4
гр. д. № 4627/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 234
София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4627/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Й. А., представлявана от адв. А. от Варненска АК срещу решение № 1024 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 932/2016 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 736 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3930/2015 г. на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторката срещу П. П. К. и П. Г. К. ревандикационен иск за недвижим имот, съставляващ ПИ № 10135.3506.1549 по кадастралната карта и КР за с. о. „Пчелина” в землището на [населено място]. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане касационна проверка по разрешените от съда въпроси: 1. приложими ли са разпоредбите на чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция, на чл. 84 ЗС в редакцията до изм. през 1996 г. и § 1от ЗИД на ЗС обн. в ДВ, бр. 46/2006 г., чието действие е продължено до края на 2017 г., за който в разписния лист към КП за местността „Пчелин” от 1968 г. имотът е записан на физическо лице; няма съставен акт за държавна собственост до 1996 г., не е съставян акт за ЧОС до 2010 г., не е извършвано одържавяване, отчуждаване и възстановяване по ЗВСОНИ, не влиза в ДПФ, не е включван в блок на АПК, не попада под разпоредбите на чл. 25 ЗСПЗЗ и чл. 19 ЗСПЗЗ, не е бил отнеман или одържавяван, не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е отнеман по реда на чл. 12 ЗСГ и не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. 2. Може ли такъв имот да бъде придобит по давност, след като има данни, че към 1968 г. е собственост на физически лица и липсват данни да е одържавяван или включван в ТКЗС или отнеман, съобразно посоченото в предходния въпрос. Поддържат основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като твърдят че въпросите са разрешени в противоречие със задължителна практика по тях.
Ответниците по касация намират, че формулираните въпроси не отговарят на изискванията за материалноправен или процесуаленоправен въпрос по смисъла на разяснението, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а жалбата по същество за неоснователна.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Ищцата С. А. за да се легитимира като собственик на имота, се позовава на придобивния способ давностно владение.
Установено е, че наследодателката й А. К. М., нейна майка, на 09.11.1963 г. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на лозе, с площ от 800 кв. м. , в землището на [населено място], м. „К.”, сега „Пчелин”, с К. И. като е заплатила уговорената цена и е влязла във владение на имота. С гласни доказателства е установено, че през 1974 г. в имота е изпълнена сграда на каменна основа, състояща се от антре и стая. Теренът е облагороден с посадени плодни дръвчета. През 1989 г. сградата е изгоряла в резултат на пожар.
С приета техническа експертиза е установено, че по КП от 1968 г. спорният имот е представлявал част от имот пл. № 40, който в разписният лист към плана е бил записан на собствениците П. и К. И. и С. М.. В кадастралния план от 1983 г. с наименование „Северно от В.”, който обхваща и част от м. „Пчелина”, имот пл. № 407 отговаря на имот пл. № 1966, за който е записан като собственик Ж. П.. В кад. план за м. „Пчелина” от 1999 г. имотът е заснет с пл. № 62, с площ от 735 кв. м. като в разписния лист е отбелязано „неидентифициран собственик”. За имотът е отреден парцел XLIII-62 с площ от 625 кв. м.
В кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2008 г.q имотът е с № 10135.3506.62, с площ от 625 кв. м. и е записан на [община].
Вещото лице е установило, че имотът е представлявал земеделска земя до 1973 г., когато е включен в зона за здравни и курортни нужди, а от 2000 г. е включен в „селищно образувание”.
През 2010 г. касаторката се е снабдила с нот. акт за собственост за имота, съставен по реда на обстоятелствената проверка, № 76, т. І, рег. № 6085, н. д. № 265/2010 г.
Ответникът е противопоставил довод, че владее имота като собственик, което право е придобил на основание договор за продажба сключен с [община] на 04.03.2013 г. след проведен публичен търг.
От представените писмени доказателства се установява, че за имот 10135.3506.62 е бил съставен АДС № 6802 от 12.03.2012 г., в който като основание е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС ( общинска собственост са имоти и вещи, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона). На 24.08.2012 г. е съставен следващ АДС № 7073 за имот 10135.3506.1549 по КК, с площ от 625 кв. м. като основание за съставянето му е посочен чл. 59, ал. 1 ЗОС, който повелява, че когато при изменение в ПУП се образуват нови урегулирани поземлени имоти – общинска собственост, за всеки новообразуван се съставя нов акт за общинска собственост.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че имотът е бил със статут на земеделска земя до 1973 г., след което е включен в зона за здравни и курортни нужди и урегулиран през 2005 г. До 2010 г. за него няма издаден документ за собственост. Имотът е станал държавна собственост по разпореждане на закона – чл. 6 ЗС в редакцията преди изменението му през 1991 г., който е повелявал, че държавата собственост са вещите, които нямат друг собственик. С разпоредбата на чл. 86 ЗС е установена забрана за придобиване на вещни права на основание давностно владение върху държавни имоти, поради което в периода от 1963 г. до 1996 г. касаторката и нейната наследодателка не са могли да придобият вещни права върху имота на това основание. След тази дата поради спиране течението на давностния срок по отношение на държавни и общински частни имоти с §1 от ЗД на ЗС, обн. в ДВ бр. 46/2006 г., определеният срок в който е продължен до края на 2017 г., независимо дали касаторката е упражнявала или не фактическа власт върху имота също не е могла да придобие вещни права върху него.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по поставените два въпроса в изложението към касационната жалба, по приложението на чл. 6 ЗС в отменената редакция и приложимостта на придобивния способ по чл. 79, ал.1 ЗС, когато имотът е бил собственост на физическо лице, поради разрешаването им в противоречие с формираната задължителна практика по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1024 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 932/2016 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката С. Й. А. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 338.72 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: