О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 116
София, 05.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1488/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. Д. Д. от гр. В.срещу решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 1925/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.2008 г. по гр. д. № 1740/2005 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. Г. Т. и Г. И. Т. ревандикационен иск за 69 кв. м., съставляващи част от УПИ ХХХV-1225 целия с площ от 710 кв. м. като неоснователен, която част е повдигната в зелен цвят по скицата на вещото лице, която приподписана от състава на съда е неразделна част от решението.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв.
При проверката на касационната жалба съдът констатира, че в жалбата се поддържа довод за необоснованост на извода за неоснователност на иска, тъй като е установено с приета техническа експертиза, че ответниците владеят частта от имота, заключена между вътрешната регулационна граница от запад с УПИ ХХІ-1225 и фактически поставената от тях ограда успоредно на границата, която площ е отразена в скицата на вещото лице и повдигната в зелен цвят. Това е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, който се отнася до пределите на контрол на въззивния съд. Съгласно чл. 269 ГПК извън проверката по валидността, проверката на допустимостта се отнася само до обжалваната част, а по останалите въпроси съдът е ограничен от заявеното във въззивната жалба. В изложението не е посочено кой е разрешеният от съда въпрос, който не е повдигнат във въззивната жалба.
С разпореждане от 07.04.2009 г. въззивният съд е оставил без движение касационната жалба, като е указал, че следва да се формулират материални и процесуални въпроси, по които съдът се е произнесъл и които са от значение за изхода на спора, както и дали произнасянето по тях е в противоречие със задължителната практика на ВКС, или се решава противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона. В изпълнение на дадените указания касаторът е подал молба от 29.07.2009 г., в която заявява, че е изпълнил задължението за внасяне на държавна такса, а останалите указания са изпълнени още с подаване на касационната жалба.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е собственик на УПИ № Х* в кв. 26 по плана на в. з. “Т”, в землището на гр. В., което право е придобил на основание договор за дарение от 2002 г. Ответниците са собственици на УПИ ХХІ – 1225 в същия квартал, които права са придобили през 1997 г. на основание договор за покупко-продажба. При придобиване на имотите от страните по делото е бил в сила регулационния план от 1961 г. изменен частично през 1994 г., с което изменение са били обособени УПИ ХХІ-1225 и ХХХV-1225. Тези два имота са били предмет на делба извършена между съсобствениците, праводатели на страните по делото.
С приети по делото единична и тричленна експертизи е установено, че при поставяне на ограда от ответниците по западната регулационна граница на техния УПИ ХХІ-1225 са навлезли в имота на касатора с 55 кв. м., която площ е колорирана в зелено на представените скици 1 и 2 към заключението на тройната експертиза.
С гласни доказателства е установено, че оградата е поставена на мястото на съществувала стара ограда, изградена през 1998 г. след извършена делба на имота. По данни от експертизата имот пл. № 1* в КП от 1956 г. е бил заснет като един имот, а в регулационния план от 1961 г. за него и за съседния пл. № 1* са били отредени два парцела ХХ и ХХІ.
Въз основа на така установените факти първоинстанционния съд е приел, че границата между двата парцела е определена за първи път с плана от 1994 г., че спорната площ е придадена по регулация към имота на ищеца и тъй като той не е доказал да е уредил сметките по регулация, не доказва да е собственик на площта, ревандикация на която иска.
Въззивният съд е оставил в сила това решение, но по различни съображения. Достигнал е до извода, че площта, определена от вещите лица като завзета от ответниците при материализиране на оградата между двата имота, не е идентична с площта от имота, посочена като предмет на иска в исковата молба и направеното уточнение на иска и представената скица – л. 20 от гр. д. № 1740/05 г. на ВРС.
Произнасянето на въззивния съд относно това, има ли съвпадане между описаната от ищеца спорна част от собствения му УПИ и тази установена от техническата експертиза, касаторът определя като произнасяне извън сезирането с въззивната жалба, в която са били наведени доводи за необоснованост на извода, че ищецът не се легитимира като собственик на спорната площ. Налице е релевираното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Въпросът за съответствието между наведените оплаквания във въззивната жалба и разрешените от въззивния съд материални и процесуални въпроси е от значение за точното прилагане нормата на чл. 269 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 1925/2008 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 22 лв., определена на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в едноседмичен срок от съобщаване на указанието и да представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.