поради което Ц. Ц. има интерес да се присъедини към въззивната жалба. Това следва и от установеното по делото, че тази обща част на сградата с договора за доброволна делба от 1946 г. е била разпределена в „собственост и за ползване” само на три апартамента – 4, 6 и 7.
Вторият процесуален въпрос дали ответникът И. Ц. е обвързан от изхода на спора по предявения срещу праводателите му иск не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Искът срещу И. Ц. е отхвърлен като е прието, че той е придобил права върху спорния обект на оригинерно основание давностно владение, който придобивен способ той е противопоставил в отговора си на исковата молба. Върху това придобивно основание не рефлектира влязлото в сила първоинстанционно решение, с което е прието за установено, че праводателите му не се легитимират като собственици на обекта на деривативно основание – договор за покупко-продажба, поради което и той на това основание не е придобил вещни права.
Останалите въпроси №№ 3 и 4 четири не са формирали решаващите изводи на съда, поради което не могат да бъдат определени като обща предпоставка за допускане на касационна проверка по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5685 от 01.08.2017 г. по гр. д. 276/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното по гр. д. № 58227/2014 г. на СРС, 28 с-в, постановено по предявените срещу И. Ц. искове, е постановено друго, с което предявените срещу него отрицателноустановителни искове за установяване, че той не е собственик на таванско помещение – сушилня № 13 с площ от 27 кв. м. в жилищна сграда в [населено място], [улица] индивидуализирано с граници, са отхвърлени като неоснователни.
УКАЗВА на касаторките да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер по 78.36 лв. всяка една и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: