Определение №129 от по гр. дело №5357/5357 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           
                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                            
                                                     № 129
           
                                         гр.София,  20.02.2009 г.
 
           
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
         
                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА 
  ЧЛЕНОВЕ:          ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                                                            
                                                                                   КАТЯ ЩЕРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Щерева гр.д. №5357/08 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл.280 от ГПК.
С решение №115 от 21.05.2008 г. по гр.д. №528/2008 г. Софийски апелативен съд е оставил в сила решение на СГС от 12.12.2003 г. по гр.д. №1033/2001 г., с което предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е уважен до размер на ? ид.част от процесния имот, а за останалата ? ид.ч. решението е отменено и искът е отхвърлен .
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от Л. И. А., чрез пълномощник адв. Н. О. са за недопустимост, алтернативно неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Ц. Й. , чрез пълномощника си адв. З, оспорва жалбата, претендира разноски.
 
Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в установения от закона срок и отговаря на изискванията по чл.284 от ГПК.
Предявен е иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 01.04.1986 г. между В, Ц. Й. П. и Й. Ц. С. Същият е уважен от първоинстанционния съд.
С решение от 14.07.2006 г. Софийски апелативен съд е обезсилил решението на СГС от 12.12.2003 по гр.д. №1033/2001 г. и е прекратил производството по делото.
С решение №85/04.03.2008 г. по гр.д. 916/2007 г. ВКС на РБ,ІІІ г.о. е приел, че твърденията за неизпълнение на алеаторния договор и след приключване на устните състезания по предходното дело налагат извода, че същите не са преклудирани от силата на пресъдено нещо и е отменил горното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че за периода от последното съдебно заседание по гр.д. №3433/97г. – 13.12.1999 г. до смъртта на прехвърлителите по договора, ответницата не е изпълнявала задължението си за гледане и издръжка.
Твърдението за недопустимост на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 от ГПК, но разглеждането му е в зависимост от наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Обжалваното решение не е в противоречие с приложеното №1013/21.12.99 г. по гр.д. №499/99 г. на ІІ г.о. на ВКС. С настоящето, като е съобразил отменителното решение на ВКС, съдът е приел неизпълнение продължаващо и след последното заседание по предходното дело.
В приложението към касационната жалба не се сочи с какво обжалваното решение противоречи на приложеното ТР №30 от 17.06.1981 г. по гр.д. №2/1981 г. ОСГК.
Настоящият състав на ВКС, след проверка във връзка с посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК намира, че същото не е налице.
Касаторът твърди и основание по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК. Съдебната практика по приложението на чл.87, ал.3 от ЗЗД е значителна и непротиворечива, правната норма не е тълкувана различно.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Обжалваното решение не е в противоречие с приложените къс касационната жалба решения. С всички тях се приема, че неизпълнението на задължението за издръжка и гледане в натура или след трансформирането му в паричен еквивалент е основание за разваляне на договора.
Ц. Ц. Й. е претендирала разноски, каквито следва да й бъдат присъдени в размер на 1000 лева
В. от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №115 от 21.05.2008 г. по гр.д. №528/2007 г. Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. И. А. от гр. С., ул.”З” №62 да заплати на Ц. Ц. Й. сумата 1000/хиляда/лева разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top