6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 18.05.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 197 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 10.10.2016г. по в.гр.д.№620/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това по иска на И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. против [фирма] е прието за установено, че И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. са собственици на земеделска земя с площ от 5.735 дка, находяща се в землището на [населено място] и попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1829, целият на площ от 13860 кв.м., с отреден УПИ VI-Фабрика за бутилиране на минерална вода, при граници на УПИ: имот с идентификатор 06207.501.1894; имот с идентификатор 06207.501.579; имот с идентификатор 06207.501.576; имот с идентификатор 02607.501.1891; имот с идентификатор 06207.501.1893; имот с идентификатор 02607.501.9535; имот с идентификатор 02607.501.578 и имот с идентификатор 02607.501.9534 и [фирма] е осъдено да им предаде владението на имота.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ. Касаторът поддържа също така, че въпросите, касаещи идентичността на възстановения на Б. имот с имота, придобит от дружеството по договор за покупко-продажба с общината, както и кога е започнало строителството в имота и реализирано ли е в него мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, се разрешават противоречиво от Пазарджишкия окръжен съд – с решение №250/30.04.2015г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд по гр.д.№478/2013г., с което при идентични доказателства и основание претенциите са отхвърлени на основание чл.10б ЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. изразяват становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. са предявили срещу [фирма] иск за предаване владението на недвижим имот, върху който правото на собственост им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ със съдебно решение в качеството им на наследници на И. Т. Б.. Твърдят, че до 01.03.1991г. този имот не е застроен от трети лица и върху него няма учредено право на строеж, не е бил отчуждаван и върху него не е реализирано мероприятие до влизане на ЗСПЗЗ в сила.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че предявилите иска лица са наследници по закон на И. Т. Б., починал на 06.03.1952г., и в това им качество са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ права върху земеделски имот, представляващ нива с площ от 6 дка в м.“Св.Т.“. Взето е предвид обстоятелството, че с решение от 22.11.1992г. ПК е признала правото на собственост върху този имот, описан с граници А. Р., Г. З. и път, но е отказала възстановяване на имота в реални граници, приемайки, че има пречки по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, след което по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ това решение е било отменено от съда с решение от 22.05.2002г., който е разпоредил възстановяване правото на собственост в реални граници, приемайки въз основа на представените по делото доказателства, че наследодателят е бил собственик на имота /придобил го е с нотариален акт от 1946г./, че имотът е загубил земеделския си характер с включването му в регулация с плана от 1967г. и анализирайки заключението на експерт относно предвижданията за имота и последващото /след влизане на закона в сила/ извършване на строителство.
Прието е, че правото на собственост на наследниците на И. Т. Б. е признато и възстановено в стари реални граници с решение на ОСЗГ от 25.07.2011г. върху овощна градина от 6.079 дка, нанесена върху помощния план, част от която /5735кв.м./ попада в УПИ-Фабрика за бутилиране на минерална вода в кв.111 по плана на [населено място], а останалите части – в УПИ за озеленяване.
Прието е, че върху УПИ VI-Фабрика за бутилиране на минерална вода, със заповед от 15.04.1993г. е отстъпено възмездно право на строеж на фабрика [фирма], като в същата 1993г. е сключен договор и е издадено разрешение за строеж. За безспорно е прието, че строителството на сградата е завършило през 1995г., че с н.а.№28/1995г. [фирма] е продало сградата на [фирма], а впоследствие след проведена процедура и на основание §3, ал.2 ПЗР на ПМС 235/1996г. [фирма] е определено за купувач на УПИ VI-Фабрика за бутилиране на минерална вода и е сключен договор на 18.10.2001г. Въз основа на тези факти е прието, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота не е имало реализирано каквото и да е строителство, нито е било реализирано мероприятието, за което имотът е бил отреден – фабрика за бутилиране на минерална вода. Прието е, че това последващо застрояване, извършено въз основа на отстъпено от общината право на строеж, не представлява „проведено мероприятие“ по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като мероприятието не е било реализирано нито от общината, нито от държавата, а всички действия по отстъпване правото на строеж и извършеното разпореждане с имота, са извършени след влизане на ЗСПЗЗ в сила.
Прието е, че за разрешаващия настоящия спор съдебен състав не са обвързващи и представените съдебни решения по друг сходен казус, като е отбелязано, че в конкретния случай единствените подземни съоръжения в имота според заключението на експертите, е канализация за отвеждане на битови води от съседни имоти до уличната канализация.
Взето е предвид обстоятелството, че през 2003г. наследниците на И. Т. Б. са заявили срещу [фирма] претенции за присъждане на обезщетение за ползването на имота, като с решение по гр.д.№139/2003г. на РС-Пещера предявеният иск е отхвърлен и въззивната инстанция е потвърдила решението, приемайки, че не е установено обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт, тъй като дружеството е придобило имота по възмездни сделки. С оглед на това е прието, че така разрешения спор между страните няма връзка с настоящето производство и не следва да бъде обсъждан, като са изложени съображения, че с оглед предмета на спора и основанието, на което претенцията е била отхвърлена, това решение не обвързва съда в настоящето производство.
Въз основа на заключението на инж.Б. и на експертизата на три вещи лица съдът е приел, че за имота няма данни в предходни планове, имотът е включен в регулация през 1967г., когато не е бил заснет като самостоятелен имот, поради което за него няма възстановими стари реални граници и индивидуализацията е извършена чрез помощния план, като имотът, така както е реституиран в тази процедура, попада в закупения от дружеството имот.
Посочено е, че на експертно ниво е изяснен механизмът на изработване на помощния план и уточняване на границите на имотите, възстановявани по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ /чл.13а, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ/, като границите на имота след постановяване на съдебното решение от 22.05.2002г. са установени именно с помощен план при предвидена в закона процедура за уведомяване на заинтересуваните лица и осигуряване на възможност за възражения. Взето е предвид, че уточняването на старите реални граници при липса на данни, даващи възможност за определянето им чрез стар кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, може да се извърши на място по реда на чл.18д, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, при което имотите се разполагат в картата като се запазва тяхната площ и местоположение съгласно решенията на ОСЗ без да се спазва предишната им форма /чл.18б, ал.2 ППЗСПЗЗ/. С оглед на това е прието, че насрещната страна по установителен или ревандикационен иск, която не заявява собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС, може само да възразява, че при идентифицирането старите реални граници на имота са били допуснати нарушения на специалната административна процедура по чл.18б, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.18д, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ или грешки при определяне границите на имота, но при липса на възражения в тази насока съответствието между притежавания преди обобществяването имот и имота, собствеността върху който е възстановена с влязло в сила решение, не може да бъде преценявана от съда в исковото производство. В случая е прието, че специалната администрация, извършваща реституцията, е съобразила изготвена в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ скица, но е изчерпала процедурата по изготвяне на помощен план, което е прието с оглед на обстоятелството, че никоя от страните не е въвела такъв спорен въпрос, както и с оглед представените по делото доказателства /решението на ОСЗ от 2011г. и предприетите действия по отразяването на имота в кадастъра. Отчитайки тези факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че възражението на дружеството за липса на идентичност на имота, възстановен на наследниците на И. Т. Б. с имота, придобит по силата на сделки, е неоснователно.
С оглед обстоятелството, че не се касае за възстановяване на собственост в съществуващи или във възстановими стари реални граници, е прието, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила през 2011г. с постановяване на решение на ОСЗГ с конкретно описание на имота. С оглед на това и на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ възражението на [фирма] за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно.
По поставения от касатора въпрос по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №243/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. на Второ ГО на ВКС е прието, че наличието на пречки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се преценява към момента на влизане на този закон в сила, т.е. към 1991г. В съответствие с това становище въззивният съд е извършил преценката за наличието на мероприятие върху процесния имот към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила и доколкото към този момент имотът не е бил застроен, нито е било учредено право на строеж /правото на строеж е учредено на 15.04.1993г./ е приел, че не са налице пречки за зачитане реституционния ефект на решението, с което правото на собственост е възстановено на наследниците на И. Т. Б.. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е налице само когато определен материалноправен или процесуалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата и това противоречие не е преодоляно по реда на чл.291 ГПК, т.е. не е налице задължителна практика на ВКС.
В настоящия случай действително с решение №543/05.08.2014г. на РС-Пещера по гр.д.№478/2013г. е отхвърлен предявеният от П. И. А. срещу [фирма] иск за предаване владението на 1.455 дка, попадащи в имот с идентификатор 06207.501.1829, за който е отреден УПИ VI-Фабрика за бутилиране на минерална вода по плана на [населено място], като това решение е потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд с решение №260/30.04.2015г. по в.гр.д.№31/2015г., което не е допуснато до касационно обжалване /определение №422/24.11.2015г. по гр.д.№4858/2015г. на Второ ГО на ВКС/. Основното съображение за отхвърлянето на предявения иск е наличието на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, като при разрешаването на спора съдът е приел, че наличието на тази пречка следва да се преценява към момента на произнасянето на органа по поземлената собственост,т.е. въпросът за момента към който следва да се извърши преценката за наличието на пречка за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ се разрешава противоречиво от съставите на Пазарджишкия окръжен съд. Доколкото обаче по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС /посоченото по-горе решение №243/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. на Второ ГО на ВКС/ и в обжалваното решение, постановено на 10.10.2016г. по в.гр.д.№620/2016г., този въпрос е разрешен в съответствие с тази задължителна практика, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 10.10.2016г. по в.гр.д.№620/2016г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Председател:
Членове: