3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 28.09.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3126 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №44, постановено на 02.03.2017г. по в.ч.гр.д.№53/2017г. състав на Великотърновския апелативен съд е потвърдил определение №1488/13.12.2016г., постановено по гр.д.№840/2016г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, предявен от С. Д. М. по реда на чл.440, ал.1 ГПК срещу [фирма]-София и [фирма]-в несъстоятелност поради липса на правен интерес.
Определението е обжалвано от С. Д. М. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че в случая са налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл.440, ал.1 ГПК, тъй като изпълнението е насочено не върху имуществото на длъжника, а върху право на жалбоподателя, който е трето лице, в какъвто смисъл счита, че е и становището, изразено в решение №42/27.02.2014г. по гр.д.№6994/2013г. на ВКС, както и в решение №96/23.07.2013г. по т.д.№1976/2011г. на ВКС. Счита, че нормата на чл.440 ГПК визира ясно като условие за допустимостта на иска наличието на висящ изпълнителен процес, в който изпълнението е насочено към имущество, което не принадлежи на длъжника. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на предявения по реда на чл.440 ГПК иск в хипотеза на висящо изпълнително производство с предмет принудително изпълнение на парично притезание, ако изпълнителните действия са насочени върху вещ по начин осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№840/2016г. по описа на Русенския окръжен съд е образувано по подадена от С. Д. М. искова молба с твърдения, че правата му са засегнати от принудително изпълнение, насочено върху недвижим имот, негова собственост и с искане да се признае за установено по отношение на длъжника и взискателя в изпълнителния процес, че имотът, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В обжалваното определение е прието, че така предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, въпреки че С. Д. твърди, че е собственик на недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение, тъй като това принудително изпълнение е инициирано от взискател-ипотекарен кредитор, вписал ипотека върху имота преди придобиването му от предявилото иска лице. Изложени са съображения, че противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определят от поредността на вписванията и когато ипотеката е вписана преди придобивната сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл.440 ГПК, независимо дали е в държане на имота, още повече, че собствеността на С. Д. върху имота, предмет на принудително изпълнение не се оспорва, доколкото правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имота преди придобиването на собствеността от предявилото иска лице.
Така изложеното становище съответства на установената съдебна практика по приложението на чл.440 ГПК, съгласно която когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение, но това принудително изпълнение е инициирано от взискател-ипотекарен кредитор, вписал ипотека върху имота преди придобиването му от ищеца, то липсва правен интерес от иска за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта, независимо дали третото лице е в държане на имота /определение №348/12.05.2014г., постановено по ч.гр.д.№1594/2014г. от тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС/.
Сочената от частния жалбоподател практика на ВКС не обосновава поддържаната теза за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос. С определение №489/05.10.2009г. по ч.т.д.№445/2009г. на ТК на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което искова молба е върната поради недопустимост на предявен по реда на чл.26 ЗЗД иск. Разгледаната хипотеза следователно не е сходна с настоящата, тъй като търсената по реда на чл.440 ГПК защита е съвършено различна.
Хипотезата, разгледана при постановяване на решение №42/27.02.2014г. по гр.д.№6994/2013г. по описа на Първо ГО на ВКС също не е сходна, нито идентична с настоящата – ипотека за спорния имот не е била вписвана преди придобиване на собствеността, като спорът касае принадлежността на правото на собственост върху имот, придобит по време на брака на длъжника и правата на съпруга-недлъжник.
Предмет на обжалване в производството по т.д.№493/2009г. по описа на Първо ТО на ВКС е решение, с което е оставено в сила решение, с което е уважен предявен по реда на чл.135 ЗЗД иск, т.е. иск осигуряващ защита на правата на кредитор, а не права на трето за изпълнителния процес лице.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №96/23.07.2013г. по т.д.№1076/2011г. на Първо ТО на ВКС действително е разгледан предявен по реда на чл.440 ГПК отрицателен установителен иск, но за принадлежността на право на собственост върху лек автомобил, т.е. въпрос за наличие на учредена преди придобиване правото на собственост ипотека не е и не би могъл да бъде поставен.
И тъй като поставеният въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, а напротив към настоящия момент съдебната практика по този въпрос е константна и непротиворечива, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №44, постановено на 02.03.2017г. по ч.гр.д.№53/2017г. по описа на Великотърновския апелативен съд по подадената от С. Д. М. частна жалба вх.№1580/28.03.2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: