3
т. д. № 60113/2016г на ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр. София, 01.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 60113/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адв. И. Р. против решение № 282/25.04.2016 г. по възз. т. д. № 195/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 4279/30.10.2015 г., постановено по гр.д. № 18079/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен искът му за осъждане на [фирма] да заплати сумата от 22 531, 16 лв., представляваща заплатено авансово възнаграждение като получена на отпаднало основание – развален от възложителя договор за проучване и проектиране от 05.02.2013 г., поради виновно неизпълнение от изпълнителя, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че И. И. Й. не е сезирал надлежно съда да се произнесе по иск за делба на процесния имот, следователно решението в тази му част е недопустимо. Отделно заявява, че изводите на съда по същество на спора противоречат на материалния закон и са необосновани.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалвано е формулиран въпросът „При договор за проектиране непредставянето от страна на кредитора на документ, изискан от длъжника, който не е задължителен по закон и договор за изпълнение на задължението за длъжника, поставя ли кредитора в условията на забава и това частично неизпълнение на кредитора основание ли е да се приеме, че кредиторът е неизправна страна по договора, при условие, че длъжникът вече едностранно е прекратил изпълнението на договора?“. Позовава се на основанието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 156/01.03.1985г. по гр.д. № 1121/84г., ВКС, II г.о., решение№ 131/13.11.2009 г. по т.д. № 661/08 г., ВКС, II т.о., решение № 47/31.03.2011 г. по т.д. № 706/10 г., ВКС, II т.о., решение № 13/07.03.2012 г. по т.д. № 15/10, ВКС, II т.о., решение № 203/30.01.2012 г. по т.д. № 116/11 г., ВКС, II т.о., решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. № 1002/11, ВКС, II т.о., решение № 178/12.11.2010г. по т.д. № 60/10 г., решение № 231/25.03.2010 г. по т.д. № 226/09 г., ВКС, II т.о., решение № 257/24.03.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г., ВКС, I г.о., решение № 63/21.06.2013 г. по т.д. № 1133/2011 г., ВКС, I т.о., решение № 35/06.03.2013 г. по т.д. № 74/2012 г., ВК, II т.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма], в който се излага становище, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В обжалваното решение Окръжен съд – Варна е приел за безспорно, че между страните по делото е сключен договор за проучване и проектиране от 05.02.2013 г., по силата на който [фирма] е възложил, а [фирма] се е задължил да изготви проектна документация, включваща идеен проект-архитектура, технически проекти на всички части и работни детайли, количествени сметки и спецификации. Било договорено възнаграждение за изпълнителя в общ размер на 24 000 евро, платимо на вноски. На 08.02.2013 г., съгласно уговореното, възложителят заплатил на изпълнителя сумата от 22 531,16 лв., представляваща първата вноска. С предявения иск от [фирма] срещу [фирма] била заявена претенция за връщане на даденото по договора, като ищецът твърди, че го е развалил поради виновно неизпълнение от страна на ответника. За да се произнесе по основателността на претенцията, въззвиният съд е посочил, че правото на разваляне на договора може да се упражни само от изправната срещу неизправната страна и то при виновно неизпълнение на последната. Взел е предвид направеното изрично възражение от страна на ответника за липса на изправност на възложителя, доколкото същия не е оказал необходимото съдействие чрез одобряване на заданието по отделните части на проектирането, както и не е представил всички необходими изходни данни и съгласувания. Като е извършил преценка на събраните писмени доказателства/кореспонденция между страните/ и заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, както и показанията на изслушаните свидетели, съдът е приел, че възложителят в качеството му на кредитор, сам е поставил изпълнителя в невъзможност да изпълни задълженията си по договора, тъй като не е давал нужните отговори за извършване на проектирането в останалите части. С тези мотиви съдът е направил извод, че ищецът не е изправна страна по договора и по тази причина не може да го развали надлежно. Стигнал е до заключението, че независимо от установеното по делото неспазване на срока за изработване на възложеното проучване и проектиране и към момента е налице валидно облигационно отношение между страните, следователно не се дължи връщане на дадените на това основание суми.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка. Формулираният въпрос от жалбоподателя съдържа становище, че договорът е развален от страна на кредитора – възложител, което противоречи на възприетото от съда, доколкото в обжалваното решение е прието, че е налице валидна облигационна връзка и към момента на постановяването му. Следователно въпросът не визира правен извод, обусловил решаващата воля на съда и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Така зададен той представлява оспорване на разрешението – оплакване относно правилността на решението, което подлежи на разглеждане от касационния съд едва при произнасяне по същество на жалбата. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение при обоснована преценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните, а правилността на крайното му разрешение не може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Що се отнася до претендираното специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК – то също не е налице. Някои от сочените решенията не са постановени по реда на чл. 290 ГПК, следователно не попадат в обхвата на разпоредбата, а всички те са неотносими. Произнасянето на касационния съд по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД във вр. чл. 87 ЗЗД не обуславя идентичност на правните въпроси. В посочените решения се разглеждат условията за разваляне на договор на основание чл. 87 ЗЗД и последиците от това, докато в настоящия случа решаващият мотив на съда е, че ищецът не е изправна страна по сключения договор, респективно не разполага с правото да го развали.
При този изход на касационното производство ответникът по касация има право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. и е отразено, че същото е изплатено в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/25.04.2016 г. по в.т.д. № 195/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплатят на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: