5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 16.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 561 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. В. и В. С. В. срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 25.10.2016г. по в.гр.д.№1251/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от тях срещу С. И. С. обективно евентуално съединени положителни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че Е. и В. В. са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с.о. „Черноморска панорама“, представляващ реална част с площ от 593кв.м. от новообразуван имот №510.3229 по ПНИ на селищното образувание, оградена с червен цвят на представената на лист 44 от делото на ВнРС скица на имота, която реална част е идентична със стар парцел №366 в кв.1 по плана на м.“Черноморска панорама“, землището на [населено място], въз основа на изтекла придобивна давност в периода 1989г. до 06.07.2015г., а в евентуалност-на основание изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №105/08.01.2015г. на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№193/2014г./ по въпроса тече ли придобивна давност по общите правила на ЗС по отношение на земеделски имот, административната процедура по възстановяването на който е приключила преди влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешения от въззивния съд въпрос само посочването в решение на ПК, че със същото се възстановява право на собственост върху земеделски имот в съществуващи/възстановими стари реални граници прави ли това решение такова по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ при положение, че за същия имот в предходни актове на същата ПК е признато и определено за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне, имотът е описан в него само като размер, категория и местност на землището, в което се намира и индивидуализацията му е извършена чрез провеждане на анкета по реда на чл.23б ППЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. И. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Е. П. В. и В. С. В. са предявили срещу С. И. С. първоначално обективно и в условията на евентуалност съединени искове за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че те са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с.о. „Черноморска панорама“, представляващо реална част от 593кв.м. и новообразуван имот №510.3229 по ПНИ на селищното образувание с твърдението, че са придобили правото на собственост по давност в периода от 1989г. до 2015г., а в условията на евентуалност – на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение така предявените искове са приети за неоснователни.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че Е. В. и В. В. са съпрузи, сключили са граждански брак на 04.07.1963г., като през 1989г. по реда на ПМС 26/1987г. на Е. В. е предоставено право на ползване върху имот с площ от 600кв.м.-парцел №366, кв.I, м.“Черноморска панорама“ в землището на [населено място]. Прието е, че с молба до кмета на [община] от 05.01.1998г. Е. В. е поискала да й бъде разрешено да закупи имота, предоставен й за земеделско ползване, но със заповед №49/02.04.1998г. на кмета на общината е постановен отказ. Установено е също така, че по жалба на Е. В. с решение от 03.11.1998г. по адм.д.№311/1998г. на ОС-Варна отказът е отменен и преписката е върната на кмета на общината със задължителни указания, след което Е. В. с нова молба от 21.01.1999г. е поискала изготвяне на оценка на предоставения й за ползване имот с оглед закупуването му, но с отказ, обективиран в писмо от 08.03.1999г. кметът на [община] е отказал изготвяне на оценка по съображения, че не са налице изискванията на чл.28 ППЗСПЗЗ и на §62, ал.5 ПЗР ППЗСПЗЗ и е посочил, че след одобряването на комбинираните кадастрални планове за съответната местност ще бъде предприета процедура по оценяване на имота.
Прието е, че процесният имот представлява земеделска земя и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е включен е в терен по §4 ЗСПЗЗ, в които хипотези фактическия състав на реституционния закон включва решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост върху заявени земеделски земи в реални граници, но не се посочват конкретни граници на имота и издаване на заповед на кмета на съответната община по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите, съседите на възстановения имот, към която се прилага скица. Изложени са съображения, с постановяване на заповедта реституционната процедура се счита за приключила и правото на собственост-възстановено и с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай, е този, в който обектът на собственост, за който се провежда реституционна процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния административен акт с оглед принципа, че срещу този, който не може да защити правата си по исков ред давност не тече.
Прието е, че в случая по отношение на С. С. в качеството й на наследник на И. Д. К., административната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила /заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ все още не е издадена/, поради което и в полза на Е. и В. В. за периода от 1989г. до 06.07.2015г. давност върху процесния имот не е могла да тече и те не са станали собственици на процесния имот по давност.
По отношение на решение №12695/18.11.1996г. на ПК-А., с което е възстановено правото на собственост на И. Д. К. в съществуващи стари реални граници върху нива от 5 дка, находяща се в терен по §4 на [населено място] в м.“Перчемлията“, въззивният съд е приел, че в това решение липсва друга индивидуализация на имота освен посочването, че собствеността се възстановява по разпоредбите на §4 ЗСПЗЗ. Взето е предвид и обстоятелството, че макар по ПНИ на с.о.“Черноморска панорама“ от стар имот №222, записан на наследниците на И. Д. К. въз основа на решение №12695/18.11.1996г. да е образуван имот №510.3119, записан на наследниците на И. К., ПНИ на тази част от селищното образувание не е приложен и не е издадена заповед на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като е установено, че решение №12695/18.11.1996г. е постановено за землище на [населено място], а имотът се намира в землището на [населено място]. Посочено е, че със заявление с вх.№АУ-42-2596/08.09.2015г. С. И. С. е поискала изменение на решение №12695/18.11.1996г. на ПК-А. по отношение на посоченото в решението землище, в което се намира възстановения имот.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения за началния момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и за момента, в който може да се приеме, че производството по възстановяване на собствеността е приключило окончателно, не обосновават наличие на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Изводът на въззивния съд, че придобивна давност в полза на касаторите не е започнала да тече съответства на трайно установената практика на ВКС, която свързва началния момент на придобивната давност с приключване на производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, а доколкото в случая е прието, че това производство все още не е приключило, то твърдяното от касаторите разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението към касационната жалба не е налице – в посоченото в изложението към касационната жалба решение №105/08.01.2015г., постановено по гр.д.№1193/2014г. по описа на Второ ГО на ВКС е разгледана хипотеза, при която процедурата по възстановяване на собствеността е приключила окончателно, докато по настоящето дело разгледаната хипотеза е съвършенно различна и с оглед липсата на индивиудализация на имота в представените по делото решения на ПК-А., липсата на заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ и подаденото заявление за изменение на решение №12695/18.11.1996г. на ПК-А., съдът е приел, че производството по възстановяване на собствеността все още не е приключило.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос. На първо място по причина, че същият по естеството си е фактически, а не правен, т.е. засяга даденото от самите жалбоподатели тълкуване на релевантните за спора факти, вкл. и касаещи индивидуализацията на имота в представените по делото решения на ПК, която теза обаче не е била споделена от въззивния съд. Освен това дори да се приеме, че в решението от 18.11.1996г. имотът е индивидуализиран по начин да може да бъде свързан с имот с определен номер по стар кадастрален план, то доколкото землището, в което се намира имотът е погрешно посочено, то до произнасянето на ОЗС по подаденото от С. С. заявление за отстраняване на грешката, съдът не разполага с правомощието да извърши преценка дали въз основа на това решение правото на собственост е възстановено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1268, постановено на 25.10.2016г. по в.гр.д.№1251/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. П. В. и В. С. В. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на С. И. С. сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: