О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 242
София, 30.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3526/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Т. Ф. Ц. срещу решение от 27.12.2007 по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 03.11.2004 г. по гр. д. № 956/2003 г. на ВКС за обявяване за окончателен сключен от касатора с К. В. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж.к.”В” бл. 10, вх. В, ет. 2 в гр. С., поради неплащане на сумата 603 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Релевиран е довод за необоснованост на извода , от кой момент е започнал да тече срока по чл. 297, ал. 1 ГПК предвид на това, че решението на ВКС, с което искът по чл. 19, ал. 3 ГПК е уважен, не подлежи на съобщаване на страните, тъй като е окончателно. От изложението на касационната жалба и направеното твърдение, че въпросът е решаван противоречиво, за което е представено решение от 4.11.1974 г. по гр. д. № 2161/1974 г. на І г. о. следва, че касаторът се позовава на чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І-го прецени доказателствата по делото съобразно въведеното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и намери следното:
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по същественият процесуален въпрос за началния момент, от който е започнал да тече срока по чл. 297, ал. 1 ГПК.
Като е констатирал, че решението на ВКС по гр. д. № 956/2003 г. е обявено на 03.11.2004 г. (сряда) е направил извод, че двуседмичният срок по чл. 297, ал. 1 ГПК е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 17.11.2004 г. (сряда), а касаторът е платил паричното задължение на 19.11.2004 г. Намерил е за неоснователен доводът, че за времето от 15.11.2004 г. до 19.11.2004 г. касаторът поради заболяване – радикулит и предписано му домашно лечение е бил в обективна невъзможност да направи своевременно плащане на паричното задължение.
Материалноправният въпрос от съществено значение за спора е за това от кой момент тече срока по чл. 297, ал. 1 ГПК и дали е налице обективна невъзможност за изпълнение на поето задължение в срок. Разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона. Същият е решаван противоречиво, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.12.2007 по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд, ІV г. о.
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2% от данъчната оценка върху имота, предмет на договора на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 1 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК, като представи доказателства за нея и за внесената държавна такса в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.