2
гр. д. № 3342 /2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 607
София, 16.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3342/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 117 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 96/2016 г. Ловешки окръжен съд е потвърдил решение № 160 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 284/2015 г. на Тетевенски районен съд, с което са уважени предявените от А. А., Р. М. и А. А. срещу С. Д. ревандикационни искове за недвижими имоти № 037041 с площ от 3.977 дка и № 037042, с площ от 0.985 дка, двата в землището на [населено място], обл. Л..
Недоволна от решението е останала ответницата Д. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с касационна жалба с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и нарушаване на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани въпроса, за които да се твърди, че са обосновали решаващия извод на съда и за които е налице някое от основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се процесуално нарушение изразяващо се в произнасяне извън предмета на спора.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да уважи исковете съдът е приел за установено от фактическа страна, че двата земеделски имота са били възстановени на наследодателя на ищците И. А. И., починал през 2005 г., с решение на ОСЗ [населено място] № Г 54 от 04.12.1997 г. като имотите са индивидуализирани по КВС.
П. от ответницата възражение, че в полза на наследодателя й О. Ш. И. е било възстановено правото на собственост на владяната от нея земя, предмет на исковете, е намерено за неоснователно. Прието е, че представеното от нея решение № 306 от 23.04.1993 г. на ПК – Т. не легитимира наследодателя й, а по наследяване и нея като собственик, тъй като с него само е признато правото на възстановяване на заявените земи, но процедурата не е завършена, тъй като имотите не са индивидуализирани с номер и граници по КВС. Правото на възстановяване е признато въз основа на подадена от И. клетвена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, в която е заявил, че е притежавал 3 дка в м. „Ганчовото”. Извършено е заснемане на заявения имот с проектен № 037058 с площ от 2.704 кв. м. С приета техническа експертиза е установено, че част от имот № 037041 с площ от 0.832 дка. и целия имот № 037042, с площ от 0.985 съвпадат с имота, заснет с проектен № 037058. Поради застъпването на заявения за възстановяване имот от наследодателя на касаторката с възстановените на ищците, процедурата по преписката, образувана по заявление на О. И. не е завършена. Приел е за установено и това, че касаторката е упражнявала фактическа власт върху спорните имоти, но владението не е било спокойно, поради множество спорове между страните и сезиране на институции с проблема от страна на ищеца А. А..
Въз основа на така установените факти е формирал правния извод, че исковете са основателни и ги е уважил.
В изложението към касационната жалба не са формулирани материалноправни или процесуални въпроси, обосновали решаващите изводи на съда, които да са разрешени в противоречие със задължителната практика, да се решават противоречиво или да са от значение за развитие на правото. Формалното, необосновано позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
Касационна проверка следва да се допусне по възражението за недопустимост на решението в частта, с която касаторката е осъдена да ревандикира целия имот № 037041, въпреки че в исковата молба е заявен петитум за ревандикиране на 1500/3977 ид. ч. от този имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 96/2016 г. Ловешки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 160 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 284/2015 г. на Тетевенски районен съд, в частта, с която С. Д. е осъдена да ревандикира имот № 037041 с площ от 3.977 дка в землището на [населено място], м. „Гераня”, [община].
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: