3
ч. гр. д. № 1673/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 25.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1673/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. И., като пълномощник на Г. З. С. и Г. К. С., против определение № 15133 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 16720/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 07.10.2015 г. по гр. д. № 24517/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 118 с-в, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Иска се неговата отмяна и връщане на първоинстанционния съд, който да се произнесе по същество на предявения иск. Позовават се на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка с формулирани въпроси.
Подаден е отговор на частната касационна жалба от ответната страна – И. В. Ц., чрез процесуалния й представител адв. Н. Х., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен от Г. З. С. и Г. К. С. иск за възстановяване на владението по чл. 76 ЗС срещу И. В. Ц., с твърдението, че на 17.03.2014 г. владението им върху апартамент в [населено място], [улица] им е отнето по скрит начин, като ответната страна е въведена във владение въз основа на постановление за възлагане, издадено от ЧСИ Д., за същия имот. Първоинстанционният съд е прекратил производството по образуваното гр. д. № 24517/2014 г. на основание чл. 130 ГПК, като е посочил, че трето лице не може да заявява никакви претенции срещу купувача от публична продан – нито да обжалва действията на съдебния изпълнител по въвода във владение, нито да предяви владелчески иск, а единствената предвидена в закона защита е предявяването на иск за собственост.
С обжалваното въззивно определение е потвърден изводът за недопустимост на производството. Софийски градски съд се е позовал на разпоредбата на чл. 498, ал. 2 ГПК вр. ал. 1 ГПК и е приел, че лицето, намиращо се във владение на имот, в който се въвежда купувач от публична продан от съдебния изпълнител въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, може да се брани само с иск за собственост. Счел е доводите относно пороците на публичната продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, за неотносими към спорния въпрос.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Спазвайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че първите три въпроси се отнасят до приложението на чл. 358 ГПК и се отнасят до правомощията на съда при предявена претенция за защита на владение, в случай че е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител. Формулираните въпроси не са били предмет на обсъждане във обжалваното определение. Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение, като след преценка на заявените в исковата молба обстоятелства е приел, за обоснован и законосъобразен изводът, че защита на владелеца срещу въвод във владение на купувач от публична продан по реда на чл. 76 ЗС е недопустима. Следователно извън обхвата на решаващите му мотиви са останали изводите за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. В този смисъл поставените въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване. В допълнение – не е обосновано и наличието на претендираната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетното й посочване и твърдението, че повдигнатите въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата не обуславят да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване и по прилагането й е формирана трайна безпротиворечива практика.
Процесуалният въпроса относно това дали съдебното признаване на факт е основание за съда да приеме този факт за доказан, не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, ГПК. Сезираният с иска районен съд и въззивната инстанция не са обсъждали твърденията на страните и не са формирали изводи дали те са доказани или не и какво е значението им за правния спор. Производството е прекратено след направен извод за недопустимост на предявения иск. Формулираният процесуален въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, поради което не обуславя предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, на която жалбоподателите се позовават.
При извършената проверка не се установи наличието на ревелираните основания за допускане до касационно разглеждане на частната жалба, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15133 от 20.06.2016 г. по ч.гр. д. № 16720/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: