4
гр. д. № 4942/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 287
София, 15.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4942/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. С. Т. чрез процесуалния си представител адв. Р. В. от САК, е подал касационна жалба срещу решение № 5049 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 10153/2014 г. на СГС- ГО-ІІІ г. с-в, с което е потвърдено решение № І-44-103,(без дата на обявяване), постановено по гр. д. № 21716/2009 г. на СРС, 120 с-в. С което по иска на ищците, като наследници на Ц. Н. Б., е признато за установено, че П. Б. Г. и касаторът Т. не се легитимират като собственици на 600/1105 ид. ч. от имот с площ от 1105 кв. м., представляващ имот пл. № 458, нанесен в кад. лист № № 810 и 811 в неодобрения кадастрален план на землището на кв. С., м. „М. – Бункера ІІ етап- м. „Б.”, извън регулацията на [населено място] и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт № 178, т. ХІІІ, н. д. № 2691/1996 г. на нотариус при СРС, с който П. Б. Г. е призната за собственик на описания по-горе имот на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота сграда на площ от 13 кв. м. без строителни книжа, състояща се от една стая.
Касационните доводи са за неправилно приложение на материалния закон. Допускане на въззивното решение до касационно обжалване се иска по разрешения с него въпроса дали постройка, изградена от обемно-сглобяеми елементи (етернитови плоскости) в терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ е изключена от приложното поле на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не отговаря на изискванията на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Поддържа се, че е разрешен в противоречие със задължителната практика – ТР № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Допускане се иска и на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което се обосновава с липсата на практика по тълкуване и разбиране разпоредбата на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищците, като наследници на Ц. Н. Б. са заявили за възстановяване нива с площ от 7.009 дка, в землището на [населено място], местността „Б.”, съставляваща имот пл. № 3325.115 по кадастралния план от 1950 г. С решение от 15.12.1999 г. на ПК при [община], Област София-град е възстановено правото на собственост до размер на 5447 кв. м от него, за които е отбелязано, че са извън регулация, а за останалите 1562 кв. м. е посочено, че попадат в терен под режима на § 4 ж от ПЗР на ЗСПЗЗ като от тях в имот пл. № 453 попадат – 466 кв. м., а в имот пл. № 458 – 1096 кв. м. Тези два имота са заснети в съставения през 1978 г. кадастрален план. Завършването на процедурата по възстановяване на земя в терен по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ обуславя интереса от предявения отрицателен установителен иск.
Ответницата е противопоставила възражение, че е придобила правото на собственост върху имота по реда на §4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ през 1995 г. Тя е била ползвател на 600 кв. м. от имот пл. № 458, което право й е предоставено на основание ПМС 4/1988 г., което е установила в производството по изкупуване на терена със служебна бележка от 01.02.1990 г., издадена от КЗС „В.”, в която е отразено, че й е предоставена земя за лично ползване с решение по протокол № 5 от 18.04.1978 г. в землището на кв. С. от 0.900 дка, в м. „Б.” и че продължава да я обработва за лично ползване. Писменото доказателство е обсъдено в заповед № РД-64-184 от 17.07.1995 г. на кмета на СО. С тази заповед е отменена заповед РД-03-337 от 26.09.1994 г., с която е отказано определяне оценка на имота и след като е признато, че жалбоподателката П. Г. е правоимаща, тъй като се легитимира като ползувател на имота и в него има построена сграда на 30 кв. м., преписката е върната в ТОА „В.” за определяне цена за изкупуване на имота.
След връщане на преписката комисия, в изпълнение заповед на кмета на район „В.”, е извършила проверка за състоянието на имота и в съставения за това протокол № 5 от 15.11.1996 г. е отразила, че в имота има постройка с размери 5.40 на 3.80 м. на бетонова основа изпълнена от етернитови плоскости.
След определяне цената на имота Г. е внесла сумата и се е снабдила с констативен нот. акт за собственост № 178, т. ХІІІ, д. 2691/1996 г., а на 17.11.1997 г. е дарила имота на сина си К. С. Т., втория ответник по иска.
С приета техническа експертиза въз основа на извършен оглед е установено, че имот № 458 не е ограден, не е застроен, в него вещото лице е намерило строителни отпадъци, за които изказва предположение, че вероятно са от съществувала сграда, която е съборена.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е достигнал до извода, че в полза на Г. не е възникнало правото да транспформира правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила не е бил налице единият от елементите на това придобивно основание – предоставеният за ползване имот да е застроен. Приел е, че построената от Г. постройка не отговаря на изискванията за сграда, а има характеристиките на изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, като постройката е изпълнена от сглобяеми елементи – етернитови плоскости.
Допускането до касационна проверка на въззивното решение се иска по разрешените с него въпроси: – задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; – кое е същественото обстоятелство по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, което определя една трайно прикрепена към земята постройка , като такава по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ТР №1/2011 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, Р № 21 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1049/2010 г- на ВКС, ІІ г. о., което е основание по чл. 280, ал.1 , т. 1 ГПК, а също и че въпросът е от значение за точното прилагане на разпоредбата на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ.
Поставените въпроси обуславят поддържаните основания за допускане касационна проверка на въззивното решение, предвид установените факти относно вида, елементите и закрепването на постройката, изпълнена в предоставения за ползване земеделски имот на основание актове на МС и формираният извод на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5049 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 10153/2014 г. на СГС- ГО-ІІІ г. с-в.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 102.00 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: