5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 27.02.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
търговско дело № 60289 от 2016 година по описа на Второ ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/18.05.2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, постановено на 02.11.2015г. по в.т.д.№1609/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК като е признато за установено, че С. Д. К. дължи на [фирма] по силата на договор за предоставяне на банков кредит № КР-АА-23/18.11.2003г. сумата от 110 923 евро, съставляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 05.12.2008г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита с връчването на писмо изх.№07-17734/08.10.2008г. на П. при липса на уточнени просрочия и идентичност на предявените суми в заявлението по реда на чл.417, т.2 ГПК и в настоящето производство;
2.При констатирана липса на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, следва ли да се приеме, че са настъпили обстоятелствата за предсрочната изискуемост на кредита като цяло;
3.Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на посоченото доказателство с оглед особеностите на конкретния случай и при наличието на разногласие между вещите лица при изготвянето на съдебно-счетоводни експертизи.
Поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявила иск за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че С. И. К. дължи сумата от 110 923.17 евро, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
От фактическа страна чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК е прието, че между страните е сключен договор за банков кредит № КР-АА-2376/18.11.2003г., по който банката е предоставила на кредитополучателя С. К. банков кредит в размер на 130 000 евро с краен срок за погасяване на кредита 20.11.2015г. Прието е, че с писмо изх.№07-17734/08.10.2008г. на длъжника е даден 7-дневен срок за доброволно погасяване на задължението, тъй като към този момент същата вече е имала просрочени плащания, а след изтичането на този срок е указано, че кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем, като писмото е получено лично от С. К. на 03.11.2008г., но същата не е изпълнила задълженията си и не е извършила плащания за погасяването на дълга. Прието е, че автентичността на този документ в частта относно връчването му на длъжника не е оспорена, поради което поддържаното възражение за липса на доказателства за изпълнение на задължението на [фирма] да уведоми длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем преди да пристъпи на 05.12.2008г. към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е неоснователно. Изложени са съображения, че в уведомлението са визирани просрочени към 06.10.2008г. главници и лихви, като еднозначно е казано, че ако не бъдат погасени доброволно в 7-дневен срок от получаването, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание раздел XIII, чл.24, б.“а“ от договора, като е посочено, че настъпването на предсрочната изискуемост би могло да бъде възпрепятствано само и единствено от обстоятелството, че дългът е изплатен, каквито доказателства по делото не са представени. Прието е, че в подобна хипотеза да се изисква от банката „повторно“ уведомление, при условие че липсва изпълнение на просрочените задължения, е несъстоятелно. Прието е, че доколкото съществува несъответствие между размера на целия дълг и в частност на задължението за главница според уведомлението и този, установен в производството по делото /идентичен като сума от 110 923.17 евро с тази по заявлението по чл.417 ГПК/, то разликата е технически въпрос, който е изяснен в хода на делото и не може да дерогира правните последици от извършеното от кредитора уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, така както изисква даденото с ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение.
Възражението, че приетото по делото заключение на вещото лице М. не следва да бъде кредитирано, е прието за неоснователно по съображения, че доколкото по делото съществува противоречие в констатациите между второто допълнително заключение на в.л.М. и това на в.л.М. за платени от С. К. вноски след м.01.2007г., то същото е резултат от некоректно интерпретираните данни от в.л.М. по представеното по делото извлечение на [фирма] за движенията по банковата сметка на длъжника. Посочено е, че в съдебното заседание на 25.11.2013г. процесуалният представител на банката е оспорил експертизата на в.л.М. с мотива, че по процесното извлечение приетите от вещото лице за плащания суми представляват начисления какво се дължи, а не начислявани платени суми и данните от извлечението подкрепят това възражение, като при внимателен прочит на същото е видно, че направените през предходните периоди плащания, вкл. последното от 23.01.2007г., са отразени в графа „кредит“, а не „дебит“ със специално обозначение на документа, различно от това с което се наименова начисляването на задължението при настъпване на изискуемостта, като и в графа „описание“ следва изрично вписване на бележка за основанието на плащането. Посочено е, че тези факти са отчетени в заключението на в.л.М., откъдето и произтича разликата между двете експертизи, като в случай, че С. К. оспорва наведените от кредитора доводи, съобразно водените от банката вписвания, за спиране на плащанията след 23.02.2007г., то в нейна тежест е било да ангажира доказателства за установяване на правопогасяващото възражение, а това не е сторено. С оглед на това е прието, че са настъпили уговорените в раздел XII, чл.24, б.“а“ от сключения на 18.01.2003г. договор предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед данните по делото за извършените съдопоризводствени действия, наведените доводи, възражения и оспорвания и изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поставените въпроси са неотносими и представляват касационни оплаквания за неправилност, основани на поддържаната от касатора защитна теза в процеса, а именно тезата за липса на надлежно уведомление за предсрочна изискуемост, която не е била споделена от съда, доколкото в представеното по делото уведомление е посочена сумата, за която е налице просрочие към датата на връчването му на длъжника и не са представени доказателства посочените в уведомлението суми да са били погасени. В обжалваното решение са изложени съображения за наличие на надлежно уведомяване, основани на анализ на представените по делото доказателства. Наведените от касатора доводи, основани на разликата в сумите, посочени в уведомлението и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение са ирелевантни както за спора, така и за наличието на основание за допускане на касационно обжалване доколкото уведомлението съдържа данни за непогасените към момента на отправянето му суми, докато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочена цялата сума, за която кредитът е станал изискуем след неизпълнението на задължението за погасяване на посочените в уведомлението вноски.
За неотносим следва да се приеме и въпросът, касаещ приложението на чл.161 ГПК, тъй като с молба от 12.08.2013г. процесуалният представител на банката е представил пълното движение по банковата сметка на името на С. К. за периода от 2003г. до 2013г. с твърдението, че последното плащане е през м.февруари, 2007г. на вноската за м.януари, 2007г. и доказателства за последващи плащания, както и за неточно отразяване на суми по сметката по делото не са били представени. Поради това следва да се приеме, че и този въпрос по естеството си отразява поддържаната от касатора защитна теза в процеса, която не е споделена от въззивния съд, доколкото не е подкрепена с надлежни доказателства.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 450лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.11.2015г. по в.т.д.№1609/2015г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: