3
гр. д. № 60330/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 142
София, 08.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 60330/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 60 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 100/2016 г. Апелативен съд Б. отменил първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 517/2014 г. от Бургаски окръжен съд, в частта с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 10804.15 евро до предявения размер от 36535.09 евро и е постановил решение, по съществото на спора като е уважил иска за разликата над 10804.15 евро до 34742.00 евро. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 1635.29 евро, след като е приел, че тази сума е платена от ответника в образуваното срещу него изпълнителното производство по време висящността на спора, поради което не се дължи.
Недоволен от решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 1635.29 евро е останал ищецът [фирма], [населено място] и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с довод за неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че въпросът приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е разрешен в противоречие с т. 9 от ТР № 4 от 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Ответникът по касация оспорват не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да уважи иска частично съдът е приел за установено, че между касатора и [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] е сключен договор за финансов лизинг от 25.02.3008 г. Касаторът, в качеството му на лизингодател, се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя моторно превозно средство срещу поето от последния задължение за плащане ежемесечно на лизингови вноски по одобрен от страните погасителен план. Лизингодателят е изпълнил поетото задължение да закупи и предостави на лизингополучателя уговореното МПС, което е установено с приемателно-предавателен протокол от 03.03.2998 г. Установено е, че между страните с анекс по договора от 27.07.2010 г. е одобрен нов погасителен план. На същата дата [фирма] е издало запис на заповед, с която се е задължило да заплати на лизингодателя при поискване или на заповед сумата 43700.56 евро. Записът на заповед е авалиран от [фирма], [населено място], представлявано от Ж. Ф., както и от физическите лица Ж. Ф. и Г. Ф. Между страните не е има спор, че записът на заповед е редовен и обезпечава задълженията по договора за финансов лизинг от м. февруари 2008 г.
Поради забава на лизингополучателя да заплати две вноски, лизингодателят му е изпратил на 12.04.2011 г. уведомително писмо, че е в забава за плащането на сумата 2455.13 евро. Уведомил го е и за това, че упражнява правото си поради забавеното плащане да прекрати договора на основание чл. 15.1.1 от общите условия считано от датата на получаване на уведомлението. На основание чл. 15.2.2 от договора е поканил лизингополучателя да придобие правото на собственост на предоставеното му за ползване превозно средство (лизингов актив) като заплати просрочената сума и всички останали лизингови вноски до края на договора в размер на 33567.87 евро.
Лизингополучателят не е уредил доброволно задълженията си по договора след поканата, поради което на 30.08.2013 г. лизингодателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК за сумата 36 535.09 евро. След направено възражение от лизингополучателя в срока по чл. 415 ГПК лизингодателят е предявил установителен иск за сумата по заявлението.
Първоинстанционният съд е уважил иска само до размер на 10804.15 евро с аргумента, че се дължат само просрочените вноски и предсрочно изискуемите по приложение № 2 към анекса както и данък МПС за 2011 г. За разликата до пълния претендиран размер е отхвърлил иска като е приел, че не се дължат останалите вноски поради връщане на лизинговата вещ през м. април 2011 г.
Въззивният съд е констатирал, че този извод е формиран въз основа на приета експертиза, която е работила само по счетоводното записване при ответника, но не е установила да е съставен първичен счетоводен документ като протокол за предаване и приемане на вещта или друг документ, от който може да се направи безусловен извод, за връщането на вещта на лизингодателя. Приел е за доказано и това, че ответникът е заплатил сумата от 1635.29 евро на 01.10.2014 г., след подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК е взел предвид този факт и е направил извод, че тя не е дължима към момента на предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Въз основа на така формираните правни изводи е уважил иска за още сумата 23937.93 евро и е потвърдил решението в частта, с която искът е отхвърлен до пълния размер от 36 535.09 евро, т. е. за разликата от 1635.29 евро.
Поставеният от касатора въпрос обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т 1 ГПК, поради което по него ще бъде допусната касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 100/2016 г. Апелативен съд Бургас, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 517/2014 г. от Бургаски окръжен съд в частта, с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен за сумата 1635.29 евро.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 64.00 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: