4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 27.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
търговско дело № 60024 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, постановено на 28.01.2016г. по в.гр.д.№2685/2015г., с което решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която ДФ“Земеделие“ е осъден да заплати на [община] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 67 967.70лв., законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба /14.06.2012г./ до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължимата мораторна лихва за забава за периода от 13.06.2009г. до датата на исковата молба /14.06.2012г./ в размер на 10 000лв., както и направените по делото разноски с оглед изхода на спора.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса при противоречие между констатациите на оторизираните служители на ДФ „Земеделие“ и между актовете №12, издавани в рамките на процеса по строителство /Наредба №3 от 31.07.2003г./, представени със заявката за плащане, и между акт №15 /Наредба №3 от 31.07.2003г./, кой от тях следва да се приеме като годно доказателство за извършените дейности, подлежащи на закриване. Касаторът поддържа, че така поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, както и че неговото разрешаване от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на практика на ВКС.
Ответникът по касационна жалба [община] не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за заплащане на сумата 395 418лв. /частичен иск от дължими 500 000лв./, представляващи неизплатена част от финансова помощ за извършване на ремонт – общински пътища [населено място]-с.Ковачевица и [населено място]-с.Рибново съгласно договор №2377/07.11.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен за сумата 67 967лв.
Прието е за безспорно между страните, че е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. №2377/07.11.2006г., изменен с анекси от 16.07.2007г., 10.07.2007г. и 04.03.2008г., който се подчинява на специфичните изисквания на Наредба №34/2003г. на Министъра на земеделието и храните. За безспорно е прието също така, че процедурата по възлагане на обществена поръчка, контрол на изпълнените работи и подаване на заявка за плащане са в съответствие с клаузите на договора и изискванията на наредбата. Посочено е, че с оглед влязлата в сила отхвърлителна част на решението на първоинстанционния съд за някои от тези работи е прието, че не са осъществени в пълен обем. По отношение на присъдените от първоинстанционния съд 67 967.70лв. въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието, че представляват стойност на вложен в изграждането на пътищата неплътен асфалтобетон, като поддържаната от ДФ“Земеделие“ теза е, че тези работи са вече закрити и не могат да бъдат установени. Този довод е приет от въззивния съд за неоснователен.
Изложени са съображения, основани на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че става въпрос за вложени материали, чийто обем е възможно да бъде изчислен, въпреки факта, че строежът е завършен, а именно като за определянето на количеството вложен материал бъде използвано обемното тегло по приложените резултати от лабораторните изследвания за плътност още повече, че вещите лица са извършили детайлни замервания на място, взели са около 70 проби от пътните участъци, въз основа на които са изчислили количеството вложен материал, разграничавайки при това работите, които не могат да бъдат установени. С оглед на това е прието, че са останали неразплатени количества неплътен асфалтобетон на стойност 67 967.70лв., за която сума предявеният иск е основателен.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за неотносимост на поставения от касатора въпрос – разрешаването на този въпрос не обуславя крайния извод на съда за основателността на предявения иск за сумата 67 967.70лв., тъй като изводите на съда са основани изцяло на заключението на изслушаната по делото тройна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещи лица, разполагащи със специални знания /чиято компетентност не е оспорена по делото/ за възможността да бъде установено действителното количество материали /неплътен асфалтобетон/ при полагането на пътната настилка, както и за методите, посредством които това количество може да бъде установено. Въззивният съд не е отрекъл констатациите на оторизираните служители на ДФ“Земеделие“, нито на актовете, издавани в рамките на процеса по строителство /акт №12 и акт №15/ по отношение на подлежащите на закриване дейности. Още повече, че в решението изрично е посочено /съответно взето предвид от въззивния съд/ обстоятелството, че според експертния доклад от 20.03.2009г. за доставката и полагането на неплътен изравнителен асфалтобетон може да се съди само на база актовете обр.12 и 19, т.е. експертият доклад, изготвен от оторизирани служители на фонда не съдържа данни за количествата вложен материал, основани на извършени от експертите самостоятелно измерване и проверка, което именно е наложило изслушването на експертизата.
Становището, изложено в решение №228/25.03.2009г. на Апелативен съд-София по гр.д.№2246/2008г., че двете групи документи разглеждат от различна гледна точка едно и също явление от обективната действителност и е напълно резонно да достигнат до различни изводи, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото в обжалваното решение не е изразено различно становище, а напротив посредством експертизата по реда на чл.195 ГПК е установено действителното положение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въпреки множеството спорове между ДФ“Земеделие“ и ползвателите по програма С., доколкото от изложението не се установява идентичност на разрешаваните по такива дела въпроси /доказателства за това с изложението не са представени/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.01.2016г. по в.гр.д.№2685/2015г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: