5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 31.03.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4466 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. А. и Ч. С. А., двамата от [населено място], [община] срещу решението на Окръжен съд-Силистра, постановено на 21.06.2016г. по в.гр.д.№85/2016г., с което е решението на първоинстанционния съд от 18.01.2016г. е отменено и вместо това е признато за установено по предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск по отношение на Б. М. А. и Ч. С. А., че К. Д. О., Б. И. М., Н. И. А., В. И. А., Х. И. О., М. И. О., М. И. М., Н. И. М., М. И. М. са собственици на основание наследствено правоприемство на 2/6 идеални части от нива с площ 40.993 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“З. гора“, област Силистра, съставляваща поземлен имот №003001; нива с площ 32 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“З. гора“, съставляваща поземлен имот №005009; нива с площ 23.998 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Кладенеца“, съставляваща поземлен имот №007017 и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на основание давностно владение №7, том Х, рег.№7428, дело №531/2010г. на нотариус Д. П., рег.№429 в НК, район на действие Районен съд-Силистра по отношение на признатото по давност право за процесниите недвижими имоти.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса как следва да се прилага презумпцията на чл.69 ЗС в контекста на представените по делото доказателства /за снабдявяане с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2010г./ и по въпроса за придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла придобивна давност. Въпросите са поставени във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата в цялото им съдържание и взаимна връзка по отношение на обстоятелството от кого е била упражнявана фактическата власт върху имотите, прекъсвано ли е било владението, смущавано ли е било владението, опровергани ли са изводите на нотариуса за придобиване правото на собственост по давност, както и за възможността да бъде противопоставено намерение за своене на сънаследник, който не живее на територията на общината, в която се намират имотите и установяването на контакт с него е обективно невъзможно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. Д. О., Б. И. М., Н. И. А., В. И. А., Х. И. О., М. И. О., М. И. М., Н. И. М. и М. И. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
К. Д. О., Б. И. М., Н. И. А., В. И. А., Х. И. О., М. И. О., М. И. М., Н. И. М. и М. И. М. са предявили срещу Б. М. А. и Ч. С. А. иск за признаване принадлежността на правото на собственост върху 2/6 идеални части от процесните недвижими имоти с твърдението, че правото на собственост е придобито по наследство от А. К., починал на 20.07.1960г., чийто наследник е и Б. М. А..
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че за имоти 000301, 005009 и 007017 предявеният иск е основателен като направеното от Б. М. А. и Ч. С. А. възражение за придобиване на принадлежащите на ищците идеални части от тези имоти по давност е неоснователно.
Прието е, че правото на собственост върху тези три имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение №05-4/16.04.1998г. на наследниците на А. К. М., починал на 20.07.1960г. Въз основа на представените по делото удостоверения за наследници е прието, че наследници по закон на А. К. М. са съпругата му А. А. М. /починала на 21.04.1966г./ и децата му И. А. М. /починал на 15.05.1975г./, М. А. К. /починал на 17.02.2009г./, А. Х. О. /починала на 13.07.1995г./, М. А. К. /починал/ и А. А. К. /починала/ като наследственият дял на всеки един наследник възлиза на 1/6 ид.част от възстановените земеделски земи. Прието е, че делът на всеки един от наследниците на И. А. М. /ищците К. Д. О., Б. И. М., Н. И. А. и В. И. А./ възлиза на 1/24 ид.част от възстановените земеделски земи; делът на всеки един от наследниците на А. Х. О. /включително на ищците Х. И. О., М. И. О., М. И. М., Н. И. М. и М. И. М./ възлиза на 1/36 ид.част от възстановените земеделски земи; делът на преживялата съпруга А. А. М. следва да бъде разпределен между нейните преки наследници – децата й И. А. М. и М. А. К., респективно между техните низходящи.
Прието е, че Б. М. А. е дъщеря на М. А. К., починал на 17.02.2009г. и съответно един от неговите наследници по закон, а Ч. С. А. е неин съпруг.
Въз основа на представения по делото договор за аренда на земеделски земи №43/03.08.2002г. е прието за установено, че част от процесните имоти са отдавани под аренда от Е. М. К., син на М. А. К., за срок от 5 стопански години, считано от 2002г. до 2006г. включително.
Посочено е , че въз основа на издаден през 2010г. н.а.№128, том X., дело №2570/2010г. Б. А. и Ч. А. са признати за собственици на процесните имоти на основание давностно владение.
Посочено е, че разпитаният по делото свидетел С. Н. А. е заявил, че бащата на Б. А. е обработвал земеделските земи, останали му в наследство от неговия баща А. К., като Б. А. и Ч. А. са помагали в обработването; свидетелят Д. Е. е заявил, че Б. А. и Ч. А., считано от 1995-1996г. са ползвали процесните имоти и не му е известно други лица да са имали претенции към имотите; свидетелите С. Н. И. и Ш. Н. М. установили, че братът на Б. А. – Е. М. К. е обработвал имотите; свидетелят С. И. заявил, че Б. А. и Ч. А. никога не са обработвали земите; според свидетелите С. И. и Ш. Н. ищците многократно се опитвали да разговарят с М. А. К. /баща на Б. А./ във връзка с процесните имоти, но той не ги приемал.
С оглед на така установените по делото факти въззивният съд е приел, че е установена наследствената имуществена общност между ищците и ответницата по предявения иск Б. А. за трите имота, за които искът е приет за основателен.
С оглед предмета на спора, очертан от твърденията, изложени в исковата молба и отговора, поставените въпроси следва да се приемат за ирелевантни – доколкото в отговора към исковата молба се поддържа, че от възстановяване на собствеността на земеделските земи от 1998г. до смъртта на М. К. /17.02.2009г./ Б. А. и Ч. А. са обработвали имотите заедно с М. К., който е наследник по закон на А. К., а след това самостоятелно, следва да се приеме, че изводът на съда за наличие на съпритежание на правото на собственост на основата на наследяване съответства на указанията по приложението на материалния и процесуален закон, дадени в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС и ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон досежно разпределянето на доказателствената тежест при наличие на документ, удостоверяващ правото на собственост на всяка една от спорещите страни /в случая решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт/, дадени в ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че констатациите в н.а.№7/2010г. са опровергани с оглед установените по делото факти-отдаването на имота под аренда от Е. М. и съвместното обработване на нивите с прекия наследодател М. А. К., което не съответства на констатациите на нотариуса /доколкото със съставения през 2010г. нотариален акт за собственици на имота въз основа на изтекла придобивна давност са признати само Б. А. и нейния съпруг Ч. А., но не и останалите наследници по закон на М. А. К., включително Е. М./.
Въпрос за приложимостта на презумпцията на чл.69 ЗС пред въззивния съд не е бил поставян и по такъв въпрос, включително в хипотеза на противопоставяне на намерение за своене на сънаследник, която не живее на територията на общината, не е бил разглеждан. Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за придобивна давност е основан на констатацията за недоказаност на твърдението за упражняване на явно, необезпокоявано и самостоятелно владение върху имотите, т.е. на недоказаност на обективния елемент на владението.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.06.2016г. по в.гр.д.№85/2016г. по описа на Окръжен съд-Силистра.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: