О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 496
София, 15.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 135/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. А. С. от гр. С. срещу решение от 14.07.2008 г. по гр. д. № 391/2008 г. на Благоевградски окръжен съд. С това решение е оставено в сила решение № 5 от 28.01.2008 г. по гр. д. 236/2006 г. на Сандански районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. И. Д., С. И. Д. , И. Д. Д. и Г. Д. Д. иск по чл. 14, ал., 4 ЗСПЗЗ за установяване, че правото на собственост върху нива с площ от 3.5 дка в м. „Р” в землището на гр. С. е принадлежало на наследодателя им А. И. С. към момента на внасянето му в ТКЗС през 1958 г. Релевиран е довод за недопустимост на решението, тъй като съдът е бил сезиран с иск за установяване на граници между имота на наследодателя на касатора и този, принадлежал на наследодателя на ответниците, а не с иск по повод спор за материално право. Направено е позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Ответниците по жалбата я намират за неоснователна по същество. Поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице релевираните основания за това.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
С оставеното в сила първоинстанционно решение е отхвърлен предявен установителен иск за собственост на описаната земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС. Искът е намерен за неоснователен, тъй като касаторът не е доказал наследодателя му А. С. да е владял имота в продължение на 20 години преди кооперирането му през 1958 г. и на основание давностно владение да е придобил правото на собственост върху него. С обжалваното въззивно решение са споделени изводите относно установените релевантни факти и правните изводи. След обсъждане на доказателствата този съд също е достигнал до извода, че не е доказан началния момент, от който наследодателят е установил владение върху имота за себе си. Най-ранното сведение за владение на имота от него е за около 1942 година, спрямо който до 1958 г. владението не е достатъчно за придобиване на имота на оригинерно основание давностно владение.
Не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, наличието на която се обосновава с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като касаторът е искал да се установи границата между имота на наследодателя с този на наследодателя на ответниците, а не да се установи дали наследодателя С е бил собственик на имота към минал момент.
В петитума на исковата молба се иска установяване на това, че наследодателят е бил собственик на земеделски имот, индивидуализиран с местонахождение и граници, поради което съдът се е произнесъл по заявеното искане. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на съществена процесуална норма – чл. 2 ГПК (отм.).
Развитото съображение, че с решение № 01А/0 от 23.07.2001 г. ОСЗГ е отказала да възстанови имота на касатора, поради това че е налице спор за граница между заявения имот и този на наследниците на Д. е неотносимо. Това решение е било обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с решение № 125 от 09.05.2002 г. по гр. д. № 716/2002 г. на Сандански районен съд е отменено и вместо него е признато право на възстановяване на описаната земеделска земя, поради което това решение на ОСГК не съществува в правния мир.
Въз основа на решението на районния съд ОСГК е постановила ново решение от 15.04.2003 г., с което е признала правото на възстановяване на имота, но е отказала да го възстанови в съществуващи реални граници с мотива, че е налице спор за материално право, без да уточнява с кого.
Това решение не е обжалвано от касатора. Съществуването му е обусловило правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Налице е основание за допускане касационно обжалване по т. 1 от чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при допускане и събиране на доказателствата. Той не е ориентирал ищците да посочат такива, с които да установят, че наследодателят е владял имота в продължение на 20 години преди кооперирането му. При допускането на гласни доказателства не е изследвал това какви обстоятелства и факти ще установяват свидетелите.
В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК не е обсъден протокол за извършена замяна на притежавана от С. земеделска земя през 1956 г., която е сходна по площ с претендираната.
Не е налице е основание за допускане касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е посочил, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие на решението на Сандански районен съд, постановено в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Соченото решение е постановено в административно производство и е неотносимо към гражданскоправния спор.
Касаторът не е конкретизирал, кой е същественият материалноправен въпрос решен от въззивния съд и не е посочил решения на съдилищата , в които той е решаван противоречиво. Формалното позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване не задължава съда с произнасяне по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване на решение № 530 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 391/2008 г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК в размер на 50% от дължимата за първоинстанционното производство, която да се определи въз основа на пазарната или данъчна оценка на имота.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване в открито заседание, а при неизпълнение да се да се докладва на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: