5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 25.04.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5273 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ф. И. от [населено място], [община] срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 25.07.2016г. по в.гр.д.№656/2016г., с което е потвърдено решението на първоистанционния съд, с което на основание чл.34 ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на дворно място, находящо се в [населено място], [община], цялото с площ от 2745кв.м., съставляващо УПИ I-21 в кв.1 по плана на селото, при граници: улица, УПИ II-20 и от две страни язовир, заедно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. само между съсобственици Р. Ф. И. с квота от 1045 ид.части от дворното място и жилищната сграда и Българската държава с квота от 1700 ид.части от дворното място и жилищната сграда, като от делбата са изключени И. Ф. И. и Б. Ф. И..
Съображенията за наличие на основание за допускане на касационно обжалване се съдържат в подадената касационна жалба, като касаторът поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд е разрешил правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както следва:
-кои претенции за собственост отблъсва Р. Ф. И. само и по отношение на реституционното решение, настъпило по силата на самия закон /чл.2, ал.2 ЗВСОНИ/;
-ползва ли това реституционно решение всички наследници на техния наследодател;
-срещу кого са претенциите на Р. Ф. И. и от кога /кой момент/-тези на своите братя и сестри-съделители или тези и на държавата;
-между кои страни и кога тече или би текла придобивна давност и за кого и необходимо ли е да е налице както анимус, така и корпус;
-как, кога и по кой способ се индивидуализират частите от имота, обект на придобивна давност и задължително ли трябва да се индивидуализира обекта, върху който е разпрострял своето добросъвестно владение.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Българската държава изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят Р. Ф. И. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
И. Ф. И. и Б. Ф. И. са предявили срещу Р. Ф. И. и Българската държава иск за делба на процесния недвижим имот.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение е прието, че делба следва да бъде допусната само между Р. Ф. И. и Българската държава, между които е установено наличието на съсобственост към момента на приключване на устните състезания по делото.
Прието е, че съделителите И. Ф. И., Б. Ф. И. и Р. Ф. И. са наследници по закон на Ф. И. М. и в това им качество им е възстановено правото на собственост върху дворно място с площ от 1500 кв.м. в кв.11, парцел IV-28 в [населено място] и масивно жилище в двора като с решение на ПРС, постановено на 07.04.1998г. по гр.д.№180/1997г. по предявен от Р. Ф. И. иск с правно основание чл.108 ЗС [фирма] е осъдено да му предаде владението върху собствения му имот, а с решение №69/06.03.2013г. на ПРС и решение №2134/30.10.2013г. на ВОС е отхвърлен предявеният от Българската държава срещу съделителите-физически лица иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на 1045/2745 ид.части от недвижим имот, съставляващ УПИ I-21 в кв.1, по плана на ТК Дебелец.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М. И., Ж. Д. И. /съпруг на съделителката Б. И./, Й. М. И. и Н. Д. Б. е прието за установено, че имотът е бил собственост на наследодателя Ф. И., бил е отчужден, а след реституирането на собствеността и от 1999г. фактическата власт е упражнявана от съделителя Р. Ф. И.-той се занимавал с реституцията на имота и водел делото с [фирма]; след приключване на делото през 1999г. той е в имота, като направил подобрения /ремонтирал покрива на къщата, направил парно, баня, изградил допълнително помещение с барбекю и зала/; съделителката Б. Ф. и нейния съпруг Ж. Д. посещавали имота преди 2000г. като ходили на почивка докато го стопанисвал „М. Варна“, а след това ходили само на гости на Р. Ф., който ги посрещнал като в свой имот. Посочено е, че разпитаният като свидетел Ж. Д. /съпруг на съделителката Б. Ф./, заявил, че знаели, че Р. Ф. води дела с държавата за реституирането на имота, но не се интересували и не са имали никакви претенции за имота. Въз основа на показанията на свидетелите Й. И. и Н. Б. е прието за установено, че Р. Ф. редовно посещавал имота от реституирането на собствеността, водил съдебни дела за предаване владението върху него и след приключване на делото с [фирма] бил въведен в имота; от лятото на 1999г. той владее имота и прави подобрения в него, като през 1999г. на семейно тържество съделителят Р. Ф. уведомил Б. Ф. и И. Ф., че е спечелил делото за имота, поканил ги да го видят, но те отказали, като в разговора един от тях казал, че това си е имот на Р., той го е спечелил и със здраве да го ползва. Според свидетелите Р. Ф. сам ползвал имота, сестра му и брат му не се интересували и не са посещавали имота.
Изложени са съображения, че показанията на свидетелите установяват отношенията на съсобствениците и възприемането на всеки един от тях във връзка с правата им върху имота, който са наследили.
Въз основа на така установените факти съдът е приел за основателно възражението на Р. Ф. за придобиване по давност на имота, собствеността върху който е била възстановена по реда на ЗВСОНИ. Прието е, че е извършил действия, с които е отрекъл владението на останалите наследници на Ф. М., противопоставил е на същите осъществяваното от него владение за себе си, недвусмислено е демонстрирал пред другите двама наследници намерението си да владее целия имот като собствен, а те от своя страна са били известени и наясно с това негово намерение-ходили в имота като негови гости и то по негова покана. Посочено е също така, че още от момента на установяване на фактическата власт върху имота през лятото на 1999г. съделителят Р. Ф. е владял целия имот като свой и по недвусмислен и категоричен начин е демонстрирал това свое намерение спрямо останалите съсобственици, които са били наясно с намерението му и също са възприемали имота като собствен на този съделител и не са предприели действия, с които да прекъснат или смутят осъществяваната фактическа власт. Поради това е прието, че съделителят Р. Ф. се легитимира като собственик на имота по давностно владение, осъществявано от лятото на 1999г. до датата на предявяване на иска-02.11.2009г.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.69 ЗС в отношенията между сънаследници, дадено в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, а именно че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС, но е възможно и да превърне с едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение като докаже, че е извършил действия,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Поставените от касатора въпроси и особеностите на настоящия случай не навеждат на необходимост така даденото от ОСГК на ВКС тълкуване да бъде променяно, доколкото изложените от въззивния съд съображения касаят противопоставяне на намерение за установяване на самостоятелна власт върху имота, правото на собственост върху който е възстановено и до включването му в състава на съществуващия към настоящия момент имот, който е съсобствен с държавата. Още повече, че по естеството си тези въпроси съставляват доводи за неправилност на извършената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и на необоснованост на изводите на съда досежно осъществяването на елементите на придобивната давност.
По отношение на обстоятелството кои лица ползва реституционното решение изводите на въззивния съд съответстват на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, че това решение ползва всички наследници на лицето, от което имотът е бил отчужден, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Още повече, че според въззивния съд съделителят Р. Ф. И. е установил самостоятелна фактическа власт върху имота след възстановяване на собствеността, т.е. правата на останалите съделители-физически лица, произтичащи от възстановяването на собствеността не са отречени от въззивния съд, поради което и отговорът на този въпрос не би могъл да се приеме за обуславящ крайния изход на спора.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 25.07.2016г. по в.гр.д.№656/2016г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Б. Ф. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Варна да заплати на Р. Ф. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Варна сумата 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК и на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение са осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: