1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 03.10.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1031 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“С. Н.“ №7 срещу решение №348, постановено на 03.11.2016г. по в.гр.д.№518/2016г. по описа на Окръжен съд-Враца, с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на Б. Д. А., Т. Т. А. и [фирма], че Р. Р. Х. е собственик на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 12259.1020.95.1.2 по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18.43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес на обекта: [населено място], [улица], етаж 2, попадащ в сграда с идентификатор 12259.1020.95 и на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 12259.1020.95.1.3 по КККР на [населено място], с административен адрес на обекта: [населено място], [улица], ет.3, попадащ в сграда с идентификатор 12259.1020.95.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че постановявайки, че за него е безспорно наличието на обективния и субективен елемент на придобивната давност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС, а именно: ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2012г.; решение №3/20.04.2012г. по гр.д.№724/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение №404/16.06.1995г. по гр.д.№1904/1994г. на Четвърто ГО на ВКС.
Поддържа се, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с решение № I-143 от 23.07.2008г. на ОС-Бургас по в.гр.д.№156/2008г. по въпроса дали придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост действа автоматично и необходимо ли е позоваване на владелеца.
Излагат се съображения и за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, за които касаторът поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно:
1.Възможно ли е придобиване на имот по давност по смисъла на чл.79 ЗС без /анимуса/ намерението за своене да бъде манифестирано по явен, недвусмислен и необезпокояван начин;
2.Кога презумпцията на чл.69 ЗС се счита оборена и в какво се изразява субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта и нейното обективно проявление.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Р. Х., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. Т. А. и Б. Д. А. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване без да излагат съображения в подкрепа на същото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Р. Р. Х. е предявил срещу Т. Т. А., Б. Д. А. и [фирма] иск за признаване правото му на собственост върху самостоятелни обекти, находящи се на втори и трети етаж от сграда в [населено място], [улица].
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
От фактическа страна е прието за установено, че на 02.06.1997г. между Р. Р. Х., Т. и Б. А. е сключен предварителен договор, по силата на който А. продават на Р. Х. процесните имоти, като от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписите за „продавач“ са изпълнени от Б.А. и Т.А..
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и М. е прието за установено, че Р. Х. е заплатил на А. цената на имота /900 000лв./ при сключването на предварителния договор и след сделката започнал ремонти, тъй като къщата била в окаяно състояние. Прието е, че от 1997г. Р. Х. живее, ползва къщата, като е направил основен ремонт /стълбища, бани, кухни/. Други хора освен Х. и работниците, които извършвали ремонта, в къщата не са влизали, не са живели, нито са изнасяли багаж.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че Х. е придобил процесните обекти на основание давностно владение, продължило спокойно, необезпокоявано и явно в продължение на 10 години, тъй като А. в настоящето производство признават иска и изложените в исковата молба факти и обстоятелства, не оспорват предварителния договор, подписан от тях. Изложени са съображения, че предварителният договор действително има само облигационно действие и не прехвърля собствеността, но е основание за начало на давностно владение, още повече, че в случая в договора е отразено, че владението се предава на купувача с подписването му на 02.06.1997г., както и че уговорената цена е била заплатена изцяло при подписване на договора. С оглед на това е прието, че Р. Х. е завладял имота на 02.06.1997г., започнал е да упражнява от този момент фактическата власт върху него със съзнанието, че това е негов имот, за който се е договорил с продавачите, на които е платил продажната цена, като са изложени съображения, че придобивната давност като институт на правото се изразява във владение /упражняване на фактическа власт със съзнание, че имотът е твой/ на имота в продължение на 10 години и нищо повече. Обстоятелството, че Р. Х. не е поискал обявяване на предварителния договор за окончателен, нито се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е прието за ирелевантно за спора, тъй като тези действия не са елемент от фактическия състав на придобивната давност.
Прието е за установено също така, че с нотариален акт за договорна ипотека №48, том VII, рег.№7758, дело №844/2007г. А. в качеството им на ипотекарни длъжници са учредили договорна ипотека върху процесните имоти в полза на ипотекарния кредитор [фирма], както и че с молба на ЧСИ М. Н., постъпила в Агенция по вписванията на 14.08.2013г. е вписано постановление за налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти за обезпечение на вземането на [фирма] въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.06.2013г. по ч.гр.д.№2293/2013г. и изпълнителен лист, издаден на 25.06.2013г. по ч.гр.д.№2285/2013г. на РС-Враца по изп.д.№20137230400138, по което с приложено по делото обявление на ЧСИ е насрочена втора публична продан. Тези обстоятелства са приети от въззивния съд са ирелевантни, доколкото основаното на предварителния договор владение е било непрекъснато, явно и необезпокоявано до 02.06.2007г., към която датата десетгодишният придобивен период е бил изтекъл и Х. е станал собственик на процесните имоти, като през този период владението му не е било смущавано или обезпокоявано.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения досежно наличието на предпоставките за осъществяване на предвидения в чл.79 ЗС придобивен способ следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че установеното със сключването на предварителния договор владение, продължило повече от 10 години, което е било явно /упражнявано със знанието, съгласието и без противопоставянето на действителните собственици на имота/, необезпокоявано и в този 10 годишен период непрекъснато, има за последица придобиване правото на собственост по давност /решение №520/05.08.2010г. по гр.д.№1070/2009г. на Първо ГО на ВКС/. Още повече, че в настоящия случай в предварителния договор сключилите го лица изрично са заявили, че Б. Д. А. и Т. Т. А. при подписването на договора предават фактическата власт /владението/ на Р. Р. Х., който незабавно започва да упражнява фактическата власт като владелец за себе си. А след като фактическата власт е установена с намерение за своене следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че Р. Х. е започнал да упражнява фактическата власт върху имота със съзнанието, че е негов, т.е. че е доказано наличието на субективния елемент на придобивната давност, от 02.06.1997г. съответства на указанията по приложение на материалния закон, дадени в ТР 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователен е доводът на касатора, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за значението на позоваването на изтеклата придобивна давност – производството по делото е образувано по предявен от позоваващото се на изтекла придобивна давност лице установителен иск за собственост, една от формите, посредством които съдебната практика приема за валидно извършено именно позоваването на изтекла придобивна давност.
В съответствие с практиката на ВКС е и изводът на въззивния съд, че обстоятелството, че Р. Х. не се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е ирелевантно за спора, след като в случая с предявяването на иска е осъществено изискването за позоваване на изтеклата придобивна давност. Както е прието в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 204/ 2012 г. от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 272/12 г. на ІІ г.о., самото иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса. Освен това, снабдяването с констативен нотариален акт далеч не е единственият начин, по който владелецът може да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност- позоваването може да се обективирано в предявяване на иск или релевиране на възражение срещу предявен иск за собственост /ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/ 2012 г. на ОСГК/. Както е прието и в решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650/14 г. на ІІ г.о., позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Самото владение включва обективен елемент /упражняването на фактическа власт/ и субективен елемент /намерение да се свои вещта/. Преди владелецът да изяви воля, с която се позове на изтеклата в негова полза давност, той не може да придобие правото на собственост, но при наличие на такова позоваване правните последици на придобивната давност се зачитат, считано от момента на изтичане на законно определения срок, предвиден в чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС.
Поставеният от касатора въпрос за невъзможността да настъпят правните последици на изтеклата придобивна давност, ако към момента на позоваването владението е било изгубено също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поддържаната от касатора теза, че предявилото иска лице не е упражнявало фактическа власт върху имота към момента на предявяване на иска не е била споделена от въззивния съд, доколкото такива доказателства по делото не са представени, а налагането на възбрана и извършването на опис от ЧСИ не представляват действия по отнемане на владението. Поради това наведените от касатора доводи за относимостта на така поставения въпрос следва да бъдат квалифицирани като касационни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, респ. за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства и разпределяне на доказателствената тежест, които не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че изводът на въззивния съд, че след като владението не е било смущавано или обезпокоявано, то с изтичане на десетгодишния срък до 02.06.2007г. Х. е станал собственик на имота съответства на практиката на ВКС, според която при липса на действия, целящи отблъсване на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС /решение №88/27.08.2016г. по гр.д.№661/2016г. на Второ ГО на ВКС/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №348, постановено на 03.11.2016г. по в.гр.д.№518/2016г. по описа на Окръжен съд-Враца.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: