6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 01.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 552 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. К. и Е. Т. К. срещу решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 07.11.2016г. по в.гр.д.№1385/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по отношение на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б., че С. Т. К. и Е. Т. К. не са собственици на поземлен имот, представляващ новообразуван имот 134.015 по ПНИ за землището на [населено място], с площ от 501кв.м. и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен като неверен н.а.№21/20.07.1995г., том XI, дело №5007/1995г., с който С. Т. К. и Е. Т. К. са признати за собственици на земя за земеделско ползване от 500кв.м. в м.Край село, землище на [населено място], представляваща имот №582.
В изложението към касационната жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задълженията на въззивния съд да постанови своя акт след обсъждане и преценка в съвкупност на всички относими доказателства и доводи на страните по делото. Касаторите поддържат, че при мотивиране на извода си, че новообразувания имот 134.015 не е идентичен с имота, предоставен на С. Т. П. за ползване, въззивният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност твърденията на страните по делото, многобройните писмени и гласни доказателства /скици и официални документи, свидетелски показания и заключения на вещите лица/, като твърдят, че твърдения за такава идентичност се съдържат още в исковата молба. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса в кой момент приключва процедурата по възстановяване правото на собственост в зони по §4 ЗСПЗЗ и от кога започва да тече срока за придобивната давност за бившите ползуватели на тези имоти, които са трансформирали правото на ползване в право на собственост, като считат, че следва да бъде дадено тълкуване на нормите на §4к, ал.7, ал.8 и ал.13 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28в ППЗСПЗЗ при наличие на конкуренция на права между наследници на бивш собственик, реституирали правата си по реда на ЗСПЗЗ и ползувател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, трансформирал правото си на ползване в право на собственост, относно началото на срока за придобиване правото на собственост по давност. Считат, че в случая приложение следва да намери разрешението, дадено в ТР №10/2012г. на ОСГК на ВКС, че е допустимо придобиване на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. изразяват становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. са сезирали съда с искане да бъде признато за установено, че С. Т. К. и Е. Т. К. не са собственици на ПИ, представляващ новообразуван имот 134.015 по ПНИ за землището на [населено място], с площ от 501кв.м. Поддържат, че предпоставките на §4 и §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост от С. К. не са налице, тъй като не може да се приеме за установено, че по предвидения в закона ред й е било предоставено право на ползване върху процесния имот; в имота няма построена сграда и същият не е засят с трайни насаждения; имотът никога не е бил ползван от С. К. и нейния съпруг и както към 17.08.1990г., така и към настоящия момент е пустееща неоградена земя. Поради това считат, че отстъпеното право на ползване не се е трансформирало в право на собственост.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
От фактическа страна е прието, че С. К. и съпругът й Е. К. са закупили с н.а.№21/20.07.1995г., том XI, дело №5007/1995г., издаден на основание „§4, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ“, земя за земеделско ползване от 500кв.м. в м.“Край село“ в землището на [населено място], представляваща имот 582, който имот попада в границите на зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а по одобрения ПНИ върху него попада новообразувания имот №134.015, записан в плана на тяхно име.
Прието е, че на предявилите иска лица в качеството им на наследници на Е. Н. П. с влязло в сила решение №2468/03.01.2007г. по гр.д.№95/2006г. на БРС е признато правото на възстановяване на собствеността върху притежаваната от наследодателя им нива от 12 дка в м.“К.“ на [населено място], след което с решение №3898/18.01.2008г. на ОСЗ-Созопол им е призната собствеността в съществуващи стари реални граници върху нива от 6.213 дка и нива от 5.787 дка в същата местност върху терен по §4, като със заповед № Z-1108/12.08.2009г. на кмета на Созопол помощният план е допълнен и бивш имот 7 е записан на наследници на Е. Н. П. с площ от 5787кв.м.
Взето е предвид обстоятелството, че предявилите иска лица оспорват правото на К. да закупи имота на посоченото в н.а.№20/1995г. основание, а именно идентичността на предоставения за ползване имот с процесния, както и наличието на предпоставките за изкупуването – наличие на застрояване или на трайни насаждения върху имота, както и ползването му към 17.08.1990г., като преценката за правните последици на установените по делото факти е направена с оглед редакцията на разпоредбата на §4 и §4а ПЗР ЗСПЗЗ, действаща към датата, на която С. К. е заплатила определената от [община] цена на имота /26.06.1995г./. С оглед така установените законови изисквания към 26.06.1995г. за трансформиране на предоставено право на ползване в право на собственост на първо място е извършена преценка за идентичността на имотите, като е прието, че идентичността на предоставения за ползване на С. К. имот с новообразуван имот 134.015 не е доказана. Взето е предвид че: в представеното по делото удостоверение №162/20.05.1983г. имотът не е описан нито като граници, нито като номер, като имотът не може да бъде идентифициран и по причина, че общината не е представила план за местността, в който предоставените за ползване имоти да са били нанесени; че според вещото лице местностите „Край село“, „Букът“ и „К.“ нямат определени граници, преливат една в друга и не може да бъде направен извод къде точно се е намирал предоставеният за ползване на С. К. земеделски имот; че е налице разлика между площта на предоставения за ползване на С. К. според удостоверение №162/20.05.1983г. имот и имота, заснет в кад.план на [населено място] през 1986г. /имот №582 по плана от 1986г. е с площ от 1136кв.м., т.е. повече от два пъти по-голяма/ като е взето предвид обстоятелството, че кад.план е изработен от КИПП „Г.“-Бургас още през м.септември, 1984г.; че според вещото лице в разписния списък към кадастралния план от 1986г. имот №582 е записан като „нива на Т. С.“. Обсъден е доводът, че е възможно имотът да е бил записан на името на бащата на С. К., който, разпитан като свидетел по делото, е заявил, че мястото е било предоставено на него, тъй като вече имал такива места, а дъщеря му вече била навършила 18 години и за това „взели мястото на нейно име“, като е прието, че правото на ползване е непрехвърлимо, а е налице и несъответствие в имената с посоченото в разписния лист.
Обсъден е и доводът за наличието на насаждения в имота към 1990г. и въз основа на становището на вещото лице В.С. /съдебна агротехническа експертиза/, че ако се приеме, че дръвчетата са били засадени през 1983г., както твърдят двамата свидетели П. и П., до 1990г. /когато по техни твърдения имотът е бил разграден и насажденията в него-постепенно унищожени от преминаващите животни/ овошките би следвало да са вече преминали младенческия си период и на мястото, въпреки унищожението от преминаващи животни, следва да има останали поне дънери от тях, каквито не са налице. Поради това е прието, че не се установява към 1990г. в имота да е имало овощни насаждения, като този извод е основан и на обстоятелството, че в съставения от [община] оценителен протокол от 26.05.1995г. не са били отразени трайни насаждения в имот №582, каквото е било изискването на §4, ал.2, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията му по ДВ бр.45/1995г. Изложени са също съображения, че този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите К. и Т., които са заявили, че в имота никога не е имало дръвчета, той представлява поляна, ливада. При наличието на две групи противоречиви свидетелски показания и заключението на в.л.С. за липсата на останали дънери от овошки в имота, съдът е приел, че К. не са провели главно доказване на факта, че имотът, предоставен за ползване на С. К. по ПМС №11/02.03.1982г. е идентичен с процесния и е бил засаден с овощни дръвчета към 1990г.
Изложени са съображения, че нормата на §4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият правото на собственост върху тях, след като подадат заявление в определените от закона срокове и заплатят цената на собственика чрез общината, но в настоящия случай е прието за недоказано, че по отношение на този имот С. К. е имала качеството „ползвател“, за да има правото да го изкупи. Поради това правното значение на обстоятелството дали към 1990г. имотът е бил застроен и имало ли е в него трайни насаждения не е обсъждано от съда.
За неоснователно е прието заявеното от К. евентуално придобивно основание /давностно владение/, доколкото по делото не е установено процедурата по възстановяване на ищците на правото на собственост по ЗСПЗЗ да е приключила-не е доказано да е налице издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ заповед на кмета на [община] за възстановяване правото на собственост върху новообразувания имот №134.015.
Така изложените съображения обосновават извода за неоснователност на поддържаните от касаторите доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В съответствие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е обсъдил и преценил в тяхната съвкупност всички относими към спора за идентичността на предоставения за ползване имот с процесния доказателства /удостоверение №162/20.05.1983г.; СТЕ; скици по кадастрален план; свидетелски показания за наличието на насаждения и за обработването на имота/, както и наведените доводи в тази насока. Изложени са и съображения за липсата на предпоставки за изкупуването на имота /ако се приеме, че идентичността е установена/, като е прието, че не е установено по категоричен начин, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е имало овощни насаждения. И доколкото това е основното съображение на въззивния съд да приеме, че първото твърдяно от ответниците по предявения иск придобивно основание не се е осъществило, следва да се приеме, че въпросът за доказване идентичността на предоставения за ползване имот с процесния не би могъл да обоснове сам по себе си наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за момента, в който приключва процедурата по възстановяване правото на собственост в зони по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и от кога започва да тече срока за придобивна давност за бившите ползуватели на тези имоти, които са трансформирали правото на ползване в право на собственост. По така поставения въпрос практиката на ВКС е категорична и непротиворечива – когато бившите собственици се позовават на решение на ПК, издадено след изменението на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ /Дв.бр.68 от 30.07.1999г./ и има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, производството приключва със заповед на кмета по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която имотът или се възстановява окончателно на предишните собственици или се признава право на собственост на ползвателя поради това, че е изкупил имота по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ /решение №78/06.06.2013г. по гр.д.№778/2012г. на І ГО на ВКС; решение №101/06.07.2011г. по гр.д.№1998/2009г. на ВКС,І ГО/. Константна и непротиворечива е и практиката на ВКС за момента, от който започва да тече придобивна давност за имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ – придобивна давност за такива имоти не започва да тече до момента, в който правото на собственост не е възстановено по предвидения в закона ред / решение №627/05.10.2010г. по гр.д.№1623/2009г. на І ГО на ВКС; решение по гр.д.№896/2009г. и решение №556 от 18.06.2010г. по гр.д.№1325/2009г. на І ГО на ВКС/. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение №10/04.05.2011г. по гр.д.№308/2010г. на ІІ ГО на ВКС и решение №496/2009г. по гр.д.№905/2008г. на ВКС,І ГО е разрешен именно поставения от касаторите въпрос, като е прието, че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя. Изразеното в обжалваното решение становище съответства на така установената задължителна съдебна практика, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. следва да бъде присъдена сумата 500лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 07.11.2016г. по в.гр.д.№1385/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Т. К. и Е. Т. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: