Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
Гр.София, 19.09.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 561/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 22/22.05.15 г., постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.95/15 г., подсъдимият О. С. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.242,ал.4 вр.ал.2 вр.чл.26,ал.1 НК и по чл.354 А, ал.2, изр.2, пр.4 вр.ал.1 НК и във връзка с чл.54 НК са му наложени наказания съответно от десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лв. за първото деяние и три години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. за второто. В съответствие с чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено за общо изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания, а именно- лишаване от свобода за срок от десет години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.23,ал.3 НК към така наложеното общо наказание лишаване от свобода е присъединено наказание глоба в размер на 200 000 лв. Приспаднато е времето, през което деецът е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. На основание чл.354 А, ал.6 НК е отнет предметът на престъплението, а в съответствие с чл.242,ал. 8 НК- превозното средство, с което същият е пренасян.
По жалба на подсъдимия е образувано В.Н.Д.265/15 г.по описа на АС-Велико Търново /ВтАС/. С решение №258/05.04.16 г. цитираната по-горе присъда е потвърдена.
Решението на въззивната инстанция е атакувано с касационна жалба от С. чрез упълномощения от него защитник, с релевирани основания по чл.348,ал.1-3 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на дееца, изменение на решението с намаляване на наложеното наказание и на последно място при алтернативното изреждане- отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, претендирани от страната.
В съдебно заседание пред ВКС се представя допълнение към жалбата с разширено развиване на отразените в нея оплаквания.
Подсъдимият сам и чрез ангажирания от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли или да бъде освободен, или да бъде намалено наложеното му наказание.
Представителят на ВКП счита, че решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и отразените в тях доводи, като обмисли становищата на страните, изразени в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
В самата касационна жалба са отправени оплаквания, подведими под основанието по чл.348,ал.1,т.2 НПК-наличие на процесуални нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия. Очевидно оттам се извежда и нарушение на материалния закон чрез осъждане върху доказателствени материали, събрани не по предвидения в процесуалния закон ред. В допълнението към касационната жалба са доразвити такива съображения и са посочени нови, които са все по въздигнатото оплакване по чл.348,ал.1,т.2 НПК.
Същевременно, и в жалбата, и в допълнението към нея се твърди, че атакуваният съдебен акт е необоснован. Необосноваността не е касационно основание, доколкото е относима към съд по фактите, а при настоящото първо разглеждане на делото, върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото и не е оправомощена да обсъжда възражения за необоснованост.
Изложеното току-що не се заявява самоцелно, а доколкото едно от отправените към ВКС искания е за директно оправдаване на С. по силата на разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2 НПК. Това е възможно при наличие на нормата на чл.24,ал.1,т.1 НПК, т.е., когато от приетата от решаващите съдилища фактология по престъпната деятелност ВКС извежда, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление /което в случая категорично не е налице/. Цитираната хипотеза не се прилага при недоволство от оценката на доказателствената съвкупност от долустоящия съд, в каквато връзка в конкретния казус се претендира липса на доказано авторство-без значение дали на обективна или субективна плоскост. В случай като последния висшата инстанция в наказателното правораздаване би следвало да обмисля същината на доказателствата и да ги отнася към приета въз основа на тях фактическа обстановка. Или иначе казано, да преценява необоснованост, която, както вече бе заявено, не е касационно основание и не подлежи на преценка от ВКС.
Погледната по същество, касационната жалба е неоснователна.
Първо, счита се, че присъдата и мотивите са противоречиви, тъй като в присъдата на основание чл.354 А,ал.2,изр.2,пр.4 вр.ал.1 вр.чл.54 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и глоба в размер на 20 000 лв., а в мотивите е определено наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. Следва да се отбележи, че предмет на ревизия пред настоящата инстанция е съдебният акт на второстепенния съд, а не на първостепенния, чиято присъда се претендира да е противоречива. Следователно, законосъобразно би било да се атакува становището на ВтАС по отношение на този сочен порок на присъдата на РОС. На стр.64 /на гърба, от средата надолу/ от второинстанционното дело въззивната инстанция е взела отношение по този въпрос и изрично е посочила защо няма неяснота. Пред ВКС не е налично противопоставяне на съдебната теза, а само повторно възпроизвеждане на оплакването. Не са отразени никакви доводи, върху които този съдебен състав би могъл да разсъждава.
В светлината на проверката на ВКС като съд по правото трябва да се заяви, че присъдата е единство от диспозитив и мотиви. Видно от съдържанието на възражението, когато в допълнението е изписвано „присъдата”, явно се има предвид диспозитивът. Посоченото единство освен това означава, че не е допустимо диспозитивът и мотивите да се разчитат без липса на взаимовръзка между тях, както всъщност е посочил и ВтАС.
Процесуалната съдба на настоящото производство установява,че ако не би била налична забраната за R. in pejus, то дължимото наказание на С. за извършеното престъпление по чл.354 А,ал.2 НК би следвало да бъде наложено при условията на чл.54 НК за срок от седем години и глоба в размер на 40 000 лв. Наистина, по-нататък в мотивите е отразено като определено, наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лв.,но експлицитно е изведена тезата, че съдът не е в състояние да определи за това престъпление наказание лишаване от свобода повече от три години и четири месеца. Е., действително допуснатото противоречие не е съществено и не съставлява такава неяснота, че да не може да се проследи съдебната воля. Аргументацията на ВтАС в тази насока е споделима.
Второ, твърди се, че чрез отказа на съда да събира доказателства, е накърнено правото на защита на С.. Въззивната инстанция е взела подробно отношение и относно коментирания аспект на мотивировката на първоинстанционната присъда, доколкото такова възражение е било въздигнато пред нея. Тя е отговорила на всеки проблем с аргументи, с които ВКС се солидаризира.
Това, което трябва да се допълни, е,че отказът на РОС да събира искани от защитата доказателства никога не е бил немотивиран и/или процедурно неиздържан, а винаги е бил отнасян към предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, както изисква разпоредбата на чл.102 НПК; или стриктно излаганите постулати, заложени в НПК относно начина на набавяне на доказателствен материал на досъдебното производство. Казаното важи както за заличаването на вещото лице, което на досъдебното производство е дало експертна оценка, че част от намереното при С. вещество е нишесте, но същото не е включено в състовомерните обвинителни обстоятелства; така и досежно отказа да се призоват и разпитат поемните лица, присъствали при огледа на веществени доказателства. Изложените пред ВКС съображения не представляват допустимо юридическо противопоставяне на позицията, заета от въззивния съд, а еднопосочно я отричат, доколкото не обслужва защитната теза. Изтъкването на факти по неизслушаното съдебно заключение са намерили запис в мотивите /л.61 от въззивното решение, на гърба, втори абзац/, не защото са били ценени като събрана по надлежен ред доказателствена основа, както се твърди в допълнението към касационната жалба, а защото е даван отговор на защитна претенция относно несъстоятелността на заличаване на съответното вещо лице и съдебно неизслушване на проследяваната експертиза.
Трето, все в светлината на обсъжданото е нужно да се заостри специално внимание върху оспорвания отказ да се допусне повторна експертиза на инкриминираното вещество хероин. В съобразие с изложеното на л.45 /гръб/ и 46 /лице/ от първоинстанционното дело /съдебно заседание на 01.04.15 г./ е разпитано вещото лице, депозирало експертно заключение относно инкриминирания на С. хероин. Подсъдимият и защитата не са изразили никакво недоволство от разясненията на експерта С.. В съдебно заседание на 22.05.15 г. защитата е поискала назначаване на повторна експертиза, тъй като имало съмнение за правилното изготвяне на първата /л.135 от първоинстанционното дело/. За този съд е ясно, че това искане е провокирано от отказа на РОС да призовава за разпит вещо лице, което е изготвило заключение относно вещество, невключено в обвинителните обстоятелства. Въпреки това е било необходимо да се разбере позицията на защитата в какво се състои необосноваността на първата експертиза /за хероина/, та да възникне съмнение за НЕЙНАТА правилност /при това значително по-късно от изслушването й/ и да са налице предпоставките на чл.153 НПК за назначаване на повторна такава. Като не са изложени годни съображения в третираната насока, основателно искането на съответната изискваща страна не е било удовлетворено /л.136 от първостепенното дело, трети абзац/.
В посочения смисъл не могат да бъдат споделени отправените общо упреци към решаващите инстанции, че е поставена под въпрос безпристрастността на съда и че е видима неравнопоставеността на страните в процеса, които фактори представляват съществени процесуални нарушения. Фактът,че крайната съдебна преценка не се нрави на защитата, не може да бъде охарактеризиран като наличие на пристрастие. А след като съдът е спазил процедурните правила по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, давайки мотивиран и законосъобразен отговор на всяка претенция на изискващата страна, той не следва да бъде укоряван в нарушение на принципа на състезателност, визиран в разпоредбата на чл.12 НПК.
Четвърто, пред ВКС е отправено още едно оплакване, формулирано като съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимия. В касационната жалба се твърди, че инкриминираното на С. вещество въобще не е било предявявано в хода на съдебното следствие, а единствено представителни проби от нишестето. С изложеното и в допълнението се извежда, че не са предявявани представителни проби от вменения хероин, а само някакви опаковки.
Видно от материалите по първостепенното съдебно производство, на 29.04.15 г. /л.110 и сл.от Н.Д.265-15 г. пред РОС/, на основание чл.284 НПК съдът е пристъпил към предявяване на веществените доказателства по делото. Сред предявените материали са: 31 бр.опаковки на пакети със съответни номера; кашон, съдържащ 20 бр.полиетиленови пликове с бяло /кремаво/ прахообразно вещество с общо нето тегло /остатък/- 1 497,1573 гр.; 1 бр.зелен полиетиленов плик, съдържащ четири опаковки на пакети №№ 22,23,24,,28 и зелен полиетиленов плик с лепенка „Изследвано ВД…”на ОД-МВР-гр.Русе /л.110 на гърба долу/; 1 бр.плик, запечатан с червени восъчни печати на сектор „Наркотици-НИКК”, съдържащ опаковка и обекти към протокол № 14/НАР-403 с положена върху него лепенка с надпис „Случай № …., пакет № ……” /л.111 лице, по средата/. Наред с описаните веществени доказателства, са предявени и други, които обаче не са относими към въздигнатото оплакване.
Всички страни са посочили, че са запознати. В съдебния протокол не е отразено никакво искане на защитата за предявяване на инкриминираното наркотично вещество или негови представителни проби. По-късно, в съдебно заседание на 22.05.15 г., когато е отказано да се допусне повторна експертиза, отново липсва настояване за предявяване на наркотичното вещество или негови представителни проби.
Всъщност, нямало е и как да се пристъпи към предоставяне на цялото наркотично вещество. На л.65 и сл.от т.2 на ДП е приложено постановление от 10.04.14 г.на прокурор от ОП-Русе, от което е видно разпореждането за предаване, съхранение и унищожение в ЦМУ на Агенция „Митници”-София на иззетото по процесното ДП останало след вземането на представителните проби наркотично вещество- 15 215, 0086 гр.хероин, съдържащо се в 31 бр.полиетиленови пликове, поставени в кашон,по силата на Наредбата за условията и реда за изземване, съхраняване, унищожаване на наркотични вещества и растения, както и за вземане на представителни проби от тях. Указано е на съхранение да останат само представителните проби- до влизане на присъдата в сила или до изтичане на давностните срокове за погасяване на наказателната отговорност по реда на чл.16 от Наредбата. Следователно цялото количество хероин не е възможно да бъде предявявано.
Освен това, извън липсата на искане от защитата за предявяване на представителните проби от наркотичното вещество, фиксирано в протокол от съдебно заседание /който като писмено доказателствено средство отразява станалото в съдебно заседание и ако не е уважено надлежно направено искане за поправка или допълване, се счита, че действията са такива,каквито са записани в него-чл.311 и 312 НПК/, самият съд не е изпитвал никакво съмнение, за да се наложи да изисква пробите. Още повече, мотивировката му по отказа да допусне повторна експертиза не е изисквала подобно поведение.
На последно място в тази част на изложението трябва да се отбележи, че що се касае до допуснатия от първостепенния съд свидетел Д., пред когото С. е говорил по време на беседа по полицейска линия, защитата не е отразила доводи защо е недопустим разпитът на това лице, които доводи ВКС да обмисля /последният поначало е склонен да се съгласи, но трябва пред него да бъде изложена теза, която да коментира/. Не може да не се забележи и че съвсем не този свидетел стои в основата на приетата позиция за виновност на касатора от страна на решаващите съдилища, за да бъде тежко атакуемо позоваването на неговите свидетелски показания.
Поради очертаната несъстоятелност на третираните възражения, ВКС не намира, че атакуваното решение е белязано с касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК.
В жалбата и в допълнението към нея е залегнало оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание- касационен повод за изменение на решението в съответствие с чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Липсва обаче дори и един конкретен аргумент защо върховната съдебна инстанция би трябвало да разсъждава на тази плоскост. Такъв не се отразява и в съдебно заседание- нито от самия касатор, нито от неговия защитник. Затова, а и предвид изложените от съдилищата по фактите съображения досежно дължимите наказания, с които този съдебен състав се солидаризира, повече мотивно внимание не е необходимо да бъде отделяно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258/05.04.16 г., постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д. 265/15 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
На основание чл.55,ал.3 НПК същото да бъде преведено и връчено на С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/