О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 545
София, 26.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 294/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Т. А. Б. срещу решение № 1* от 12.11.2008 г. по гр. д. № 1080/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2016/2007 г. на Пловдивски районен съд, за отхвърляне на предявените обективно съединени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ срещу ОСЗГ-Р. за признаване право на възстановяване на собствеността върху седем земеделски имота в землището на с. Б. и пет горски имота в землището на с. П..
Ответникът по жалбата не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
В изложението към жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на съществена процесуална норма – чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) поради това, че не са обсъдени всички доказателства в съвкупност. В резултат на това е направен необоснован извод, че наследодателят на ищеца А. Х. Б. не е бил собственик на имотите, предмет на иска, към момента на обобществяването им чрез внасяне в ТКЗС или одържавяване. Преценката на доказателствата е извършена в нарушение на постоянната практика на ВКС. Твърди се, че другият съществен процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл, е за правното значение на продавателния договор от 1917 г. като частен документ. Той е решен противоречиво, тъй като изводите на въззивния съд са различни от тези на първоинстанционния, и това се сочи като основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като нормата има предвид не противоречие между решенията, постановени при разглеждане на един правен спор от различни по степен съдилища, а противоречие на въззивното решение с други влезли в сила решения, с които същият материалноправен или процесуален въпрос е разрешен по различен начин.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради това че е допуснато нарушение на нормата на чл. 188, ал.1 ГПК при обсъждане на събраните доказателства и при ориентиране на доказателственото търсене, включително и проверката за допустимостта на исковете.
Пред въззивния съд е приета експертиза, която установява, че някои от имотите са били заявени за възстановяване от други на селедници на А. Б. и за тях има отказ на О. поради това, че са усвоени за мероприятия. Така установените факти не са обсъдени от въззивния съд, което е съществено нарушение на процесуалното изискване той също да извърши също проверка за допустимостта на исковете, с които е сезиран. Пропускането да се извърши процесуалното действие по този съществен въпрос – допустимостта на иска е в противоречие с практиката на ВКС изразена в т. 19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 12.11.2008 г. по гр. д. № 1080/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе държавна такса за касационно обжалване по сметка на ВКС на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Т. за таксите събирани от съдилищата в размер на 50% от дължимата за предявяване на иска, изчислена въз основа на пазарната цена на имотите, като представи доказателство за оценката и внасянето на таксата.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: