О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 364/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Х., подадена чрез адв. А. Ж., против решение № 168/09.11.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 190/27.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1527/2015 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е прогласен за нищожен сключения между него и М. Н. Н. договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите – акт № 26, том III, рег. № 2879/23.04.2015 г. по регистъра на нотариус с рег. № 307 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място], с вх. № 2391/23.04.2015г., акт № 135, том V, по силата на който М. Н. Н. продава на С. С. Х. своята ј ид. ч. от общата наследствена маса от наследството, останало от баща й Н. К. В. като съвкупност от права и задължения, възникнали до деня на откриване на наследството – всички движими и недвижими имущества, вземания и задължения, включващо недвижими имоти – поземлен имот (ПИ) с идентификатор 00895.28.54, ПИ с идентификатор 00895.107.2, ПИ с идентификатор 00895.116.141, ПИ с идентификатор 00895.120.20 и ПИ с идентификатор 00895.1.632, намиращи се в землището на [населено място], обл. С. за сумата от 1100 лв. поради привидност (абсолютна симулация), прикриващ договор за покупко-продажба, който е нищожен поради липса на форма и е допуснато да се извърши делба на същите имоти при следните квоти: по 3/15 ид. ч. за Ж. Д. Ж., за М. Н. Н., за С. Н. П., Н. Н. Ж. и по 1/15 ид. ч. за И. А. С., Т. А. С., С. А. А..
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, въведени във въззивната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение, като делото бъде върнато за ново произнасяне на въззивния съд, евентуално спорът да бъде решен по същество от ВКС.
Касаторът е подал изложение на основанията за допускане до касационна проверка, като заявява, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касация – С. Н. П., Н. Н. Ж., И. А. С., Т. А. С., С. А. А. и Ж. Д. Ж., подаден чрез адв. Н. А., в който възразяват срещу допустимостта на касационното обжалване и оспорват жалбата по същество. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното:
Окръжен съд – Силистра е приел, че предявените от С. Н. П., Н. Н. Ж., И. А. С., Т. А. С., С. А. А. и Ж. Д. Ж. против М. Н. Н. и С. С. Х. намират правната си квалификация в чл. 341 ГПК вр. чл. 69 ЗН обективно съединен с искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. Установил е от фактическа страна, че ищците и ответницата М. Н. Н. са наследници на Н. К. В.. С Решение № 211/02.07.1999 г. и Решение № 108/25.04.1996 г.на ПК [населено място] им е възстановена собствеността върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място]. По силата на договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите – акт № 26, том III, рег. № 2879/23.04.2015 г. по регистъра на Нотариус с рег. № 307 на НК, М. Н. Н. продала на другия ответника С. С. Х. своята ј ид. ч. от общата наследствена маса от наследството на общия наследодател Н. В.. Ето защо, при наличие на спор относно действителността на разпоредителната сделка с наследството, разглеждането на този въпрос е с преюдициално значение за делбата на наследството.
В исковата си молба ищците са заявили претенции, че сключеният договор между М. Н. Н. и С. С. Х. прикрива договор за продажба, а той е нищожен поради липсва на форма. Въззивният съд подробно е изследвал събраните доказателства и е потвърдил извода на първоинстанционния съд за привидност на сключения договор за продажба на наследство. Позовал се е на показания на свидетеля Д. Г., както и на дадените обяснения на страните в открито съдебно заседание и е заключил, че действителната воля на М. Н. Н. е била да се разпореди със собствените си идеални части от земеделските земи, останали в наследство от баща й, тъй като имала спешна нужда от парични средства, за да осигури лечението си. Извод за намерение да се сключи договор за продажба на ид. ч. може да се направи и при съобразяване на отразената й воля в приложените писмени доказателства по делото – декларация и пълномощно. Съдът е констатирал и че в процесния договор изобщо не се съдържали уговорки по смисъла на чл. 213 ЗЗД, с които да се уравнят правата на договарящите при продажбата на наследството, предвид установеното с писмени доказателства, че М. Н. е получавала арендни плащания за ползването на земите, останали й в наследство от баща й. При тези съображения Окръжен съд – Силистра е достигнал до извода, че действителната воля на страните по договора е била за покупко-продажба на идеални части от процесните недвижими имоти, а не за прехвърляне на съвкупността от наследството на М. Н. Н., останало от баща й. Следователно сключената сделка за продажба на наследство е привидна, тъй като двете насрещни волеизявления са дадени симулативно, като целта на страните била да се възползват от облекчения режим на процесната сделка – неспазването на разпоредбите на чл. 18, чл. 99 и чл. 102 ЗЗД не води до недействителност на сделката по чл. 212 ЗЗД, а разпоредбите на чл. 33 ЗС и чл. 76 ЗН, бранещи правата на останалите съсобственици, са неприложими. Приемайки, че е налице договор за продажба, съдът е достигнал до извод за нищожност на сделката поради липса на форма съгласно чл. 18 ЗЗД, а именно – договорът да е сключен с нотариален акт. При това разрешение по преюдициалния въпрос – въззивният съд е потвърдил и решението в частта по иска за делба на наследство, като е приел, че квотите на страните се определят по правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН.
Допускането на касационна проверка се иска по въпроса разпореждането с идеални части на недвижими имоти, придобити на основание наследяване и земеделска реституция, когато изчерпват наследството, представлява ли договор за продажба на наследство. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика – т. 3 на ТР № 72/1985 на ОСГК на ВКС.
Поставеният въпрос обуславя основанието за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че волята на страните по процесния договор е да се отчуждат идеални части от поземлени имоти, като не е обсъдил това, че тези имоти са реституирани по реда на ЗСПЗЗ, представляват новооткрито наследство и изчерпват придобитото на това основание от продавача по договора М. Н..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168/09.11.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
Указва на касатора С. С. Х. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: