5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 07.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4816 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Ш. от [населено място] срещу решението на Пловдивски окръжен съд, постановено на 11.07.2016г. по в.гр.д.№1186/2016г. и поправено с решение №1159/26.08.2016г. по същото дело, с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това С. Н. Ш. е осъден по реда на чл.109 ЗС да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на В. С. А. да упражнява пълноценно правото си на собственост в сграда с КИ 00702.513.76.2 в ПИ КИ 00702.513.76 по КК на [населено място] с адрес на имота [улица] като възстанови прекъснатите от него канализационни тръби с диаметър 50 мм и 110 мм, преминаващи през помещение, ползвано от ответника на първи етаж в сградата.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд е разрешил в противоречие с установената практика на ВКС /решение №16 от 09.03.2016г. по гр.д.№6670/2014г. на Първо ГО на ВКС; решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г. на Второ ГО на ВКС и решение №27/26.02.2015г. по гр.д.№5427/2014г. на ВКС/ въпроса при предявяване на иск с правна квалификация чл.109 ЗС как следва да бъде разпределена доказателствената тежест относно факта на извършването на „неоснователното действие“ от страна на ответника и ако посоченият факт не е бил обявен за безспорен с доклада по чл.146, ал.1 ГПК, подлежи ли същият на доказване и следва ли да бъде обсъден в мотивите на решаващия акт; в противоречие с практиката на ВКС /решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г. на Второ ГО на ВКС и ТР №31/1984г. от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК на ВС/ въззивният съд се е произнесъл по въпроса всяко въздействие ли може да обоснове основателност на предявен иск по чл.109 ЗС или само онова, което неоснователно засяга обекта. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса при предявен иск с правна квалификация чл.109 ЗС следва ли да бъде постановено възстановяване на незаконно построена канализация, при положение че същата подлежи на премахване, който според касатора има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. С. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В. С. А. е предявила срещу С. Н. Ш. по реда на чл.109 ЗС иск за прекратяване на неоснователните му действия, с които й пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост в сграда с идентификатор 00702.513.76.2 в ПИ 00702.513.76 по КК на [населено място] като възстанови прекъснатите от него канализационни тръби с диаметър 50мм и 110 мм, преминаващи през помещение в сградата, ползвано от ответника.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че В. С. е собственик на ? ид.част от ПИ с идентификатор 00702.513.76 и на ? ид.част от построената в него жилищна сграда с идентификатор 00702.513.76.2 с реално ползване на западната част, както и на сграда с КИ 00702.513.76.1, а С. Н. е собственик на ? ид.част от ПК с идентификатор 00702.513.76 и на ? ид.част от построената в него жилищна сграда с идентификатор 00702.513.76.2 с реално ползване на северната половина от сградата.
Въз основа на изслушаната по делото и неоспорена от страните СТЕ, изпълнена от в.л.Б. К.-Х. /заключение от 06.11.2015г./ е прието, че помещенията, които се обслужват от прекъснатите канализационни тръби се намират в югоизточната част на сграда с КИ 00702.513.76.1 /санитарен възел/ и в кухнята, находяща се на втория етаж от съсобствената на страните сграда с КИ 00702.513.76.2; че в сграда с КИ 00702.513.76.2 няма одобрен проект за изграждане на канализационна инсталация на санитарните помещения в сграда №1; канализационните тръби преминават през помещенията на първия етаж, които съгласно н.а.№107/03.04.2013г. реално се ползват от С. Н., като при огледа вещото лице е видяло, че тръбите са прекъснати. Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ съдът е приел, че мястото на прекъсване на канализационните тръби се намира на първи етаж в частта от съсобствената сграда, до която има достъп и се ползва от С. Н., като в частта, ползвана от В. С. е извършен ремонт, изпълнен със съвременни материали с много добро качество на изпълнение, от което следва, че няма течове и миризми.
От показанията на свидетелите А. и Ш., които въззивният съд е кредитирал като обективни и достоверни /тъй като и двамата са участвали в полагането на тръбите/, е прието, че спорните тръби са изградени от праводателката на страните след 2000г., а не от В. С. след получаване на дарението, т.е. налице е заварено положение. А след като тръбите не минават през имот-индивидуална собственост на ответника, а през съсобствен имот, е прието, че съсобственикът С. Н. не може да ги премахва по свое усмотрение независимо дали са законно построени.
Прието е, че показанията на свидетелите А. Ш. и Б. не следва да бъдат кредитирани като необективни и неубедителни с оглед тяхната заинтересованост по делото-първата като съпруга на С. Н. Ш., а вторият с оглед създадените отношения с В. С. по повод подадена жалба срещу него.
Посочено е, че възражението, че тръбите не са отрязани от С. Н. е направено от неговия пълномощник в с.з. на 08.12.2015г. /след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК/, поради което не следва да се разглежда, още повече, че в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението, че на 22.03.2015г. тръбите са отрязани от него, като последното се установява от показанията на свидетелите А. и Ш., а също и от обясненията на ответника, дадени пред орган на държавна власт на 09.04.2015г. Поради това обстоятелството е прието за доказано, още повече че тръбите са отрязани на място, ползвано от С. Н., до което последният има достъп. С оглед на това са изложени съображения, че С. Н. е извършил самоуправно действие, което е противоправно.
Прието е, че вследствие на отрязаните тръби помещенията, които те са захранвали с питейна и обратна вода са станали неизползваеми от В. С., т.е. поради това тя не е могла да използва собствеността си, което според въззивния съд налага извода, че предявеният иск е основателен и доказан.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поставените въпроси за начина на разпределяне на доказателствената тежест относно факта на извършването на неоснователното действие, за обсъждането на доказателствата за установяване на този факт, както и дали всяко въздействие може да обоснове основателност на предявения по реда на чл.109 ЗС иск или само онова, което неоснователно засяга обекта, не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл-в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че фактът на нарушението е доказан по делото, т.е. че от събраните доказателства е установено, че именно С. Ш. е премахнал канализационните тръби и като последица от това негово действие В. А. не може да ползва жилището си, като е взето предвид и обстоятелството, че възражението, че тръбите не са отрязани от С. Н. е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК, поради което не следва и да се разглежда, т.е. доказателствената тежест е разпределена с оглед своевременно въведените в процеса доводи и възражения на спорещите страни. За доказан е приет и фактът, че именно извършените от ответника действия по премахването на канализационните тръби са причинили тази невъзможност, т.е. по причина на тези действия ищцата не може да упражнява пълноценно правото си на собственост.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали при предявен иск с правна квалификация чл.109 ЗС следва да бъде постановено възстановяване на незаконно построена канализация при положение, че същата подлежи на премахване. Основание за допускане на касационно обжалване не е налице на първо място по причина, че въззивният съд не е постановил възстановяването на прекъснатите канализационни тръби да бъде извършено без съответните строителни книжа. Установена е само противоправността на въздействието и е предписано неоснователното нарушаване на правото на предявилото иска лице да ползва собствения си имот да бъде преустановено. Преценката за начина, по който решението следва да бъде изпълнено не се съдържа в неговия диспозитив, поради което и поставеният въпрос следва да се приеме за ирелевантен. Още повече, че начинът, по който следва да бъде отстранено нарушението, т.е. конкретните действия по изпълнение на съдебното решение, вкл. в хипотеза на възстановяване на незаконно построена канализация, не попада в предметния обхват на предявения иск, ако с това не се засягат права на трети за спора лица или целостта и здравината на обекти, които предявеният иск не засяга пряко, а е въпрос на изпълнение на съдебния акт. Възстановяването на предишното състояние на имота следва да се извърши от ответника по предявения иск по начин, собственикът да може да използва имота според неговото предназначение, като съдът не предписва конкретните действия, чрез които следва да бъде отстранено нарушението. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №83/15.03.2011г. по гр.д.№229/2010г. на Второ ГО на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 11.07.2016г. по в.гр.д.№1186/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение №1159/26.08.2016г. по същото дело.
ОСЪЖДА С. Н. Ш. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. С. А. сумата 720лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: