4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 19.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 754 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж.“У.“ [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд, постановено на 27.10.2016г. по в.гр.д.№595/2016г., с което е обезсилено като недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК решение №786/26.05.2015г. по описа на Районен съд-Плевен, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между Ж.“У.“-гр.Плевен и Е. К. Т., че Е. К. Т. не е придобила право на собственост на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК въз основа на н.а.№167, том IV, рег.№1950, дело №265 от 12.11.2015г. на нотариус А. П. №009 на Нотариалната камара върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.663.99.1.19 в [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], етаж пети, ателие №3, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 56722.663.99, с предназначение ателие за творческа дейност, на едно ниво, с площ по документ 45.79 кв.м., с прилежаща част маза №15 с площ от 6 кв.м., а съгласно окончателен разделителен протокол с взето решение за снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове, описан като ателие №3 на втори тавански етаж на сградата и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК н.а.№167, том IV, рег.№1950, дело №265 от 12.11.2015г. и като последица от обезсилването производството по делото е прекратено.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВС /решение №39 от 14.02.2011г. по гр.д.№1358/2009г. на Второ ГО на ВКС въпроса издаденият нотариален акт, който не е съобразен и не е издаден въз основа на решението по чл.35, ал.1 ЗЖСК има ли транслативен ефект – възниква ли право на собственост върху обекта, за който е издаден този нотариален акт. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл и по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно следва ли да се приеме, че във всички случаи, в които всички член-кооператори са се снабдили с акт за собственост, дори и когато съществува спор за собственост относно определен имот между Ж. и член-кооператор, Ж. прекратява съществуването си с издаването на последния акт за собственост и няма правна възможност като юридическо лице да защити правото си на собственост.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. К. Т. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
Ж.“У.“-гр.Плевен е предявило срещу Е. К. Т. иск за признаване за установено, че ответницата не е собственик на ателие №3 за творческа дейност, на пети етаж в сграда №1, построена от Ж. и находяща се в [населено място], [улица], макар да се е снабдила с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК, с твърдението, че предпоставките за издаване на нотариалния акт не са били налице – към момента на съставяне на представения пред нотариуса окончателен разделителен протокол от 06.07.2003г. не е имало влязло в сила решение на Общото събрание на член-кооператорите по чл.35 ЗЖСК, с което да е приета окончателната цена на имотите в сградата и да се определят припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото и с което да е определен размерът на паричните вноски и сроковете, в които член-кооператорите следва да ги платят; че окончателната цена на имотите в сградата и припадащите се идеални части от мястото и от правото на строеж е извършено от Районен съд-Плевен с решение №1933/16.12.2014г. по гр.д.№1004/2014г., което е влязло в сила на 29.10.2015г., но в това решение районният съд не се е произнесъл по отношение размера на паричните вноски и сроковете, в които член-кооператорите следва да ги платят, поради което този въпрос следва да се реши от Общото събрание на Ж. в едномесечен срок от 30.10.2015г., който срок към датата на издаване на нотариалния акт на ответницата не е изтекъл.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е недопустим.
Прието е, че Ж.“У.“ е вписана в регистъра за кооперациите с решение от 16.07.1999г. и с н.а. №159, том I, рег.№1653, дело №132/2000г. в полза на Ж. е учредено право на строеж, вкл. за построяването на процесния обект с предназначение ателие за творческа дейност; на 06.07.2003г. е проведено Общо събрание на член-кооператорите, на което Е. Т. е приета за член-кооператор за свободното ателие №3 и според разделителния протокол от същата дата е получила този недвижим имот; ползването на сградата е разрешено с разрешение за ползване №207/14.07.2003г. Прието е, че всички член-кооператори са се снабдили с нотариални актове за собственост на разпределените им самостоятелни обекти съгласно разделителния протокол от 06.07.2003г., а последна се е снабдила с такъв на 12.11.2015г. Е. Т..
Прието е, че предявеният иск е недопустим, тъй като съгласно чл.35, ал.3 ЗЖСК жилищностроителната кооперация се прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове, а в случая няма спор относно обстоятелството, че всички член-кооператори са снабдени с нотариални актове за разпределените им по протокол от 06.07.2003г. обекти, като последният такъв е на Е. Т. и е издаден на 12.11.2015г. Изложени са съображения, основани на тълкуването, дадено в ППВС №4/87г., че когато Ж. е построила сградата, прекратяването й настъпва по право, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове и не е необходимо решение на общото събрание на Ж. или друг орган, за прекратяване, т.е. Ж. е собственик на обектите в сградата по силата на отстъпеното й право на строеж, но след снабдяване на всички член-кооператори с нотариални актове Ж. се прекратява като юридическо лице, а регистрирането на прекратяването има само декларативно действие.
Прието е, че след като сградата е построена и Е. Т. като последен член-кооператор се е снабдила с нотариален акт на 12.11.2015г., от този момент насетне Ж. е престанала да съществува като юридическо лице /а исковата молба е заведена на 10.12.2015г./ и с прекратяването си като юридическо лице е загубила своята правосубектност и процесуалната си дееспособност да участва като страна по заведени от нея дела. И тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, е прието, че загубата й при липса на възможност за процесуално правоприемство в процесния случай с оглед специалните разпоредби на ЗЖСК по време на исковия процес, следва да има за правна последица прекратяване на производството.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос следва ли да се приеме, че във всички случаи, в които всички член-кооператори са се снабдили с акт за собственост, дори и когато съществува спор за собственост относно определен имот между Ж. и член-кооператор, Ж. прекратява съществуването си с издаването на последния акт за собственост и няма правна възможност като юридическо лице да защити правото си на собственост.
Касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като подобен въпрос не е поставен на разглеждане пред ВКС по реда на сега действащия ГПК, а има изключително важно значение при извършването на преценка за допустимостта на подобни на настоящето искови производства.
Въпросът за транслативния ефект на издадения по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт, който не е съобразен и издаден въз основа на решението по чл.35, ал.1 от същия закон не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по този въпрос ВКС не би могъл да се произнесе по реда на чл.291 ГПК в настоящия случай, при който спорът не е разрешен от въззивния съд по същество.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 27.10.2016г. по в.гр.д.№595/2016г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 146.55лв./ сто четиридесет и шест лева и 55ст./ за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: