Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. София, 26.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Захарова
2. Красимира Медарова
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 352 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура и жалба на частния обвинител против присъда № 265 от 15.10.2015 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2704/2015 г.
В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. В тяхна подкрепа се развиват допълнителни съображения, че въззивният съд неправилно е преценявал доказателствата, приемайки отсъствието на намерение за измама. То обаче се извличало от обстоятелствата, че подсъдимият е притежавал недвижими имоти, които в продължение на няколко години не е продал, за да погаси паричното си задължение към пострадалия Д.. Представените по делото разписки, с които подсъдимият е признавал задължението си, представляват доказателство за поддържане на заблуждението. Изводите си за липсата на умисъл въззивният съд е направил въз основа на свидетелските показания и писмените документи от Агенцията по вписванията. Писмените материали действително са сочели на закупени имоти, но и на обстоятелството, че подсъдимият Ц. не е имал възможност да осъществи бизнес плановете си поради наложени възбрани от НАП върху имотите. Неправилната оценка от Софийския градски съд на тези доказателства е довела до нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение. При изложените съображения прокурорът е направил искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата на частния обвинител са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК. Според жалбоподателя, Софийският градски съд неправилно е приел, че подсъдимият Ц. не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението измама, тъй като не е отчел установени по делото факти – пострадалият двукратно е намирал купувач за апартамента, за който подсъдимият се представил като собственик, поддържайки по този начин заблуждение у св. Д. ; подсъдимият не се е намирал в трайна материална невъзможност да изпълни паричното си задължение, а след получаване на сумата на няколко части той се е скрил от пострадалия и е престанал да го кани на гости. Това поведение обуславя намерението му да не върне парите. В жалбата е посочено също, че присъдата е постановена в нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания по чл. 107 ал. 5 НПК. Съдът е игнорирал показанията на св. Д., св. К. и св. Г.; не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК; не е анализирал доказателствата; не е отговорил на доводите и възраженията, които са били наведени от повереника на частния обвинител. Направено е искане за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени съществените процесуални нарушения.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подчертава, че в случая договореностите са били използвани от подсъдимия като средство за въвеждане в заблуждение на пострадалия.
Повереникът (адв. М.) също поддържа жалбата и аргументите, залегнали в нея.
Защитникът (адв. П.) на подсъдимия Ц. препраща към пространното си възражение, подадено в срока по чл. 351 НПК срещу касационния протест и жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 265 от 15.10.2015 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2704/2015 г. е отменена присъда № 36 от 15.10.2014 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 6307/2012 г. и подсъдимият В. Н. Ц. е признат за невинен в това, на неустановена дата през 2007 г. да е възбудил и до 20.01.2011 г. да е поддържал заблуждение у Н. В. Д., че ще му възстанови сумата, дадена в заем от последния, веднага след като продаде притежаваните от него недвижими имоти, находящи се на българското черноморско крайбрежие и с това му причинил имотна вреда в големи размери – 1611466,47 лева, представляваща левовата равностойност на 111 000 щ. д., поради което и на основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК.
Протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Доводите на прокурора, че съдът неправилно е преценявал доказателствата, а намерението за измама се установявало от посочените в протеста обстоятелства, представлява оплакване за необоснованост, която не е касационен повод за отмяна на присъдата. Доводи, които изразяват несъгласие с възприетите фактически положения от Софийския градски съд се съдържат и в жалбата на частния обвинител. Върховният касационен съд многократно и последователно е застъпвал позицията в свои решения, че не разполага с правомощия нито да приема различни фактически положения, нито да пререшава въпросите за достоверността или недостоверността на доказателствените източници.
В жалбата на частния обвинител касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се поддържа с твърдения за нарушения на принципите за формиране на вътрешното съдийско убеждение и за разкриване на обективната истина, както и за недостатъци в мотивите на новата присъда на Софийския градски съд.
Оплакването не може да бъде възприето.
Мотивите на присъдата напълно отговарят на изискванията на чл. 305 НПК, които въззивният съд е съблюдавал по силата на чл. 339, ал. 3 НПК. Ясно и точно е отразил фактическите положения, които приема по делото за установени. Обстойно и внимателно е обсъдил всички свидетелски показания, които аналитично е преценявал поотделно и в логическата им зависимост с останалите доказателствени материали, излагайки подробни съображения кои от тях приема и кои не. Оценените като достоверни показания на свидетелите, Софийският градски съд е поставил в основата на възприетите фактически положения, че в периода от 2007 г. до пролетта на 2009 г. подсъдимия Ц. на четири пъти е получил в заем от св. Д. (негов близък приятел) парични средства в общ размер от 110 000 щ. д., които поискал във връзка с плановете си за развиване на туристически бизнес и застрояване на собствени имоти по черноморското крайбрежие. В тази насока въззивният съд е анализирал доказателствата, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, които относно посочените обстоятелства напълно кореспондирали на показанията на св. Д., на св. К. и на св. И., както и на писмените материали, в т. ч. справки от Агенцията по вписванията за притежаваните от подсъдимия имоти. Съдът не е пренебрегнал, а прецизно е обсъдил свидетелските показания в съчетание с данните от приложената по делото разписка с дата – 20.01.2011 г. Законосъобразно е отчел, че посредством нейното издаване, подсъдимият Ц. поначало не е могъл да въведе в заблуждение св. Д., щом тези действия във времето са извършени след получаването на паричните суми, последната от които през пролетта на 2009 г.
Следователно, неприемливо е оплакването в протеста, че въззивният съд не е съобразил писменото доказателство, с което подсъдимият Ц. отново е признал дълга си и е поел задължението да го изпълни при първа продажба на някой от имотите си. Мотивите на присъдата не оправдават и оплакванията на частния обвинител за необсъждане на свидетелските показания, игнориране на събраните доказателства и неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други.
Въз основа на събраните и проверени доказателства Софийският градски съд не е установил каквото и да било действие на подсъдимия, чрез което да е въвел св. Д. в заблуждение, формирайки неправилна представа у него за съществени факти, които не са отговаряли на обективната действителност (факти, че подсъдимият се е представял за собственик на жилището на дъщеря си в мотивите на присъдата няма). Въззивният съд е подложил на разглеждане и въпроса дали подсъдимият е получил назаем паричните суми от св. Д. без намерение за връщане на дълга си. Отчитайки, че за наличието на умисъл може да свидетелства липсата на реална възможност деецът да изпълни задължението си, съдът не е пропуснал да изследва данните за непогасени данъчни задължения на подсъдимия Ц. и наложени възбрани върху имоти, но законосъобразно ги е анализирал в съвкупност с други установени по делото факти, очертаващи спецификата на конкретния случай. Приел е за несъмнено доказано, че последващо настъпилите обстоятелства – финансовите трудности, които подсъдимият започнал да изпитва в своя бизнес по време на икономическа криза в страната (2009-2011 г.) е причината, поради която подсъдимият Ц. не е могъл да върне взетите в заем парични средства на св. Д.. Затова и след като не е констатирал намерението на подсъдимия за причиняване на имотна вреда (в периода до получаване на паричната сума от 110 000 щ.д.), Софийският градски съд е достигнал до извода, че деянието на подсъдимия не покрива състава на престъплението измама.
Ето защо, при условие че съдебните заключения за липсата на задължителни съставомерни признаци на престъплението са били изведени без логически противоречия от фактите, приети по делото за установени, а мотивите не страдат от непълноти в аргументацията или други данни за пороци при формиране на вътрешното убеждение, присъдата на Софийския градски съд, с която подсъдимият В. Н. Ц. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК, следва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 265 от 15.10.2015 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2704/2015 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: