4
гр. д. № 3933/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 301
София, 19.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3933/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. С. срещу решение № 2814 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 9907/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.04.2010 г. по гр. д. № 11467/2005 г. на СРС, І-во г. о., 38 състав, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу С. Б. АД установителен иск за 1/3 ид. ч. от имот пл. № 284а (стар) с площ от 7752 кв. м. от кв. 80 по плана на район Банкя, който квартал е бил отреден за Балнеорехабилитационен център като неоснователен. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси, първите три от които обобщени са за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните включително и заключението на вещото лице, както и да допусне изслушване на експертиза, когато за решаване на делото са необходими специални знания; 4. при липса на възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота има ли право съдът да извърши косвен съдебен контрол; 5. допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразността на съдебни решения за отмяна на отчуждаването на основание чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и други закони. Сочи се на противоречие с ТР 5/2013 г. и чл. 177, ал. 1 АПК; въпроси №№ 6 и 9 са идентични с първия обобщен въпрос; 7 длъжен ли е съдът при постановяване на решението да приложи релевантния нормативен акт и 8. от кой момент се прилага деноминацията, предвидена с ПМС 149 от 22.07.1961 г. – този на постановяването му или на посочения в самото постановление – 01.01.1962 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащо на касационна проверка въззивно решение поради което е допустима.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касаторката е предявила иска след като с решение от 26.02.1999 г. по а. х. д. № 586/1998 г. на СГС, влязло в сила на 11.04.2000 г., когато с решение № 2217 от същата дата, по адм. д. № 6267/ 1999 г. на ВАС е оставено в сила, е отменено отчуждаването на имот пл. № 284а (стар) от кв. 80 по плана на [населено място] на основание чл. 2 и по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е наследница на И. С.. Последната е придобила чрез договор за покупко-продажба, сключен с Младжо С. през 1917 г., правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от нива с площ от 6402 кв. м., съставлявала част от нива цялата от 14.00 дка в м. Голямата, в землището на [населено място] и същата част от нива с площ от 4326.50 кв. м. в м. „Голямата нива”, образуваща парцели 6, 8 и 9 от кв. (не е посочен) по плана на [населено място]. С писмени доказателства: удостоверение от ГИС София от 29.05.2014 г. (л. 82 от въззивното дело) и приложена към него скица е установено, че имотът, закупен от М. С., е бил заснет с пл. № 302 в кадастралния план от 1915 г. От представената скица № 6858 от 26.07.1961 г. се установява, че дворищната регулация за [населено място] е била утвърдена със заповед № 127 от 4.03.1960 г. и по данни от плана 1/3 ид. ч. от имот пл. № 284а от кв. 80, с площ от 7752.00 кв. м. е записан на И. С.. В скицата е отразено, че кв. 80 е отреден за балнеоложки комплекс. Установено е, че процедура по отчуждаване на имота от С. е проведена през 1961 г. С протокол от 21.07.1961 г. е определено парично обезщетение в размер на 31008 лв. за притежаваните от нея 2548.00 кв. м. при цена от 12.00 лв. за кв. метър. И. С. е подала жалба срещу оценката на 11.08.1961 г. По делото няма данни за изхода на спора и дали определеното обезщетение е изплатено.
Първоинстанционният съд, пред когото не са били представени описаните по-горе доказателства, е приел техническа експертиза и пет допълнителни към нея, от които е достигнал до извода, че не се установява идентичност между закупения от наследодателката имот и заснетия в кадастралния план от 1961 г. имот пл. № 284а в кв. 80. Приел е, че не е налице и втората предпоставка за отмяната на отчуждаването, тъй като ищцата не доказва да е възстановила изплатеното обезщетение при отчуждаването му.
Въззивният съд, след преценка на събраните и пред него доказателства, е приел за установена идентичността на заснетия и отчужден имот пл. № 284а в кв. 80 с придобития от наследодателката на ищцата.
По възражението на ответника, че той се легитимира като собственик на имота на основание договор за приватизационна продажба и че не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е бил предназначен имота, е било реализирано, въззивният съд, позовавайки се на т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК, на решения постановени на основания чл. 290 ГПК е намерил, че след като към датата на постановяване на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването имотът е бил собственост не на Държавата, а на търговското дружество [фирма], ответник по иска, и въпреки че едноличен собственик на капитала му е била Държавата, която го е управлявала чрез министерство на здравеопазването, е приел, че ответникът не е обвързан от решението и е допустимо извършването на косвен съдебен контрол, върху решението, с което е отменено отчуждаването.
След като е обсъдил представената комбинирана скица издадена от ГИС София и скица № 1, представена по адм. д. № 586/1998 г. (л. 30 от гр. д. № 11467/2005 г.) е приел за установено, че части от имот пл. № 284а са включени в кв. 80 УПИ І – балнеоложки комплекс, м. „Б.” като една част от имота попада под сградата на Балнеорехабилитационен център „Я.” [населено място], а друга попада в неоградена спортна площадка. Позовавайки се и на т. 27 от договора от 21.12.2000 г. за приватизация, с която купувачът [фирма], [населено място] е поело задължение да оказва безплатна медицинска помощ на изпращани по направление български граждани в рамките на леглата, посочени в приложение № 9, е приел, че центърът е завършен, т. е. мероприятие, за което е бил отреден терена, е реализирано, поради което не е налице една от предпоставките за отмяна на отчуждаването. Намерил е, че не е изпълнено и изискването за влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването установено в чл. 6, ал. 1 ЗВСНОИ, тъй като ищцата не е установила да е възстановила полученото при отчуждаването обезщетение. От представеното доказателство за внесена на 14.05.2010 г. сума от 6.30 лв. за възстановяване на полученото обезщетение е направил извод, че размерът й не удовлетворява изискването на закона. Като се е позовал на писмото на БНБ за проведените парични реформи в България с ПМС № 149 от 22.07.1961 г. за изменение мащаба на цените считано от 1.01.1962 г. и със Закона за деноминацията на лева (ЗДЛ) от 1999 г., обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., пораждащ действие считано от 05.07.1999 г. е приел, че внесената сума не отговора на дължимата, която е следвало да се определи при съобразяване деноминацията, установена с ПМС 14981961 г., но преди влизане в сила на ЗДЛ от 1999 г.
Въз основа на тези два извода е намерил, че искът е неоснователен и го е отхвърлил.
Налице е основание за допускане на касационна проверка по въпросите №№ 4 и 5 относно допустимостта на извършения косвен съдебен контрол, върху решението на административния съд, постановено в производство по обжалване на отказ за отмяна на отчуждаването и предпоставка ли е за упражняване на това правомощие възражението за незаконосъобразност от ответната страна. Въпросите обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Въпрос № 7 обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона относно размера на обезщетението, който подлежи на връщане след отмяна на отчуждаването при проведените в страната деноминации на лева.
Останалите процесуални въпроси не обуславят общо основание за допускане на касационна проверка, поради това че разрешени от съда в съответствие с последователната задължителна съдебна практика, формирана по тях и при правилно прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2814 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 9907/2010 г. на Софийски градски съд .
УКАЗВА на касаторката П. С. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 92.37 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: