4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 21.02.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4074 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. А. и С. К. А. срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 01.06.2016г. по в.гр.д.№641/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба на недвижим имот, находящ се в м.“Папаз чеир“, [населено място] с идентификатор №101135.2020.93 по КК и КР на [населено място], с площ от 600кв.м., при наведено основание за възникване на съсобствеността – наследствено правоприемство и успешно приключила процедура по изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, при квоти: 3/12 ид.ч. за М. Ф. Н., 3/12 ид.ч. за Н. С. И., 1/12 ид.ч. за И. С. Ф. и В. Х. Ф., 1/12 ед.част за М. Х. А., 1/12 ид.ч. за В. Х. Ф. и 3/12 ид.ч. за П. С. А., като С. К. А. е изключен от делбата.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора, свързани с изключване приложението на общата норма на чл.193 ГПК и разпределение на доказателствената тежест за оспорващата страна, която следва да докаже в съдебния процес несъществуването на признатото от нотариуса право на собственост в полза на другата страна в противоречие с практиката на ВКС /ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС/. Поддържа се също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС и по-конкретно за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС, ако началният момент на владението е установено върху чужд имот, а не върху съсобствен. Според касаторите касационното обжалване следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите ако владението е установено върху чужд имот, който в последствие в резултат на наследствено правоприемство, е станал съсобствен на владелеца с останалите наследници на общия наследодател, ако няма данни за отнемане на владението или установяване на съвладение от страна на сънаследниците, следва ли владелецът да докаже, че е отблъснал владението на съсобствениците и в този случай приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС или владелецът следва да установи намерението си да придобие идеалните части на сънаследниците.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите М. Ф. Н., Н. С. И., И. С. Ф., М. Х. А. и В. Х. Ф. изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с твърдение, че по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ С. А. С. и М. А. Т., наследодатели на страните, са признати за собственици на процесния недвижим имот. Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставки за допускане на делбата, тъй като страните са наследници по закон на М. А. Т. и С. С. И., които са собственици по наследяване и чрез трансформация на предоставеното в полза на наследодателя им А. А. В. право на ползване в право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е, че в полза на А. А. В. е предоставено право на ползване върху имота съгласно препис-извлечение от протокол №20 и решение №4/04.11.1968г. Въз основа на молба №1028/18.06.1992г. от наследниците на А. А. В. е изготвен оценителен протокол, след което стойността на имота е заплатена на 29.09.1994г. от С. К. А. и по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ С. А. С. и М. А. Т., наследници по закон на А. В., са придобили правото на собственост, за което е съставен констативен н.а.№99, том VIII, дело №5785/23.04.1997г.
Възражението на П. С. А. и С. К. А. за придобиване правото на собственост върху целия имот по давност е прието за неоснователно, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване П. С. да е променила намерението си по отношение държането на частите на останалите съсобственици и да е започнала да ги държи като свои, нито промяната да е била доведена до знанието на другите сънаследници-съвладелци. Изложени са съображения, че дори тя да е заплащала данъците за имота и да е декларирала същия като свой в данъчната партида, това не е достатъчно да се обоснове обратен извод, а и това не е установено – имотът е деклариран на името на всички наследници, а данъците са изцяло заплатени едва при съставянето на констативния нотариален акт№128/22.04.2014г. за собственост по давност в полза на П. С. А.. Посочено е, че за признаване правата на сънаследник е необходимо да се установят действия, които създават сигурност, че е установена трайна, изключителна фактическа власт на досегашния съвладелец, т.е. че предишната фактическа власт на съвладелците е отнета, като едва при снабдяване с констативен нотариален акт през 2014г. сънаследниците са узнали, че П. С. А. е променила намерението си за своене, което е станало причина за завеждане на иска за делба.
С оглед така изложените съображения на въззивния съд за наличието на предпоставките за допускане на делбата, както и за неоснователност на възражението за изтекла в полза на касаторите придобивна давност, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните от касаторите основания и по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС /ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС/ въззивният съд е приел, че след като съсобствеността между участващите в делбения процес лица произтича от наследяване, предвидената в чл.69 ЗС презумпция не намира приложение и сънаследникът, който твърди, че е установил самостоятелна фактическа власт, следва да докаже по категоричен начин, т.е. чрез пълно доказване, че е променил намерението, с което е упражнявал фактическата власт върху процесния имот и е противопоставил тази промяна на останалите сънаследници. Доколкото правото на собственост върху имота е придобито по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ от наследодателите на страните, именно разрешението на поставения от касаторите въпрос, дадено в ТР №11/2012г. следва да намери приложение – до осъществяването на фактическия състав на §4а ПЗР ЗСПЗЗ наследниците на А. В. са притежавали само право на ползване върху имота и към този момент установяването на самостоятелна фактическа власт от някой от тях би следвало да се преценява с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и да е насочено към трети на настоящия процес лица, респективно общината или държавата, каквато теза обаче в настоящия процес не се поддържа.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на признато от нотариуса право на собственост. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че при представени документи за собственост /констативни нотариални актове/ за правата и на двете спорещи страни, всяка страна носи доказателствената тежест да установи осъществяването на поддържаното от нея придобивно основание, т.е. че касаторите следва да установят наличието на всички елементи на посоченото в н.а.№128/2014г. придобивно основание, вкл. установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота и противопоставяне на намерение за своене на целия имот на останалите съсобственици /ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС; решение №42/11.05.2016г. по гр.д.№4643/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №141/16.06.2016г. по гр.д.№6231/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №184/11.10.2016г. по гр.д.№1147/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.06.2016г. по в.гр.д.№641/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: