5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 27.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 719 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 10.11.2016г. по в.гр.д.№1408/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. са осъдени на основание чл.75 ЗС да предадат на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. владението на двуетажна жилищна сграда, състояща се от първи етаж с идентификатор 10135.5545.3225.1, със застроена площ от 68.40 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна, две спални и санитарен възел и втори етаж с идентификатор 10135.5545.3225.2 с площ от 52.25 кв.м., с отделен вход от външно стълбище, състоящ се от три стаи и сервизни помещения, ведно с пристройка-гараж и обслужващо помещение с площ от 38 кв.м., построена върху дворно място с идентификатор 10.135.5545.3225 на с.о.“Зеленика“, кв.Г., [община].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси:
1.Длъжен ли е съдът при преценка на доказателствата и фактите по делото да направи фактически изводи и констатации, които са в съгласие както с правилата на логическото мислене, така и с действителния смисъл на доказателствата. Касаторите поддържат, че въззивният съд е извършил превратна преценка на данните, съдържащи се в представения по делото протокол за въвод във владение на ЧСИ С., както и в показанията на разпитаните по делото свидетели М. и М., като считат, че поставеният от тях процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС /решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС, ТК, Второ ТО; решение №298/28.04.2010г. по гр.д.№3972/2008г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №259/27.04.2000г. по гр.д.№1285/1999г. на П. ГО на ВКС; решение №682/21.07.2005г. по н.д.№92/2005г. на Първо НО на ВКС; решение №682/24.09.2007г. по н.д.№380/2007г. на Първо НО на ВКС; решение №650/20.12.2001г. по н.д.№619/2001г. на Второ НО на ВКС/.
2.Длъжен ли е съдът в мотивите към решението си да обсъди всички твърдения, възражения и доказателства по делото. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил представеното по делото постановление на ЧСИ С. от 29.06.2015г., с което на ищеца е наложена глоба за това, че не е освободил имота, като считат, че така поставения от тях процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС /решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на Второ ТО на ВКС; решение №298/28.04.2010г. по гр.д.№3972/2008г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №259/27.04.2000г. по гр.д.№1285/1999г. на П. ГО на ВКС; решение №682/21.07.2005г. по н.д.№92/2005г. на Първо НО на ВКС; решение №682/24.09.2007г. по н.д.№380/2007г. на Първо НО на ВКС; решение №650/20.12.2001г. по н.д.№619/2001г. на Второ НО на ВКС/.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. са предявили срещу С. С. П., Б. Т. М. и Н. Т. М. по реда на чл.75 ЗС иск за възстановяване владението върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в дворно място – имот с идентификатор 10135.5545.3225, с.о.“Зеленика“, кв.Г. на [населено място], с твърдението, че владението им е отнето противоправно чрез извършен на 20.03.2015г. в полза на С. С. П., Б. Т. М. и Н. Т. М. въвод от частен съдебен изпълнител.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
Прието е, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№2428/2005г. по описа на Варненския районен съд, Х. Д. Х., В. Д. Х. и К. Х. Д. са осъдени да предадат на С. С. П., в качеството му на правоприемник на починалия входа на процеса ищец С. М. П., и на Т. М. П., чиито правоприемници са Б. Т. М. и Н. Т. М., владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.Зеленика, землището на кв.Г., [населено място], очертан с червен цвят по приложената скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, включващ имот №3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600кв.м. и западната част от имот №3600 с площ от 229кв.м. при релевирано твърдение за придобито право на собственост на основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на М. С. П. с решение №533/ 15.07.1998г. на ПК-В.. Взето е предвид обстоятелството, че изпълнителното производство по изп.д.№1780/2014г. на ЧСИ И. С. е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на това влязло в сила съдебно решение, като за извършения въвод е съставен протокол от 20.02.2015г., от който се установява, че принудително е отнето от Х. Д. Х., В. Д. Х. и К. Х. Д. и предадено на взискателите С. С. П. и Т. М. П. фактическото владение на недвижим имот с площ от 829кв.м. в м.“Зеленика“, землището на кв.Г., [населено място], включващ имот №3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600кв.м. и западната част от имот №3600 с площ на частта от 229кв.м., като в имота е намерена от ЧСИ двуетажна сграда с пристройка-гараж и е отбелязано, че Х. Х. е предал ключовете за входната врата на имота и е задържал ключовете за сградите, тъй като ЧСИ е дал възможност на Х. Д. Х., В. Д. Х. и К. Х. Д. да изнесат вещите си от сградите и да предадат ключовете на ЧСИ до 20.03.2015г.
Изложени са съображения, че принудителното изпълнение следва да се извършва само в рамките на изпълнителното основание и съдебният изпълнител не може, съобразявайки се с настъпило изменение на фактическото положение, да извършва действия, които не съответстват на изпълняваното решение, както и че предмет на принудителното изпълнение може да бъде изпълняемото право така, както е конкретизирано в изпълнителния лист. В случая е прието, че след като със съдебно решение ответник е осъден да предаде на ищеца само владението на дворното място, то липсва изпълнително основание за съществуващата в дворното място постройка и съдебният изпълнител не е оправомощен да извършва действия по принудително изпълнение спрямо постройката. И тъй като в случая в изпълнителния лист сградата и пристройката-гараж не са посочени, въззивният съд е приел, че съдебният изпълнител е извършил закононарушение като е осъществил въвод в сградата при изложени съображения, че с оглед уредбата по §4а, ал.1, ал.3 и ал.4 ПЗР ЗСПЗЗ и §62, ал.7 и ал.10 ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ.бр.122/19.12.1997г./ е изключена възможността една сграда, построена в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, да стане по приращение собственост на лицето, на което земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Б. С. М. и Й. Б. М., е прието за установено, че Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Д. Х. са владели сградата и гаража от построяването им през 90-те години на ХХ век до отстраняването им от съдия-изпълнител, с оглед на което и по причина незаконосъобразността на извършения въвод, предявеният иск е приет за основателен.
Изводът на въззивния съд за факта на извършен въвод следователно е основан не на показанията на свидетелите, както се поддържа от касаторите, а на данните, съдържащи се в протокола за извършен въвод и останалите книжа по приложеното по делото изп.д.№1780/2014г., вкл. постановление от 29.06.2015г., с което ЧСИ е наложил глоба на Х. Д. Х. за неизпълнение на разпореждането за освобождаване на сградите от вещите си и за предаване на ключовете и които установяват по категоричен начин от правна страна извършването на въвод в постройките. Въз основа на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите, е извършена констатация само за осъществяването на релевантния за спора факт по упражнявано владение преди извършването на въвода, с оглед на който предявената по реда на чл.75 ЗС претенция е приета за основателна. С оглед на това следва да се приеме, че поставените от касаторите въпроси, основани на твърдения за превратно тълкуване и преценка на доказателствата, вкл. и свидетелските показания, следва да се приеме, че не обосновават извод за наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че част от посочените в изложението решения на ВКС са постановени от наказателна колегия и касаят приложението на разпоредби на НПК, които са неотносими към извършваната от ГК преценка за спазване на предвидените в ГПК правила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 10.11.2016г. по в.гр.д.№1408/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. сумата 3400лв. /три хиляди и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: