4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 06.04.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4734 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. Н. от [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд, постановено на 28.07.2016г. по в.гр.д.№389/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.349, ал.6 ГПК е обезсилено по право извършеното с решение №1123/26.07.2012г. по гр.д.№6068/2009г. на Плевенския районен съд възлагане на Й. А. Н. на ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 56722.661.637 с адрес на имота [населено място], [улица], целият с площ от 276кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, стар идентификатор №4411, заедно с първия етаж на построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86кв.м., съставляваща самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 56722.661.637.1.1, с предназначение жилище, апартамент, както и на построените в имота сграда с идентификатор 56722.661.637.2 със застроена площ 17 кв.м. с предназначение постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 56722.661.637.3 със застроена площ от 20кв.м. с предназначение постройка на допълващо застрояване, на обща стойност 39376лв., поради неплащане на дължимите суми за уравнение на дяловете на съделителите Б. Ц. Н., А. Ц. Н. и Ц. А. Н. в преклузивния 6-месечен срок като е постановено делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли въззивният съд да обсъди и направи свои собствени фактически и правни констатации във връзка с направените пред него оплаквания и да изложи мотиви към решението в случаите, когато не приема мотивите на първоинстанционния съд и по въпроса следва ли въззивният съд при наличието на спор относно основанието за плащане на част от сумата по обжалваното решение, отговорът на който изисква специални знания, да допусне допълнителна задача по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Касаторът поддържа също, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по въпроса допустимо ли е извършване на прихващане от съделителя, в чийто дял е поставен имота, при заплащане на уравнение на дяловете на друг съделител или съделители в срока по чл.349, ал.6 ГПК, с дължими суми от друг съделител или съделители по решението за възлагане на имота, както и със задължение на съделител или съделители, възникнало, изискуемо и ликвидно и на друго правно основание, който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. Ц. Н., Б. Ц. Н. и Ц. А. Н. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за основателни наведените от съделителите А. Ц. Н., Б. Ц. Н. и Ц. А. Н. твърдения, че дължимите от Й. А. Н. суми за уравнение на дяловете им от съсобствения жилищен имот не са били изплатени в срока по чл.349, ал.6 ГПК, поради което е настъпило предвиденото в закона обезсилване на възлагането по право.
Крайният извод на първоинстанционния съд за основателност на твърденията е приет за правилен, но не по изложените в първоинстанционното решение съображения.
Прието е, че имотът е възложен на съделителката Й. А. Н. по реда на чл.349, ал.2 ГПК с решение №1123/26.07.2012г. по гр.д.№6068/2009г. на Плевенския районен съд, което е потвърдено с решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.д.№1088/2012г., което не е допуснато до касационно обжалване, като определението на ВКС е постановено на 17.07.2013г. по гр.д.№3294/2013г. Дължимите за уравнение на дяловете суми са определени с решение №1781/04.11.2013г. по гр.д.№6068/2009г. на Плевенския районен съд, постановено по реда на чл.250, ал.1 ГПК, което е влязло в сила като необжалвано на 26.11.2013г., от която дата според въззивния съд сумите за уравнение на дяловете са определени, станали са изискуеми като срокът за плащането им е изтекъл на 26.05.2014г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната пред въззивния съд съдебно-икономическа експертиза е прието за установено от фактическа страна, че с изпратените до съделителите Ц. А. и А. Ц. Н. пощенски записи не са преведени изцяло дължимите суми за уравнение на дяловете им, тъй като в пощенските записи са отбелязани част от дължимите суми за уравнение и са приспаднати суми, дължими на друго основание в същото дело, както и на основание извън делото. Прието е също така, че изпратените суми не са получени от адресатите, тъй като са върнати от тях обратно. По отношение на съделителя Б. Н. е прието, че с пощенския запис дължимата като главница сума е изпратена в пълен размер, но и този пощенски запис е върнат на съделителката Й. Н. като непотърсен. По отношение на лихвите върху главницата съдът е приел, че не са изплащани и не са изпращани пощенски записи или други платежни документи, от които да е видно, че са изплатени.
От правна страна е прието, че паричното уравнение на дяловете съгласно чл.349, ал.5 ГПК следва да бъде изплатено заедно с лихвите в шестмесечния срок, като в случая тези суми не са изплатени – не е платена част от главницата, а лихвите не са изплатени изцяло. Поради това е прието, че са налице предпоставките на чл.349, ал.6 ГПК за обезсилване на възлагането.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди и направи собствени фактически и правни констатации във връзка с направените пред него оплаквания и да изложи мотиви към решението си когато не приема мотивите на първоинстанционния съд. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, релевантни към основните въпроси, поставени за разрешаване, а именно за момента, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за уравнение на дяловете /26.11.2013г./, като е определил различен момент от възприетия от първоинстанционния съд; за обема на задължението /главница и лихви/; за началния момент, от който следва да бъде начислявана дължимата лихва /26.11.2013г./; за вида на задължението и съответният на това начин на изпълнение. В съответствие с указанията по приложението на материалния закон досежно начина на изпълнение на задължението за заплащане на дължимото уравнение на дяловете, дадени в ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.10 въззивният съд е приел, че задължението като парично е носимо и следва да бъде изпълнено по местожителството на кредитора в рамките на 6-месечния срок, като включва както главницата, така и лихвите върху нея. В съответствие с указанията, дадени в същото тълкувателно решение е прието, че направеното от съделителката Й. Н. възражение за прихващане със суми на основание извън делбата, няма за последица погасяване на дължимите за уравнение на дяловете суми /доколкото вземането по представения запис на заповед, с което се прави прихващането, не е безспорно в отношенията между страните и не може да се приеме, че компенсаторният ефект е настъпил в рамките на 6-месечния срок/, т.е принципно възможността да се извърши прихващане със сумите, дължими за уравнение на дяловете не е отречена. И доколкото въпрос, свързан с дължимостта на сумите, за които е направено изявлението за прихващане в изложението към касационната жалба не е поставен, следва да се приеме, че доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по отношение настъпването на компенсаторния ефект представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение и поради тази причина не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Още повече, в настоящия случай сумите не са били получени от кредиторите /съделителите, на които се дължи уравнение на дяловете/. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта на прихващането в производство по установяване на основателността на твърдение за настъпило обезсилване на възлагането по право.
При липса на доказателства да е получено плащането на сумите, дължими като главница /доколкото изпратените с пощенски записи суми са върнати/, въпросът, касаещ изплащането на дължимата лихва следва да се приеме за ирелевантен – подобен въпрос сам по себе си при недоказаност на изпълнението на задължението за плащане на главницата не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.07.2016г. по в.гр.д.№389/2016г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: