6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3024 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н., представлявана от своя законен представител А. Н. Н., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№6/2016г., с което след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд до делба са допуснати: самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.6 с предназначение склад и площ 17.61кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.7 с предназначение склад и площ 10.10кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.8 с предназначение друг вид самостоятелен обект и с площ 23.05кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.9 с предназначение гараж и с площ 22.70кв.м., всички находящи се в сграда с идентификатор 00702.529.209 по КК на [населено място], между съсобственици В. Г. Н. с квота 15/18 идеални части; А. Н. Н. с квота 1/18 идеална част; Г. Д. Н. с квота 1/18 идеална част и М. Г. Н. с квота 1/18 идеална част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по въпросите:
1.Когато по одобрен архитектурен проект избените /складови/ помещения не отговарят на строителните правила и норми за жилище, няма последващ одобрен проект за промяна на предназначението, няма нотариално заверено съгласие от другите съсобственици в етажната собственост, представляват ли самостоятелен обект с предназначение – жилище или са акцесорни към жилищните етажи и могат ли да бъдат допуснати до делба без да е допуснато до делба жилището;
2.Можи ли да представлява самостоятелен обект с предназначение – жилище, избено /складово/ помещение, което е с 0.40 см. под нивото на прилежащия терен и е с височина 2.40м. вместо 2.20м.
3.Възможно ли е придобиване на избено помещение по давност от трето лице, което не притежава жилище в сградата в режим на етажна собственост и да извършва прехвърлителна сделка с идеални части от складовите помещения;
4.Възможно ли е след като Пловдивския окръжен съд е допуснал делба на акцесорните складови помещения, да остави собственик на жилище без складово помещение, включително и преустроения приземен етаж.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. Н. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
В. Г. Н. е предявил срещу А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н. иск за делба на пет обекта, нанесени със самостоятелни идентификатори в КК на [населено място] с твърдението, че представляват самостоятелни обекти на право на собственост.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С решението на първоинстанционния съд до делба е допуснат само самостоятелен обект, представляващ гараж с площ от 20.10кв.м. с идентификатор 00702.529.209.1.5, докато по отношение на останалите обекти искът за делба е отхвърлен.
С обжалваното решение е прието, че до делба следва да бъдат допуснати и обекти с идентификатори 00702.529.209.1.6; 00702.529.209.1.7; 007.529.209.1.8 и 00702.529.209.1.9.
Прието е, че В. Г. Н. и Д. Г. Н. /наследодател на съделителите А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н./ са синове на Г. Д. Н., починал на 19.02.1996г. като покойният наследодател е оставил като наследник по закон и преживяла съпруга С. А. Н.. Прието е за установено, че по време на брака С. и Г. Н. са придобили възмездно собствеността върху ПИ 00702.529.209 по КК на [населено място] /стар идентификатор парцел VIII-745 в кв.62 по регулационния план на града/ с н.а.№647 от 14.12.1971г., том IV, н.д.№1356/1971г. и в периода 1989г.-1992г. построили в него триетажна с приземен и тавански етаж жилищна сграда.
Прието е, че с н.а.№1019 от 19.11.1991г., том VI, н.д.№ 1667/1991г. Г. и С. Н. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на сина си В. Н. първия етаж от сградата, състоящ се от един апартамент, ведно с 1/3 ид.част от дворното място, 1/3 идеална част от таванския етаж и 1/3 идеална част от общите части на сградата, а с н.а.№1020 от 19.11.1991г., том VI, н.д.№1668/1991г. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Д. Г. Н. втория етаж от сградата, състоящ се от един апартамент, ведно с 1/3 идеална част от дворното място, 1/3 идеална част от таванския етаж и 1/3 идеална част от общите части на сградата. Правото на собственост върху третия етаж на сградата, построена в груб вид, ведно с 1/3 идеална част от тавана, Г. и С. Н. са прехвърлили на А. Г. М. и В. К. М. /н.а.№9 от 14.01.1992г., том I, н.д.№20/1992г./, като в нотариалния акт е отбелязано, че извън предмета на сделката са приземния етаж и дворното място.
Посочено е, че на 15.05.2014г. е съставен н.а.№149, том I, рег.№1276, н.д.№141/2014г., с който С. А. Н. и В. Г. Н. са признати за собственици по наследство, сделка и давност на процесните 5 обекта – три склада и два гаража, находящи се в приземния етаж на сградата, при квоти 12/18 ид.части за С. и 3/18 ид.части за В., след което с н.а.№150 от същата дата С. Н. е дарила на сина си В. Н. своите 12/18 ид.части.
Въз основа на заключението на СТЕ, изготвено от в.л.Б. К., е прието за установено, че сградата е построена по одобрен архитектурен проект и след издадено сторително разрешение №158/27.07.1989г. за построяване на приземен и първи етаж и разрешение за строеж №157/23.08.1991г. за надстрояване с втори и трети етажи, като одобреният архитектурен проект предвижда три жилищни етажа с по едно жилище на всеки етаж; тавански етаж с четири складови помещения; приземен етаж с височина 2.40м., състоящ се от два гаража /единият с вход от юг, а другият с вход от запад от двора/, две складови помещения и едно помещение, означено като „стая за възрастни хора“. Прието е, че тези обекти са построени и налични и понастоящем, като промяна на предназначението им по надлежния ред не е извършвана, но трите складови помещения в етажа понастоящем се ползват като жилище, като едното е преустроено в санитарен възел-баня, тоалетна, за което няма строителни книжа и достъпът до тях се осъществява от коридор, в който се влиза от вратата на стълбищната площадка, а всяка стая е с отделен вход от този коридор. Посочено е, че според вещото лице тези обекти не са самостоятелни, доколкото два от тях са складови, а третият – „стая за възрастни хора“, какъвто самостоятелен обект не съществува по ЗУТ и фактът, че се ползват за живеене не ги прави жилище. Посочено е, че според заключението на в.л.В. Г. няма пречка тези три помещения /две складови и стаята за възрастни хора/ да се заснемат в КК като самостоятелни обекти, тъй като според одобрения архитектурен проект не е налице функционална връзка между жилищните етажи и тези три приземни помещения, която да ги прави принадлежност към жилищата.
С оглед извършените през 1991г. и 1992г. разпоредителни сделки, с които на В. Н. и Д. Н. е прехвърлено правото на собственост върху апартаментите съответно на първи и втори жилищен етаж заедно с 1/3 ид.част от дворното място, 1/3 ид.част от таванския етаж и 1/3 ид.част от общите части на сградата, а на А. Г. М. и В. К. М. – правото на собственост върху апартамента на третия етаж, заедно с 1/3 ид.част от тавана /без идеални части от дворното място и приземния етаж/, въззивният съд е приел, че към всяко от жилищата има складови помещения в таванския етаж, с което е изпълнено изискването на чл.40, ал.1 ЗУТ. Прието е, че няма пречка едно жилище да има повече от едно складово помещение, но в конкретния случай одобреният проект за сградата не предвижда функционална връзка между жилищните етажи и трите приземни помещения, която да обуслови принадлежност на приземните стаи към жилищата, нито тези помещения са ползвани като принадлежащи такива към жилищата от момента на построяването на сградата и понастоящем. Поради това е прието, че трите помещения в приземния етаж /двете складови помещения и стаята за възрастни хора/, не са принадлежности към самостоятелните жилищни обекти в сградата, не са със статут на общи по предназначение части на сградата, а представляват самостоятелни обекти по смисъла на §5, т.39 ДР на ЗУТ и §1, т.1 ЗКИР – всяко едно от тези помещения съставлява обособена част от приземния етаж, има самостоятелен вход, самостоятелно функционално предназначение, няма пречка да се ползва самостоятелно /отделно от жилищата/ и така се ползват от построяването на сградата, заснети са по КК като самостоятелни обекти с посочено предназначение. Прието е, че заснемането с предназначение „склад“ с оглед установеното по делото, не означава, че са складови помещения към жилищата. Поради това е прието, че тези три помещения следва да бъдат допуснати до делба.
Прието е, че до делба следва да бъде допуснат и находящия се в приземния етаж гараж с идентификатор 00702.529.209.1.9, тъй като възражението за придобивна давност на съделителите А., Г. и М. Н. е заявено в първото по делото съдебно заседание, поради което се явява преклудирано и съответно недопустимо да бъде разгледано.
Така изложените съображения от въззивния съд обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса възможно ли е придобиване на избено помещение по давност от трето лице, което не притежава жилище в сградата в режим на етажна собственост и да извършва прехвърлителна сделка с идеални части от складови помещения. Касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато с оглед съществуващия между страните спор за обема права, прехвърлени от Г. Д. Н. и С. А. Н. на техните синове В. Г. Н. и Д. Г. Н. през 1991г. и по-специални дали приземният етаж с оглед вида на помещенията в него, е включен в предмета на разпоредителните сделки, както и за предназначението на обектите в този етаж. Този спор определя като обуславящо значението на поставения от касаторите въпрос, като в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива те съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС следват главната вещ и по изключение могат да бъдат придобивани отделно от жилищните обекти в сграда в режим на етажна собственост чрез правни сделки или по давност единствено от лица, които притежават жилищни обекти в сградата /посочените от касаторите решения както и решение №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение №207/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. на Второ ГО на ВКС/. Така поставеният въпрос е от значение както за възможността процесните обекти да бъдат допуснати до съдебна делба, така и за определяне делбените права на страните. При разрешаване на спора по същество следва да бъде даден отговор на въпроса представлява ли складовото помещение самостоятелен обект и в кои случаи делбата му е допустима.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по останалите, поставени от касаторите въпроси, тъй като въззивният съд не е приел, че складовите помещения следва да бъдат допуснати до делба като жилищен обект.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№6/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на касационната жалба по същество и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: