Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. София, 22 август 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 8/2017 г. по описа на ВКС, II отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК
по протест на прокурор от АП – гр. София срещу присъда № 26 от 19.10.2016 г. на
Софийския апелативен съд (САС), наказателно отделение, 5 състав, постановена по ВНОХД № 889/2016 г. по описа на същия съд.
В протеста на прокурора са релевирани касационните основания по чл. 348.
ал. 1. т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1, т. 4 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В допълнение към касационния протест представителят на обвинителната
власт твърди, че по делото били събрани безспорни доказателства, че подсъдимият Е. Ц. е извършил престъпното деяние, за което е обвинен. В мотивите си въззивният съд тенденциозно кредитирал изцяло защитната теза на подсъдимия, без да обсъди и анализира цялата доказателствена съвкупност. Възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка била идентична,нов резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения въззивният съд формирал погрешни правни изводи за липса на съставомерност на извършеното деяние. Прокурорът е изложил съображения, че договорът за възлагане на управлението на лечебното заведение бил сключен със св. П. Р. за периода от 26.06.2007 г. до 26.06.2010 г. съгласно решение № 467, прието с протокол № 49/30.05.2007 г. на общински съвет – Белоградчик. Вярно било, че кметът сключва договор с управителя на лечебното заведение, но след решение на общинския съвет, каквото липсвало в настоящия случай. С едноличното сключване на нов договор за възлагане на управлението на общинската болница след изтичането на мандата на св. Р. като управител, подсъдимият Ц. иззел правомощията на колективен орган. Той следвало да внесе в общинския съвет предложение за избор на нов управител или поне да уведоми за продължаването на договора с досегашния. Определянето на възнаграждението на управителя също било от компетентността на колективния орган. В този смисъл не били спазени нормативните изисквания, относими към съответната стопанска област, като еднолично били решени въпроси, които е следвало да бъдат съгласувани с общинския съвет като собственик на капитала на
болничното заведение. Решаващата съдебна инстанция не взела предвид, че
сключването на инкриминирания анекс от 01.10.2010 г. към договора за възлагане на управлението на лечебното заведение с д-р Р. било в условията на финансов дефицит. Според касатора било недопустимо при недостиг на средства кметът да увеличава многократно трудовото възнаграждение на управителя на болницата без провеждане на съгласувателна процедура с Общинския съвет. В този смисъл прокурорът счита, че в резултат на противоправното и виновно поведение на подсъдимия настъпила значителна щета за общинското дружество, формиращо собствен бюджет, независим от бюджета на общината. Ако съдът разсъждавал в тазинасока, щял да достигне до различни прави изводи. Доводите на съда. че от деянието не били причинени никакви вреди, а „напротив, лечебното заведение продължило да функционира нормално и му били спестени, ако не вреди, то значителни затруднения при осъществяване на дейността“, са квалифицирани в протеста като нелогични и противоречиви, защото от една страна се приемало, че на лечебното заведение не били причинени никакви вреди, дори напротив, а от друга – такива били допуснати с
оглед възможността болницата да продължи да функционира. С оглед
обстоятелството, че подсъдимият Ц. не изпълнявал длъжността кмет за първи
мандат, прокурорът намира, че той бил добре запознат с обхвата на своите
правомощия (да изпълнява решенията на ОС), но целял да облагодетелства св.
Р.. нанасяйки значителна щета на болничното заведение, поради което
деянието било съставомерно по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК и от
субективна страна.
По делото е постъпило възражение от подсъдимия Е. Ц.,
представляван от адв. Б., в което подробно са развити доводи за неправилност на
мотивите на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа касационния
протест на прокурора от САП по изложените в него съображения и предлага да бъде уважен.
Подсъдимият Е. Ц. и защитникът му адв. Б. молят ВКС да
отхвърли протеста като неоснователен и да остави в сила въззивната присъда с оглед
доводите, изложени в представеното по делото писмено възражение срещу протеста.
Адв. Н., процесуален представител на гражданския ищец МБАЛ
„Проф. д-р Г. З.“, [населено място], изразява становище за основателност
на протеста.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди
доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК. намери за установено следното:
По внесен срещу подсъдимия Е. Е. Ц. обвинителен акт
първоначално е било образувано НОХД № 103/2014 г. по описа на Монтанския
окръжен съд (МОС). като с присъда от 25.11.2014 г. той е бил признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.282,ал.2 вр.ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С решение № 64 от 05.03.2015 г. по ВНОХД № 79/2015г. по описа на САС, НО, 3 състав, образувано по протест на прокурора, оправдателната присъда е била отменена и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При второто разглеждане на делото с присъда от 11.05.2016 г., постановена
по НОХД № 36/2015 г., МОС е признал подсъдимия Е. Е. Ц. за
невиновен и е оправдал подсъдимия Е. Ц. по обвинението за престъпление
по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1. пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 02.01.2008 г. до 01.10.2010 г. в [населено място], обл. В., при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на [община], превишил властта и правата си, с цел да набави за П. Н. Р. облага, като: 1) нарушил разпоредбата на чл. 9, т. 6
от Наредбата за общинските търговски дружества, общинските предприятия и за
реда за упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества (НОТДОПРУПСОЧКТД), приета с решение №162/2000г. на общинския съвет (ОбС) на [населено място], като без разрешение на ОбС сключил с П. Н. Р. анекс от 02.01.2008 г. към договор за възлагане на
управлението на МБАЛ [фирма] от 26.06.2007 г. и за периода от
02.01.2008 г. до 10.07.2010 г. увеличил възнаграждението на П. Н. Р.
като управител от 300% на 400% върху средната месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, като набавил за нея облага в размер на 11 865,47 лева,
представляваща надвзето трудово възнаграждение; 2) нарушил разпоредбите по чл. 37, ал. 1, т. 9, чл. 37, ал. 2, т. 1, чл. 48, чл. 49, чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за упражняване правата на собственост на [община] в търговски
дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански дружества и сдружения с нестопанска цел (НУРУПСОБТДОУКУОГДСНЦ), приета с решение № 260 от 03.08.2009 г. на ОбС Белоградчик, чл.63, ал.3 от Закона за лечебните заведение (ЗЛЗ) и чл. 16, ал. 3 от Наредба № 9 от 26.06.2000 г., изм., ДВ. бр. 71 от 10.09.2010 г.. за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане на
управлението на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения (Наредба № 9/26.06.2000 г. на МЗ), като без разрешение на ОбС сключил с П. Н.
Р. договор за възлагане на управлението на МБАЛ [фирма] от
10.07.2010 г. и за периода от 10.07.2010 г. до 01.10.2010 г. и в договора за възлагане на управление определил размера на възнаграждението й като управител в размер на 400% от отчетната средна месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, вместо определената с договор за възлагане на управлението на МБАЛ „Белоградчик“ от 26.06.2007 г. 300 % върху отчетната средна месечна брутна работна
заплата на лечебното заведение, и сключил анекс от 01.10.2010 г. към договор за
възлагане на управлението на МБАЛ [фирма] от 10.07.2010 г. и за
периода след 01.10.2010 г. определил възнаграждението на управителя в размер на седемкратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за
страната на съответния месец, вместо 300% върху отчетната средна месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, като набавил за П. Н. Р.
облага в размер на 12 571,12 лева, представляваща надвзето трудово възнаграждение за периода, като набавената за П. Н. Р. – управител на МБАЛ
[фирма] облага е в общ размер от 28 860, 54 лева: надвзета брутна
работна заплата 24 436,59 лева и начислени осигурителни вноски за сметка на
работодателя 4 423,95 лева. и от това настъпили за МБАЛ [фирма].
респ. за [община], значителни вредни последици в размер на 28 860, 54
лева.
Съдът е признал подсъдимия Е. Е. Ц. за виновен в това. че в
периода от 10.07.2010 г. до 01.10.2010 г. в [населено място], обл. В., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице.
заемащо отговорно служебно положение – кмет на [община], не положил
достатъчно грижи при осъществяване на възложената му работа, като превишил
властта и правата си и нарушил разпоредбите по чл. 37, ал. 1, т. 9, чл. 37. ал. 2, т. 1. чл. 48. чл. 49. чл. 51. ал. 1. т. 2 от НУРУПСОБТДОУКУОГДСНЦ. приета с решение № 260 от 03.08.2009 г. на ОбС Белоградчик, и чл. 16. ал. 3 от Наредба № 9 от 26.06.2000 г. на МЗ. изм., ДВ. бр. 71 от 10.09.2010 г., като без разрешение на ОбС сключил договор за възлагане на управлението на МБАЛ [фирма] от
10.07.2010 г. и за периода от 10.07.2010 г. до 01.10.2010 г. и в договора за възлагане на управление определил размера на възнаграждението на П. Н. Р.
като управител в размер на 400% от отчетната средна месечна брутна работна
заплата на лечебното заведение, вместо определената с договор за възлагане на
управлението на МБАЛ „Б.“ от 26.06.2007 г. 300 % върху отчетната средна
месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, и сключил анекс от
01.10.2010 г. към договор за възлагане на управлението на МБАЛ „Б.*“
Е. от 10.07.2010 г. и за периода след 01.10.2010 г. определил възнаграждението
на управителя в размер на седемкратния размер на минималната месечна работна
заплата, установена за страната на съответния месец, вместо 300% върху отчетната средна месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, и от това последвали значителни щети за МБАЛ [фирма] (понастоящем според
регистрацията МБАЛ [фирма]. [населено място]), в общ
размер на 14 807, 42 лева – 12 571, 12 лева надвзето брутно трудово възнаграждение от управителя на болницата д-р П. Р. и 2 236, 30 лева надвзети осигурителни вноски от работодателя, като престъплението е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко такова, поради което и на основание чл.219, ал.3, вр.ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и две
години лишаване от право да заема длъжност в общинска администрация. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата МОС е осъдил подсъдимия Е. Е. Ц. да заплати на МБАЛ
[фирма]. [населено място], сумата от 14 807, 42 лева.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, за
което подсъдимият е признат за виновен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2010 г., както и сумата от 1 680 лева разноски по водене на делото, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до пълния размер от 28 860, 54 лева като неоснователен. В тежест на подсъдимия Ц. са били възложени и направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
По жалба на подсъдимия Е. Ц. чрез защитника му адв. Б. срещу
първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 889/2016 г. по описа на САС, НО, 5 състав, като с атакуваната пред ВКС присъда № 26 от 19.10.2016 г. на основание чл. 334, т. 2 и т. 6 от НПК въззивният съд е отменил съдебния акт на МОС в осъдителната част относно обвинението по чл. 219. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подсъдимият е бил осъден на две години лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане с определен изпитателен срок от пет години и на две години лишаване от право да заема длъжност в общинската администрация, в гражданската част досежно уважения граждански иск за сумата от 14 807, 42 лева ведно със законната лихва, считано от 01.10.2010 г.. и по отношение на определената държавна такса и възложените разноски, като вместо това на основание чл. 304 от НПК го е оправдал да е извършил престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. I вр. чл. 26. ал. 1 от НК. отхвърлил е изцяло предявения от МБАЛ „Проф. д-р
Г. З.“ Е.. [населено място], граждански иск. а на основание чл. 338 от
НПК е потвърдил присъдата на окръжния съд в останалите й части – по отношение оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и частичното отхвърляне на предявения граждански иск за разликата от 28 860, 54 лева до 14 807, 42 лева.
Касационният протест, с който е сезирана настоящата трета инстанция, е
допустим от формална гледна точка – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 от НПК срок. срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледан по същество, касационният протест на прокурора е неоснователен.
Начинът на изготвянето му поражда за настоящата инстанция необходимост
да изложи съображения по отношение на съдържанието му, за да се очертае
отчетливо обсега на касационната проверка и да се предотврати произнасянето по невъзведени в закона касационни основания.
1. Първо, в протеста са диференцирани два касационни повода – по т. 1 и т. 2
на чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения
поначало подлежи на приоритетно разглеждане, тъй като правилното и точно
приложение на закона може да се обсъжда при законосъобразно в процесуален
аспект установена фактология на деянието. Това възражение обаче е напълно
неконкретизирано. Принципно е разбирането, че касационната проверка се
ограничава до конкретната проблематика, посочена в протеста или жалбата. За
разлика от контролираната инстанция по фактите, касационният съд не извършва
всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт. а съгласно чл. 347, ал. 1 от
НПК се произнася единствено по възведените доводи, които трябва да са ясни и
недвусмислено уточнени по съдържание. На л. 3 от допълнението към протеста
прокурорът се е задоволил единствено да посочи, че по делото имало безспорни
доказателства, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние, че съдът
тенденциозно кредитирал изцяло защитната му теза и не обсъдил и анализирал
цялата доказателствена съвкупност. Тези декларативни твърдения не съставляват
годно основание за касационна проверка, защото не са надлежно уточнени и
мотивирани съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. За да може да изпълни
процесуалната си функция, протестът следва да е аргументиран в достатъчна степен
– да конкретизира какви именно процесуални нарушения са допуснати, кои именно
доказателства не са изследвани обективно, всестранно и пълно, кои доказателствени
материали са останали необсъдени. кои са били пропуснати при анализа на
доказателствата, в какво се е проявила „тенденциозността“ на съда при
кредитирането на лансираната от подсъдимия защитна теза. След като самият
касатор не е изяснил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт и не е
изтъкнал конкретни доводи, които обосновават искането му. ВКС няма правомощия
по свой почин и по собствено усмотрение да замести непълнотата на сезиращия
документ. Изключения от това правило са процесуално допустими само в интерес на
правосъдието, когато се касае до невъзведени особено съществени нарушения, които
накърняват базисни, конституционно защитени човешки права, каквито нарушения в
разглеждания случай не са допуснати. Нещо повече, в тази му част протестът е
вътрешнологически противоречив, защото от една страна се претендират нарушения
при анализа на доказателствата, а от друга – еднозначно установената и от двете
съдебни инстанции фактология всъщност не се оспорва. С оглед трайно възприетото
в доктрината и съдебната практика положение, че касационната проверка не може да
надхвърля рамките на доводите в жалбата, залегналото в протеста възражение за
допуснати нарушения на процесуалните правила не може да получи подробен
мотивиран отговор в настоящото производство. ВКС може само да обобщи, че САС е
проверил първоинстанционната присъда в очертаните от чл. 314, ал. 1 от НПК
предели, като в резултат на проверката си се е солидаризирал изцяло с установените
от първата инстанция фактически положения. Основните факти, относими към
преценката на обективната и субективна съставомерност на поведението на
подсъдимия Ц., са правилно установени съобразно изискванията на чл. 13, чл.
14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, а вътрешното убеждение на съда относно достоверността
на доказателствените материали е изградено при спазване на
наказателнопроцесуалните норми, които регулират формирането му и гарантират
неговата правилност. От съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че въпреки
безпротиворечивостта им, доказателствените източници са били аналитично
обсъдени в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и
недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които те са кредитирани.
Затова касационната инстанция счита, че изложената от състава на САС
аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал.
3 от НПК и към съдържанието на мотивите на присъдата не могат да бъдат отправени
упреци.
Въз основа на наличната доказателствена маса въззивният съд е извел
следните основни фактически положения, приети за относими към преценката на
съставомерността на поведението на подсъдимия Е. Ц. (л. 45 – л. 47 от
решението по ВНОХД № 889/2016 г. на САС):
В изпълнение на заповед № РД № 20-32/01.08.2000 г. на министъра на
здравеопазването и решение № 137/22.06.2000 г. на ОбС в [населено място] било
учредено МБАЛ [фирма] (понастоящем МБАЛ „Пр. д-р Г.
З.“ Е., [населено място]). Болницата била изцяло с общинско имущество
(чл. 6, ал. 1 от Учредителния акт от 18.08.2000 г.), като от изключителна
компетентност на едноличния собственик на капитала били решенията по избиране и
освобождаване на управителя на болничното заведение, определяне на
възнаграждението му. освобождаването му от отговорност след приемане на
годишния отчет и баланса (чл. 11. т. 5 от Учредителния акт от 18.08.2000 г.). С
решение № 162 по протокол № 19/2000 г. ОбС в [населено място] приел
НОТДОПРУПСОЧКТД, в сила от 01.11.2000 г. Съгласно чл. 9 от тази наредба
общината упражнявала правата си на едноличен собственик на капитала в Е. с
общинско имущество с решение на ОбС. а в т. 6 било посочено, че с решение на ОбС
се определяло възнаграждението на управителя и освобождаването му от
отговорност след приемане на годишния отчет и баланс.
С решения № 430 и 431 по протокол № 47/28.03.2007 г. ОбС в гр.
Б. обявил конкурс за възлагане на управлението на МБАЛ [фирма] и утвърждаване на реда и условията за провеждането му и назначил комисия
за провеждане на обявения конкурс. Конкурсът бил проведен, като комисията
излъчила за позицията на управител св. д-р П. Н. Р.. С протокол №
49/30.05.2007 г. ОбС утвърдил решението на конкурсната комисия и с решение №
467 от същата дата упълномощил кмета (към момента св. Л. А.) да
представлява общината при сключване на договора за възлагане на управлението на
общинската болница със спечелилия кандидат св. Р.. По силата на сключения
договор тя поела поста на управител на МБАЛ [фирма] за периода от
26.06.2007 г. до 26.06.2010 г. В раздел IV, т. 1 от договора („Възнаграждения и други
условия“) на св. Р. било определено трудово възнаграждение в размер на 300%
от отчетената средна месечна брутна работна заплата за лечебното заведение.
След проведените през есента на 2000 г. местни избори в община
Белоградчик за кмет бил избран подсъдимият Е. Ц., който встъпил и
изпълнявал длъжността от 09.11.2007 г. до 04.11.2011 г. Със заповед №
1084/13.11.2007 г. той упълномощил св. А. А., заместник-кмет на
общината, да го замества и изпълнява функциите на кмет в негово отсъствие. По
силата на издадената заповед за упълномощаване на 02.01.2008 г. св. А.
подписал анекс към договора за възлагане на управлението на МБАЛ „Б.“
Е.. с който заплащането на управителя на болницата св. Р. било увеличено
от 300% на 400% от отчетната средна месечна брутна работна заплата за лечебното
заведение.
През м. август 2009 г. ОбС Белоградчик, приел нова Наредба за упражняване
правата на собственост на [община] в търговски дружества с общинско
участие в капитала – НУРУПСОБТДОУКУОГДСНЦ. приета с решение № 260 от
03.08.2009 г. на ОбС Белоградчик, съгласно чл. 37, ал. 2, т. 1 от която кметът
следвало да прави пред ОбС предложение за избор на управители чрез конкурс, а
управлението на търговските дружества с общинско участие се възлагало от кмета на
общината след решение на ОбС (чл. 48).
След изтичането на срока на договора за възлагане на управлението на
МБАЛ [фирма], със св. д-р Р., на 10.07.2010 г. подсъдимият
Ц. сключил с нея договор за възлагане на длъжността управител на болничното
заведение, без въпросът да е бил обсъждан и решен от ОбС и без провеждане на нов
конкурс за длъжността. С договора, както и с анекса от 02.01.2008 г.,
възнаграждението й било определено на 400% от отчетната средна месечна брутна
работна заплата за лечебното заведение, което тя получавала до 01.10.2010 г. На
посочената дата било обнародвано (ДВ. бр. 71/2010 г.) изменение на Наредба №
9/26.06.2000 г. на МЗ, съгласно чл. 16, ал. 3 от която заплатата на управителите била
определена в размер от 280% до 400 % от отчетната средномесечна брутна работна
заплата на лечебното заведение, но не повече от седемкратния размер на
минималната работна заплата за страната за съответния месец. На основание това
нормативно изменение, отново без обсъждане от ОбС, на 01.10.2010 г. подсъдимият Ц. в качеството му на кмет на общината и управителката на болницата св. д-р
Р. сключили анекс към договора за управление от 10.07.2010 г., с който
трудовото й възнаграждение било коригирано от 400% от средномесечната брутна
работна заплата на лечебното заведение на седемкратен размер на минималната
работна заплата за страната за съответния месец, каквото възнаграждение тя
получавана до освобождаването й от длъжността управител на 26.12.2012.
Според заключението на назначената от състава на МОС повторна съдебно-
счетоводна експертиза за времето от 02.01.2008 г. (момента на сключване на анекса
между заместник-кмета св. А. и св. Р. към договора за възлагане на
управлението на общинската болница от 26.06.2007 г.) до 10.07.2010 г. (момента на
сключване на договора за възлагане на управлението на болницата между
подсъдимия Ц. и св. Р.) свидетелката получила брутно трудово
възнаграждение „в повече“ в размер на 11 865,47 лева, а от работодателя били
„надвзети“ осигурителни вноски в размер на 2 187,65 лева. Щетата в общ размер на
14 053,12 лева била формирана от променения с анекса от 02.01.2008 г. размер на
брутното трудово възнаграждение на управителката св. Р. (от 300% на 400% от
отчетната средна месечна брутна работна заплата за лечебното заведение). Със
сключения от подсъдимия Ц. със св. Р. договор за възлагане на
управлението на болницата от 10.07.2010 г. размерът на увеличеното (от 300% на
400% от отчетната средна месечна брутна работна заплата за лечебното заведение)
брутно трудово възнаграждение на управителката се запазил до 01.10.2010 г., когато
бил сключен анексът между подсъдимия и св. Р. към договора за възлагане на
управлението на общинската болница от 10.07.2010 г., с който възнаграждението на
управителката било определено на седем кратния размер на минималната работна
заплата за страната за съответния месец (вместо на 300% от отчетната средна
месечна брутна работна заплата за лечебното заведение). Така от 10.07.2010 г. до
освобождаването си от поста на управител на болницата на 26.10.2012 г. св. Р.
получила брутно трудово възнаграждение „в повече“ в размер на 12 571,12 лева. а
работодателят заплатил осигурителни вноски „в повече“ в размер на 2 236,30 лева.
които суми съвкупно представлявали щета за болничното заведение в общ размер
14 807, 42 лева.
Именно така изложените факти са били предмет на юридическо обсъждане
от страна на предходните съдебни инстанции, като липсват обективни основания към
установяването им да се предявяват претенции за процесуални нарушения.
2. Второ, самостоятелно възведеното от прокурора възражение за нарушение
на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК свежда касационния контрол до проверка на
съответствието на правните изводи с приетите за установени фактически положения.
Протестът обаче е формулиран неясно и нееднозначно и по отношение на точната
квалификация на инкриминираното като престъпно поведение на подсъдимия
Ц.. На л. 4 от допълнението към касационния протест се твърди, че с оглед
разширителното тълкуване на правомощията на кмета на общината въззивният съд
достигнал до погрешни правни изводи за липса на съставомерност на деянието на
подсъдимия по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В мотивиата част на
протеста обаче са залегнали твърдения, недвусмислено насочващи към приложим
закон по чл. 282 от НК – че по делото били налице безспорни доказателства, че
подсъдимият Ц. „е извършил престъпното деяние, за което е обвинен“ (л. 3 от
допълнението) и че с поведението си е „целял да облагодетелства св. Р.“ (л. 4
от допълнението).
Съществено е да се акцентира, че приетите от МОС и САС и описани по-горе
факти подлежат на правна интерпретация единствено на плоскостта на
престъплението по чл. 219 от НК, и то не в цялост, а само досежно сключването на
договора от страна на подсъдимия със св. д-р Р. за възлагане на управлението
на МБАЛ [фирма] от 10.07.2010 г. и определянето с него на
възнаграждението на управителя в размер на 400% от отчетната средна месечна
брутна работна заплата за лечебното заведение, както и относно сключването на
анекса от 01.10.2010 г. за определянето на възнаграждението на управителя в
седемкратен размер на минималната работна заплата за страната за съответния
месец. Това е така. защото с присъдата от 11.05.2016 г. по НОХД № 36/2015 г. на
МОС подсъдимият Ц. е бил оправдан по обвинението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1,
пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и за деянията, касаещи сключването със св. П.
Р. на анекс от 02.01.2008 г. към договора за възлагане на управлението на
МБАЛ „Белоградчик“ от 26.06.2007 г., както и за първоначално инкриминирания
период на продължаваното престъпление от 02.01.2008 г. до 10.07.2010 г., през който
св. Р. получавала увеличено трудово възнаграждение на основание сключения
анекс между заместник-кмета св. А. и св. Р. към договора за възлагане
на управлението на общинската болница от 26.06.2007 г., с който размерът на
възнаграждението й е бил завишен от 300% на 400% от отчетната средна месечна
брутна работна заплата на лечебното заведение. Производството пред въззивната
инстанция е било инициирано само по жалба на подсъдимия, като срещу
оправдателните части на първоинстанционната присъда не е бил подаден протест.
При това положение касаторът не може да се оплаква за пръв път пред касационната
инстанция от нарушения в оправдателните части на първоинстанционната присъда.
Българското наказателнопроцесуално законодателство не възприема т. н.
„прескачащо“ обжалване. Това означава, че касационната жалба. респ. протест, са
допустими само ако съответната страна е упражнила правото си на въззивно
обжалване или протест срещу акта на първостепенния съд. Участието на страната във
въззивното производство в качеството на жалбоподател е необходима предпоставка,
за да възникне за нея правото на касационна жалба. Неподалата въззивна жалба
страна няма право на касационна жалба, освен ако с въззивния съдебен акт,
постановен по жалба/протест на някоя от останалите страни в същото производство,
не са нарушени нейни права и законни интереси. В случая правото на протест е
ограничено до постановеното от САС оправдаване на подсъдимия и за
престъплението по чл. 219, ал. 3 вр. ал. I вр. чл.26. ал. 1 от НК, по което са били
квалифицирани включените в обвинението му деяния от 10.07.2010 г. и от
01.10.2010г.
3. Трето, при внимателното проследяване на залегналите в касационния
протест аргументи е видно, че прокурорът е оспорил правилността на изведените от
САС правни изводи, като е избегнал всякаква конкретика по въпроса с кои именно
„нормативни изисквания, относими към съответната стопанска област“ подсъдимият
не е съобразил поведението си. С протеста обобщено е заявено, че кметът Ц. е
„иззел правомощия на колективен орган“, като еднолично е решил въпроси, „които е
следвало да бъдат съгласувани с общинския съвет като собственик на капитала на
болничното заведение“ – че следвало „да внесе в ОбС предложение за избор на нов
управител“ на болничното заведение или „да уведоми за продължаването на договора
с досегашния“, както и да проведе „съгласувателна процедура“ с ОбС във връзка с
определянето на възнаграждението на управителката. Тези възражения очевидно
разкриват несъгласието на прокурора с оправдателните изводи на атакувания съдебен
акт, без обаче да дефинират ясно позицията на държавното обвинение относно
точните правила (законови и подзаконови норми), които подсъдимият не е спазил, и
връзката и отражението на неспазените изисквания върху законосъобразността на
атакуваната присъда в обсъжданите оправдателни части.
По отношение на деянията по тези пунктове срещу подсъдимия Ц.
първоначално е било внесено обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че превишил властта и правата си. с цел да набави за
П. Н. Р. облага, като при сключването на договор за възлагане на
управлението на МБАЛ [фирма] от 10.07.2010 г. и определянето с него
на размера на възнаграждението на св. Р. като управител, и при сключването на
анекс от 01.10.2010 г. към договор за възлагане на управлението на МБАЛ
[фирма] от 10.07.2010 г., с който определил възнаграждението на св.
Р.. нарушил разпоредбите по чл. 37, ал. 1, т. 9, чл. 37, ал. 2, т. 1, чл. 48, чл, 49,
чл. 51, ал. 1, т. 2 от НУРУПСОБТДОУКУОГДСНЦ, приета с решение № 260 от
03.08.2009 г. на ОбС Белоградчик, чл. 63, ал. 3 от ЗЛЗ и чл. 16. ал. 3 от Наредба № 9
от 26.06.2000 г. на МЗ, изм.. ДВ. бр. 71 от 10.09.2010 г., за