О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 02.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 897/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. К., подадена чрез адв. Н. К. и касационна жалба на Т. А. Т., подадена чрез адв. Д. П., и двете против решение № 131/11.04.2016 г. по възз.гр.д № 421/2015 г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 269/29.07.2015 г., постановено по гр.д № 1032/2014 г. по описа на Районен съд-Смолян, с което е признато за установено по иска на М. Д. С. по отношение на ответниците К. А. Т., Г. А. Т., Т. А. Т., С. А. Т., Е. А., З. П., Г. Г. Т., А. Г. Ц., че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. наследодателят й Д. А. Т. /Б./, починал през 1977 г., е бил собственик на имот в [населено място] – нива с площ от 500 кв.м. в м. „При к.“, понастоящем имот с идентификатор 83274.20.265 с площ от 0,617 дка в м. „При к.“/“Б. к.“/ в землището на [населено място] лъка.
В касационната жалба на Г. А. К. се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: „Ако ищецът в исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е индивидуализирал имота по площ и по граници към момента на внасянето му в ТКЗС и към момента на заявяването му за възстановяване пред ПК, не е формулирал доказателствени искания пред съда и в този смисъл не е доказал тези характеристики на имота с гласни и с писмени доказателства, следва ли съдът да приеме исковата претенция за доказана единствено въз основа на събраните гласни доказателства за закупена къща от наследодателя на ищеца в спорни съсобствен имот или ищецът носи тежестта да докаже по безспорен начин границите, площта, местоположението, категорията на земята към момента на внасянето на имота в ТКЗС? Липсата на доказателства за идентичност межди притежавания от наследодателя на ищцата имот и процесния имот достатъчно основание ли се явява за отхърляне на исковата претенция по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ? Наличието на жилищна сграда с постройка в процесния имот достатъчен индивидуализиращ белег за имота ли е ?“. Излага съображения въпросите да са разрешени в противоречие с решение № 241/31.05.2011 г. по гр.д № 847/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 288/26.05.2010 г. по гр.д. № 1145/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 35/22.02.2012 г. по гр.д № 419/2011 г. по описа на ВКС, II г.о., решенние № 18/19.02.2016 г. по гр.д № 4592/2015 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 632/23.11.2009 г. по гр.д № 300/2009 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Постъпил е писмен отговор от ответната страна по касация – М. Д. С., чрез процесуалния й представител адв. А. Л. Х., в който се съдържат доводи за процесуална недопустимост и неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба на Т. А. Т. се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че не са налице процесуални предпоставки за допустимост на предявения иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и се иска обезсилване на постановеното решение. Евентуално се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.
Касаторът Т. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка във връзка със следните въпроси: 1/ „Допустимо ли е в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът да признае право на собственост на наследник на съсобствен на наследодателя имот, възстановен с решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ на ПК – [населено място] в полза на друг наследник на база твърдения за извършена неформална делба и без писмени доказателства за придобиването на имота на определено правно основание, ако ищцата твърди неформална сделка по закупуване на къща в спорния имот?“ и 2/ „ Следва ли съдът да уважи установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с който се твърди придобиване по давност на възстановения земеделски имот по чл. 18 ж ППЗСПЗЗ, ако в производството не е установена идентичност между границите, площта, местонахождението, характеристиките на възстановения имот с границите, площта и характеристиките на имота, деклариран, внесен в ТКЗС и заявен за възстановяване. Съдът следва ли да уважи иска, ако ищцата не е доказала трайно непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, заявено пред останалите наследници, срещу което те не са възразили?“. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 120/30.03.2011 г. по гр.д № 462/2010 г. по описа на ВКС, решение № 958/15.12.2009 г. по гр.д № 2246/2008 г. по описа на ВКС, II г.о., както и че пороците в решението са достатъчно същетвени, че произнасянето на ВКС по същество се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация, в който се поддържа становище, че касационното производство е недопустимо предвид цената на иска, липсва основание за допускане на касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Поддържат се доводите, въведени в отговор на жалбата, подадена от Г. А. К. и се претендират разноски.
Постъпил е отговор от Г. А. К., чрез адв. Надежда К., в който се поддържа искането за допускане на касационен контрол, както и основателността на подадената жалба.
Постъпил е отговор от З. К. П. и Е. К. А., чрез назначения им особен представител адв. Е. Д.-Р., в който се поддържа становище за допустимост и основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение Окръжен съд – Смолян е изследвал събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и е достигнал до собствени фактически и правни изводи, като е счел за правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск е уважен. Посочено е, че страните по делото са наследници по закон на двамата братя Д. А. Т. /Б./ и Т. А. Т. /Б./, като в тежест на ищцата М. Д. С. е било да докаже, че нейният наследодател Д. е бил собственик на процесния земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. Ищцата е поддържала, че процесният имот е придобит от наследодателя й по давност и съдът е анализирал събраните гласни доказателства, според данните от които в имота Д. Б. построил къща и постройка и до смъртта си живял там. Съдът е посочил, че със заявление от 1992 г. А. Д. Т. – наследник на Д. Т., заявил имоти за възстановяване, сред които и процесния, което обосновава извод за неоснователност на възраженията на ответниците за недопустимост на иска. Приел, че макар в емлячния регистър от 1949 г. имотите да не са описани с граници, достатъчен индивидуализиращ белег на процесния имот е съществуващата в него жилищна сграда. Съдът е приел за установен претендирания от ищцата придобивен способ, доколкото от показанията на всички разпитани свидетели безпротиворечиво се установява, че Д. Т. е закупил спорния имот през 1937 г., установил е фактическа власт върху него, която е продължила до образуването на ТКЗС, поради което в негова полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност съгласно §4 от ПЗР на ЗС вр. Закона за давността /отм./ Изводът за основателност на претенцията на М. Д. С. е обусловен от положителеното установяване на обстоятелството, че наследодателят й е владял имота поне 20 години преди неговото масовизиране. Заключението за индивидуализацията и идентичността на процесния имот е направено при съобразяване на правилото на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно което принадлежността на правото на собственост на земеделски земи, включени в ТКЗС се доказва не само с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, но и протоколи на ТКЗС, счетоводни книги, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книга за заплащане на рента и други писмени доказателства. В отговор на оплакванията на жалбоподателите, въззивният съд се е произнесъл обосновано по възраженията за идентичност на имота, както и по отношение на липсата на доказателства наследодателят на ответниците да е закупил къщата и постройката, намиращи се в процесния имот, като е посочил, че имотът който той е закупил му е възстановен.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационна проверка по подадената от Г. А. К. жалба. Първият поставен въпрос се отнася до формирането на вътрешното убеждение на съда по отношение на основателността на иска при преценка на събраните доказателства. Той не визира конкретно правно разрешение на съда, обусловило решаващата му воля, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Още повече, че при индивидуализацията на имота, съдът изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСППЗ, в която са посочени допустимите доказателствени средства за установяване на правото на собственост, сред които е и емлячния регистър, въз основа на чиито данни се е позовал съдът. В този смисъл е практиката на ВКС, включително и посоченото от касатора решение № 18/19.02.2016 г. по гр.д № 4592/2015 г. по описа на ВКС, II г.о. В изложението под формата на въпрос са въведени и твърденията на касатора, че е налице липса на идентичност между процесния имот и претендирания, което било основание за отхвърляне на иска, както и че наличието на постройка не е достатъчен индивидуализиращ белег. Тези съображения представляват оплаквания по същество срещу изводите на съда, а не представляват общо основание с предвиденото в процесуалния закон значение.
Не е налице основание за допускане до касационна проверка и на основание подадената от Т. А. Т. жалба. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Д. на касатора Т. за недопустимост на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е бил подробно обсъден в обжалваното решение на ОС-Смолян. Съдът е посочил, че по отношение на спорния имот наследниците на Д. А. Т. са заявили претенции за възстановяване, което обусловя и правният им интерес да предявят този иск. Ето защо настоящия състав намира, че не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо и касационно обжалване на това основание не следва да бъде допускано.
Първият повдигнат въпрос е не визира конкретни правни изводи на съда, а единствено акцентира върху становището на касатора по исковата претенция. Във втория въпрос се съдържа твърдение за липса на идентичност между претендирания и възстановения имот, какъвто извод не е правен от въззивния съд. Изложеното във връзка с жалбата на Г. А. К. по отношение на правните изводи на ОС-Смолян в тази посока е напълно относимо и по този въпрос. Не са налице и претендираните допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че претендираните пороци на въззивно решение, дори такива да са налице, не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационна проверка, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК, а представляват касационни основания, по които ВКС се произнася при разглеждане по същество на касационната жалба.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна по касация се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В приложения по делото договор е отразеното заплащането на сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатски хонорар, в брой от М. Д. С.. В отговор на жалбата на Т. А. Т. е заявено, че това възнаграждение е заплатено в полза на адв. Х. за изготвяне и на двата отговора и се иска осъждането на двамата касатори за заплащането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131/11.04.2016 г. по гр.д. № 421/2016 г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Т. А. Т. с ЕГН [ЕГН] и Г. А. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. Д. С. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: