РЕШЕНИЕ
N 862
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3154/2008 год. по описа на ІV г. о.
Производството е по чл. 293 ГПК.
С определение от 18.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 23.04.2008 по гр. д. № 1903/2007 г. на Софийски апелативен съд. С решението е отменено първоинстанционното по гр. д. № 3262/06г. на СГС, в частта с която е отхвърлен частично искът за сумата от 4000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вред, произтичащи от ексцес на заболяване, усложнено от виновно и противоправно поведение на ответника по иска ЦСМП и е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на П. Е. М. сумата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и законната лихва върху тази сума считана от 20.09.2006 г. до окончателното й изплащане, за ексцес на заболяването. С решението е оставено в сила първоинстанционното в частите, с които касаторът е осъден да заплати на М. сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6450 лв., обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за лекарства, диетична храна и санаториално лечение по повод ексцес на заболяването за период от пет години преди предявяване на иска (т. е. за времето от 29.09.2001 г. до 20.09.2006 г.).
Касаторът поддържа, че изводът на съда, че вземането не е погасено по давност, не съответства на установените факти по делото относно момента на проявление на усложнението на заболяването. Развил е довод и за неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Налице е релевираното основание за касиране на решението.
От фактическа страна е установено, че през 1987 г. ищецът П е прекарал миокарден инфарт. Поради това че указаната от касатора м. помощ не е била своевременна и съответстваща на заболяването – ищецът е бил оставен да се движи сам до линейката, а след закарването му в болничното заведение, отново е оставен да стои прав до настаняването му в него, вместо да бъде носен на носилка, състоянието след прекаран инфаркт е било усложнено, като ищецът на четири пъти е изпаднал в клинична смърт докато бъде стабилизиран. С влязло в сила решение по гр. д. № 3902/87 г. на СГС е прието за установено, че в резултат на тези противоправни действия на здравния орган, натоварен с функцията за предоставяне на с. м. помощ, състоянието на ищеца е било влошено, с което са му причинени неимуществени вреди. За възмездяването им касаторът е бил осъден да заплати сумата от 3000 лв.
С приета по делото м. експертиза, която е проследила развитието на заболяването на ищеца, е установено, че през 1988 г. с експертно решение на ТЕЛК № 1* от 17.06.1988 г. му е била определена ІІ гр. и. за установените исхемична болест на сърцето (ИБС), сърдечен инфаркт – хроничен стадий, състояние след троен аортокоронарен байпас. Сърдечна аневризма, А. хипертония ІІ ст., като е посочено че е негоден за професионален труд.
С експертно решение на ТЕЛК № 3* от 23.08.2000 г. му е определена 94% загуба на работоспособност. Поставени са диагнози: ИБС; преден обширен трансмурален миокарден инфаркт, хронична фаза; триклонова болест; състояние след троен аорто-коронарен байпас. Стабилна стенокардия ІІІ ФК и др. между които и митрална регургитация І ст.
С експертно решение на ТЕЛК № 2* от 12.08.03 г. загубата на трудоспособност е определена на 92,7 % без чужда помощ. Наред с описаните диагнози в предходното решение е посочено, че е намерено персистиращо предсърдно мъждене, а митралната регургитация е във ІІ към ІІІ стадии.
След съпоставяне на установеното състояние на ищеца експертът е достигнал до извода, че е налице влошаване на здравословното състояние с достигане на сърдечна недостатъчност ІV функционален клас по НИХА и тежко нарушение на левокамерната сърдечна функция с поява на пулмонална хипертония в резултат на левокамерна слабост и вероятно със съучастие на белодробната пневмо и плеврофиброза.
Въззивният съд е приел, че влошаването е установено през 2003 г. поради което давностния срок за претендиране на парично обезщетение не е изтекъл към датата на предявяване на иска.
Влошаването на здравословното състояние е установено на два пъти – през 2000 г. и през 2003 г. По отношение ексцеса установен през 2000 г. претенцията за възмездяване на претърпените от него неимуществени вреди е погасена по давност. Претенцията за възмездяване на неимуществените вреди от ексцеса от 2003 г. не е погасена по давност и за същата следва да се присъди обезщетение.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 6000 лв. за неизумещствени вреди. Въззивният съд е присъдил още 4000 лв., с което общото размера на определеното обезщетение възлиза на 10000 лв.
Решението на въззивния съд е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Поради погасяване претенцията за неимуществени вреди по давност за установеното влошаване през 2000 г., определеното обезщетение е следвало да бъде съобразено с този факт. Присъденото се явява прекомерно.
… Като се вземе предвид, че влошаването на здравословното състояние е последица от развитието на заболяването на ищеца, което заболяване е било предпоставено от установени рискови фактори още през 1987 г. като дислипидемия, тютюнопушене и фамилна обремененост и няколкогодишна хипертония, размерът на обезщетението следва да се определи с оглед на това, че принос във влошаване на здравословното състояние има и не оказаната адекватна м. помощ при установяване на прекарания миокарден инфаркт на 04.08.1987 г. Присъдената сума от 6000 лв. от първоинстанционния съд е достатъчна да възмезди тези вреди от втория ексцес на заболяването, поради което въззивното решение в частта, с която са присъдени още 4000 лв., следва да бъде отменено и оставено в сила първоинстанционното, с което искът до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.
Необосновано от фактите по делото и при неправилно прилагане на закона е постановено и решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното, с което е уважена претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6450 лв. за период от пет години, преди предявяване на иска.
Ексцесът, за който претенцията за вреди не е погасена по давност, е установен на 12.08.03 г. Искът за имуществени вреди е основателен за времето от 12.08.2003 до 20.09.2006 г. или за 27 м. Претърпените вреди за този период възлизат на 27 м. х 215 лв. = на 5805 лв. При прието съпричиняване в размер на 50%, претенцията е основателна до размер на 2902.5 лв.
Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди ще бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ще бъде отменено първоинстанционното в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2902.5 лв. до 6450 лв. и искът до този размер отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 23.04.2008 по гр. д. № 1903/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която Ц. за с. м. помощ гр. С. е осъден да заплати на П. Е. М. от гр. С. още сумата от 4000 лв. , обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни по повод ексцес на заболяване.
Отхвърля иска на П. Е. М. срещу ЦСМП, гр. С. за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за ексцес на заболяване за още 4000 лв. над присъдените 6000 лв. като неоснователен.
ОТМЕНЯВА същото решение в частта, с която е оставено в сила решение от 10.07.2007 г. по гр. д. № 3262/2006 г. на СРС, в частта с която Ц. за с. м. помощ гр. С. е осъден да заплати на П. Е. М. от гр. С. сумата 6450 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за времето от 20.09.2001 г. до 20.09.2006 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ц. за с. м. помощ гр. С. да заплати на П. Е. М. от гр. С. сумата от 2902.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ексцес на заболяване за времето 12.08.2003 до 20.09.2006 г. или за 27 м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.