3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 16.03.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4192 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. от [населено място], [община] срещу решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 24.06.2016г. по в.гр.д.№858/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на Д. Д. Р., че [фирма] е собственик на ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 61056.501.357, идентичен с УПИ III – 358, кв.57, с административен адрес: [населено място], [община], област Бургас.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд е разрешил в противоречие с установената практика на ВКС /решение №737/24.11.2010г. по гр.д.№349/2010г,. Четвърто ГО на ВКС/ въпросите:
1.При разпореждане само от единия съпруг с имот, съпружеска имуществена общност, разпореждането валидно ли е за частта на разпоредилия се съпруг в размер на ? идеална част от имота;
2.Преминават ли неговите имуществени права върху приобретателя по сделката.
Ответникът по касационна жалба [фирма] не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу Д. Д. Р. иск за признаване право на собственост върху ? ид.част от недвижим имот с твърдението, че правото на собственост е придобито по силата на договор за покупко-продажба /н.а.№4, том X., рег.№14355, дело 3072/2011г./ от Т. Я. С. и Г. Т. С., като продавачите са закупили имота с н.а. №89, том I, рег.№788, дело №87 от 2010г. от Д. Д. Р., действащ лично и в качеството си на пълномощник на тогавашната си съпруга Р. Р.. Твърди, че с решение от 26.07.2013г. по гр.д.№857/2012г. на Районен съд-Несебър, което е влязло в сила, на основание чл.24, ал.4 СК по предявения от Р. В. Р. срещу Д. Д. Р., Т. Я. С. и Г. Т. С. иск , е прието за установено, че договорът, сключен на 07.04.2010г. с н.а.№89 е недействителен по отношение на Р. В. Р., след което на 25.07.2014г. /н.а.№11, том Х, рег.№9934, дело №1762/2014г./ Р. В. Р. е прехвърлила на дружеството собствената си идеална част от имота.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен. Прието е, че при извършено от единия съпруг разпореждане с вещ под режим на съпружеска имуществена общност без участието на другия е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й, като след изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършване на отчуждителното волеизявление. Посочено е, че последиците от относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества и нямат действие по отношение на всички, като тази недействителност може да бъде заздравена, което според въззивния съд сочи, че относителната недействителност, която е установена със съдебното решение №132/26.07.2013г. по гр.д.№857/2012г. по описа на Несебърския районен съд има действие спрямо неучаствалия в сделката съпруг, т.е. само спрямо Р. В. Р., но спрямо всички други лица, включително спрямо разпоредилия се съпруг Д. Д. Р. сделката е действителна и поражда целените правни последици, т.е. че установяването на тази недействителност няма за последица връщане на имота в патримониума на съпрузите и възстановяване на състоянието на СИО и по отношение на разпоредения имот, тъй като е престанал да бъде СИО с извършеното разпореждане.
В представеното с изложението решение №737/24.11.2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№349/2010г. на Четвърто ГО на ВКС е прието, че надлежното предявяване на иска по чл.22, ал.3 СК /сега чл.24, ал.4 СК/ осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло, което следва от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат от тази общност до момента на нейното прекратяване. В същия смисъл е и разрешението, дадено в решение №406/11.07.2013г. по гр.д.№419/2011г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че в тези хипотези се касае за висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост.
И доколкото в обжалваното решение е изразено становище, че недействителността на разпореждането е относителна само за неизвършилия разпореждането съпруг, като по отношение частта на съпруга, извършил разпоредителната сделка договорът произвежда вещнопрехвърлителния си ефект, следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, които следва да бъдат уточнени както следва: след успешно проведен по реда на чл.24, ал.4 СК иск извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност запазва ли своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и преминават ли правата върху притежаваната от него ? идеална част от имота върху приобретателя по сделката.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 24.06.2016г. по в.гр.д.№858/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: