О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 522
София, 22.06. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 390/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Т. Г. А. от гр. С. срещу решение № 131 от 17.04.2008 по гр. д. № 3443/2006 г. на Софийски градски съд. С това решение е оставено в сила решение по гр. д. № 6316/2004 г. на СРС, в частта с която са отхвърлени предявените от касаторката срещу В. И. П. искове за делба на дворно място съставляващо УПИ № V* в кв. 27 по плана на гр. С. и построените в него: двуетажна жилищна сграда построена на 72 кв. м., работилница построена на площ от 60 кв. м. и лятна кухня заедно със складово помещение построени на площ от 38 кв. м., както и второ складово помещение с построено до него помещение за баня и дворна тоалетна.
С въззивното решение е отменено решение по гр. д. № 6316/2004 г. на СРС, в частта с която е отхвърлен иска за делба на гараж построен на площ от 25 кв. м. и три стопански постройки и е допуснато да се извърши делба между страните на тези постройки при права 1/3 ид. ч. за касаторката и 2/3 ид. ч. за ответника.
Предмет на обжалване от касаторката е въззивното решение, в частта, с който е оставено в сила първоинстанционното за отхвърляне иска за делба на описаните по горе имоти. Поддържа се, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът, че построената по времена на брака жилищна сграда в дворното място, индивидуална собственост на съпруга не е станала семейна имуществена общност е направен в противоречие с задължителната и постоянна практика на ВС на РБ и ВКС.
Срещу решението на въззивния съд в частта, с която е уважен частично иска за делба на стопански постройки и гараж е подадена касационна жалба от ответниците по иска В. П. и Д. И. П.. Р. е довод за нищожност на решението, евентуално за недопустимост, както и за нарушаване на материалния закон при постановяването му. Касаторът твърди, че са налице основания по чл. 280, ал.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторката А. не е взела становище по жалбата на П. Касаторът П. също не е взел становище по жалбата на А.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
А. е предявила срещу П. иск за делба на описания недвижим имот и построените в него сгради.
По делото е установено, че дворното място с построена в него стара жилищна сграда е придобито от наследодателя И на основание наследяване и делба през 1957 г., към който момент е бил в брак с Г. К. През 1962 г. в имота са построили жилищна сграда, като според една група свидетели старата е била изцяло съборена, а според друга, старата е била надстроена с втори етаж. Построили са гараж на площ от 25 кв. м., лятна кухня със складово помещение към нея на площ от 38 кв. м., второ складово помещение с “долепено” до него помещение за баня. В имота съществуват и дворен клозет, както и три стопански постройки – кокошарник, овчарник и зайчарник. Работилница на площ от 60 кв. м. е построена през 2003 г., след смъртта на наследодателите.
Гена К. е починала през 1984 г. и оставила за наследници съпруг и двама сина Н. П. и В. П. – ответника по иска. Касаторката е наследница на Н. П. , негова съпруга.
През 1994 г. Иван К. се е позовал на давностно владение и се е снабдил с нот. акт за собственост на дворното място, жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда на площ от 38 кв. м. без гаража. Същата година е продал този имот на внука си И. В. П. описания имот срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане. Иван К. е починал 1997 г. и оставил за наследници синовете си Н. П. и В. И. П.. П. м. март 2003 г. е починал Н. П. , който е наследен от съпругата му – касаторката и неговия брат В. И. П.. П. м. октомври 2003 г. Иван В. П. е дарил на дъщеря си Д. И. П. придобития на основание договор за издръжка и гледане имот.
Искът за делба на имота е предявен на 08.07.2004 г. срещу наследника В. П. В хода на производството като ответник по иска е конституирана и Д. И. П.
Искът за делба на дворното място е отхвърлен след като е прието, че той е бил индивидуална собственост на наследодателя И че той се е разпоредил приживе с него, поради което този имот не се е включвал в останалото от него наследство.
Исковете за делба на жилищната сграда, лятната кухня със складово помещение към нея на площ от 38 кв. м., второ складово помещение и “долепено” до него помещение за баня, дворен клозет, са отхвърлени. Прието е че тези обекти също са станали индивидуална собственост на И. К. на основание приращение (чл. 92 СК) тъй като са построени в негов имот, индивидуална собственост и преди влизане в сила на СК от 1968 г., с който е създаден института на семейната имуществена общност. С тях той се е разпоредил приживе в полза на внука си, поради което синът на наследодателя Н, съпруг на ищцата не е придобила права върху тях на основание наследяване. Не е придобила и тя права върху имота на същото основание след смъртта на Н. настъпила през м. 03.2003 г.
Исковете за делба на гаража и стопанските постройки – кокошарник, овчарник и зайчарник, са уважени. Прието е, че те са останали в патримониума на наследодателя И след смъртта му са наследени от синовете му при равни права. След смъртта на Н. П. неговата ? ид. ч. от тези постройки е придобита на основание наследяване от съпругата му в обем 2/3 от ? за преживялата съпруга и 1/3 от ? за братът В. , поради което правата им са определени общо на 1/3 за А. и 2/3 за П.
І. По касационната жалба на Т. А.
След проверка на решението и установените факти по делото съдът намира, че е налице релевираната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на жилищната сграда, лятната кухня със складово помещение към нея на площ от 38 кв. м., второ складово помещение е “долепено” до него помещение за баня, дворен клозет. Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос дали построените по време на брака сгради в имот, индивидуална собственост на единия съпруг и преди влизане в сила на СК от 1968 г. са семейна имуществена общност, ако бракът е прекратен поради смъртта на единия съпруг и при действието на СК от 1968 г. в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП № 5/72 и постоянната практика на ВКС.
ІІ. По касационната жалба на В. П. и диана И. П.
С решението съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дали постройките за отглеждане на домашни животни- кокошарник, овчарник и зайчарник имат самостоятелен градоустройствен статут и могат да бъдат обекти на гражданския оборот, а не са с временен характер. Въпросът се решава противоречиво от съдилищата, което е известно на съда и това е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и в тази част.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 17.04.2008 по гр. д. № 3443/2006 г. на Софийски градски съд, в частите, с които е отхвърлен иска за делба на жилищна сграда и лятна кухня и склад към нея на обща площ от 38 кв. м. и на второ складово помещение с построено до него помещение за баня и в частта, с която е уважен иска за делба на стопански постройки – кокошарник, овчарник и зайчарник.
УКАЗВА на касаторите на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за таксите събирани от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, определена върху обжалваемия интерес, съставляващ пазарната или данъчна оценка на описаните по-горе сградите.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладцчика за връщане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.