О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 212
София, 18.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 12 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 4163/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от ОУ”Ф” с. В. срещу решение № 267 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 26/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 131/2006 г. на Павликенски районен съд, с което са уважени предявените от М. Г. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.
Ответницата по жалбата я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
Касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен въпрос – характера на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и моментът, в от който той е започнал да тече по отношение на ищцата, а това е узнаване на прекратяване на трудовото й правоотношение. Даденото от съда разрешение е в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
От фактическа страна е установено, че ищцата К е била в трудово правоотгношение с касатора като е изпълнявала длъжността “начален учител” в СО ”Ф” с. В.. Заповедта за прекратяване на правоотношението е връчена на К. на 1.02.2005 г. Автентичността на подписа е установена с приета съдебно-графическа експертиза. Датата на връчване на заповедта не е възприета от съда, по съображения, че в заповедта е записано, че е издадена на 14.02.2005 г. За момент на узнаване на уволнението не е приета и датата на подаване на молба от 15.11.2005 г. до Регионалния инспекторат по образованието – Велико Търново и отговора на този орган до ищцата за извършена проверка в училището и установяване на това, че има издадена заповед № 44 от 14.03.3005 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, която е връчена на К. на 1.02.2005 г. Подаването на молбата от ищцата свидетелства, че към дата на изготвянето й тя е била узнала за прекратяване на трудовото й правоотношение. Спрямо тази дата също предявяването на исковете е след изтичане на давностния срок.
С постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса, кога е узнала ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение и дали спрямо тази датата давностният срок за предявяване на иск за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 1.03.2006 г.
Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, а също така се решава и противоречиво от съдилищата, поради което са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 267 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 26/2008 г. на Великотърновски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочването му за разглеждане в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: