1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
София, 03.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Силдарева гр. дело № 5976/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 2 от 8.01. 2014 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 7.06. 2013 г., постановено по гр.д.№ 12254/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, с което е признато за установено по отношение на Столична община, че собственик на УПИ ІІ, отреден за къмпинг в местността „Зона за отдих” по плана на [населено място] е Потребителна кооперация „П.”.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК пради наличие на задължителна съдебна практика относно действието на Р. № 12/ 77 г. по отношение прехвърлените права от държавата на кооперациите. По въпроса ВКС се е произнесъл с р.№ 40/ 15.07.2010 г. по т.д.№ 517/ 2009г., ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
В касационната жалба на Столична община се поддържа, че въззивното решение е необосновано и противоречи на материалния закон.
Ответникът оспорва жалбата, като счита че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, което налага ВКС да излезе с тълкувателно решение.
Третото лице помагач по делото- Държавата чрез министъра на финансите изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорният имот е част от по-голям имот, за който е съставен акт за държавна собственост през 1950 г. С оглед на представения протокол от 2.11.1977г., подписан между министъра на финансите и председателя на Ц. въззивният съд е приел, че е налице спогодба, според която имотът е преминал в собственост на ищеца в качеството му на правоприемник на бившата ПК „9-ти септември”. Позовал се е и на последващото отписване на имота от книгите за държавна собственост и завеждането му по баланса на кооперацията. Не е било спорно по делото че протоколът от 2.11.1977г. е съставен на основание Р. № 12/ 77г., с което е създаден Национален комплекс „Вътрешна търговия, туризъм и услуги” и редица дейности от тази сфера, както и свързаните с тях сгради и имоти в областта на туризма преминават от държавата към Ц., респ. към отделните кооперации.
С решение № 40/ 15.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 517/ 2009г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че с цитираното разпореждане на МС и протокола не се прехвърля право на собственост върху недвижимите имоти и тези актове нямат вещно-транслативно действие. До този извод съдът е достигнал след анализ на режима на кооперативната собственост, регламентиран в Конституцията на НРБ от 1971 г., Закона за собствеността и Наредбата за държавните имоти, според които държавата може да предоставя на кооперациите само правото на ползване, което не се отъждествява с правото на собственост.
С посоченото решение, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна съществуващата до този момент противоречива съдебна практика относно правата, което произтичат за кооперациите по силата на разглежданото Р. № 12/ 77 г.
Обжалваното решение на въззивния съд противоречи на така формираната задължителна съдебна практика, поради което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на иска за собственост, предявен от Потребителна кооперация „П.”. При това разрешение на спора остават ирелевантни данните за отписване на имота от книгите за държавна собственост и всички действия по отношения регулационния статут на имота, както и счетоводните операции по заприходяване в баланса на кооперацията и разплащанията с министерство на финансите, тъй като те касаят уреждане на правоотношенията, възникнали във връзка с предоставеното право на ползване, а не са доказателство за прехвърляне на собствеността върху имота. Не обосновават друг извод и представеното решение по арбитр. дело № 2345/ 82г. на ГДА- София, както и решенията на състави на ВС и ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, тъй като те не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице и две противоречиви решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при която хипотеза само съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС може да се сезира общото събрание за постановяване на тълкувателно решение по чл.292 ГПК.
По изложените съображения решението , с което ПК се признава за собственик на имота следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението от 7.06. 2013 г., постановено по гр.д.№ 12254/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав и потвърденото с него решение от 6.04.2012 г. по гр.д.№ 33/783/ 2009г. на СРС, 28 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Потребителна кооперация „П.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.В. Л., № 1 срещу Столична Община за признаване на ищеца за собственик на УПИ ІІ, отреден за къмпинг, с площ 1900 кв.м. от кв.54, м.”Зона за отдих” по плана на [населено място].
Осъжда Потребителна кооперация П. да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 270 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: