Р Е Ш Е Н И Е
N 675
София ,23.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ЧЕТВЪРТО отделение в открито съдебно заседание на петнадесети септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1243 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
С. К. К. и М. К. Б. са подали касационна жалба срещу решение № 815 от 18.12.2007 г. по гр.д. № 549 от 2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3 от 11.04.2007 г. по гр.д. № 53 от 2007 г. на Районен съд, гр. К. и е отхвърлен предявеният от касаторите установителен иск за собственост върху наследствените земеделски земи с площ от 46,435 кв.м.подробно изброени в исковата молба и останали в наследство С. В. и на нейния съпруг И. В касационната жалба се подържа неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, субсумирано в хипотезата на чл.188 , ал.1 ГПК, необоснованост и нарушаване на материалния закон.
Ответниците Д. Т. Д. , Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц. И. А. П., К. Т. К. , П. К. П./Атанасов/ и О. с. “Земеделие и гори” , гр. К. не са взели становище по жалбата.
Ответника К. Т. К. в съдебно заседание оспорва жалбата и заявява, че желае да се потвърди решението на Плевенския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 7.01.2008 г. и е изтекъл на 7.02.2007 г. , а касационната жалба е подадена на 25.01.2009 г.с вх. № 112 в рамките на законният срок .
Касационната жалба е основателна.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Плевенския окръжен съд е отхвърлил предявеният от С. К. К. и М. К. Б. срещу Д. Т. Д. , Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц. И. А. П., К. Т. К. , П. К. П./Атанасов/ и О. с. “Земеделие и гори” , гр. К. положителен установителен иск за собственост към датата на образуване на ТКЗС върху наследствените земеделски земи с площ от 46,435 кв.м. в землището на с. Л., община “., област “Плевен”, останали от като съпруга на починалия преди нея на 27.12.1926 г. Касаторите претендират собственост по наследство и давност от своя баща К, починал на 3.09.2004 г., който считат , че е придобил земята защото я е обработвал след смъртта на своя баща И, съвместно с майка си С/ у-ние за наследници № от 20.05.2005 г. /. Плевенския окръжен съд е приел , че през 1937 г. когато е извършена комасацията на земята , земеделската земя е била вече разделена между С, втора съпруга на Л. / у-ние за наследници № от 12.06.2000 г./ и децата му от първия брак , защото при комасацията земите са били записани на името на С. В. у-ние № 156 от 28.07.2005 г. Отхвърлил е иска защото е счел, че няма доказателства К. Л. да е извършил делба с майка си и да е владял земите лично за себе си до образуването на ТКЗС. Това е мотивирало съда да възприеме, че правилно земите са били възстановени на всички наследниците на С. Р. , включително и тези по колена от предходния брак , а именно : на наследниците на Ц. П. А. и К. П. А. , а не само на наследниците на К. Л. , който е единственото дете от втория брак на Р.
Решението е материално неправилно, но при произнасянето му не са били допуснати съществени процесуални нарушения, което не налага неговото връщане за повторно разглеждане от друг състав на въззивният съд, като е възможно произнасянето по съществото на спора в настоящата инстанция.
По делото е установено , че И. В. Л. и С. Р. В. са сключили брак на 25.05.1919 г. от които имат едно дете К. Този брак е втори за С. В. , която има деца и от предходен брак сключен в с. Б.. Ответниците са наследниците на децата й от нейния първи брак.
Спора е за земеделска земя с площ от 46 ,435 кв.м., която представлява : лозе от 0,716 дка, ІІІ категория , заснето като имот № 0* по план за земеразделяне на с. Л. нива с площ от 3,018 дка, ІІІ категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. нива с площ от 39,648 дка , ІІІ категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. зеленчукова градина с площ от 0, 550 дка, ІІІ категория , заснета като имот № 0* съгласно плана за земеразделяне на с. Л. и залесена нива /гора/ с площ от 1 дка , ІІІ категория , заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л..
Съгласно представеното у-ние № 156 от 28.07.2005 г., издадено от Общинската поземлена комисия, по комасационният план от 1937-1938 г. за с. Л., на всеки от наследниците на И. Л. е била отбелязана земеделска земя, като на С. И. Л. е посочено, че притежава 45, 410 кв.м. Към 1937 г. Кирил Л. е бил на четиринадесет години и неговата земя естествено е била записана общо с майка му и на нейно име тъй като тя се явява негов настойник съгласно чл.73 вр. с чл. 66- чл. 72 от Законъ за лицата /отм./ . Следователно представените земеделски земи, заснети в комасационния план са земите не само на С. В. , но и на К. Л. , които е син и наследник на И. Л. , редом с нея . Съгласно чл.38 от действащия Закон за наследството, тя е наследила дял равен на дела на мъжкия наследник , тъй като наследодателя е имал повече от три деца с различен пол, от които три са били момчета. Следователно когато К. Л. е влязъл в ТКЗС то той е внесъл земите на майка си и своите земи общо, като всеки от тях ги е притежавал в равни части. След смъртта на майка си , той е получил от нейния дял 1/3 идеална част , съгласно чл.5, ал.1 от действащия Закон за наследството, а ответниците са получили останалите 2/3 идеални части от нейната ? идеална част от внесените земи. Следователно предявеният иск е основателен до 4/6 идеални части от наследствените земи на С. Р. В. и за толкова установителния иск по чл.-14, ал.4 ЗПСЗЗ следва да се уважи, като за разликата се отхвърли. Решението на Плевенския окръжен съд следва да се отмени като се постанови ново по съществото на спора.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 815 от 18.12.2007 г. по гр.д. № 549 от 2007 г. на Плевенския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ по отношение на Д. Т. Д. , Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц. И. А. П., К. Т. К. , П. К. П./Атанасов/ и О. с. “Земеделие и гори” , гр. К., че К. И. Л. , починал на 3.09. 2004 г. е бил собственик по наследство от покойните си родители И. В. Л. и С. Р. В. към датата на образуване на ТКЗС в с. Л. на 4/6 идеални части от следните земеделски земи:
земеделска земя общо с площ от 46 ,435 кв.м. в землището на с. Л., община “., област “ Плевен” , която представлява : лозе от 0,716 дка, ІІІ категория , заснето като имот № 0* по план за земеразделяне на с. Л. нива с площ от 3,018 дка, ІІІ категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. нива с площ от 39,648 дка , ІІІ категория, заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л. зеленчукова градина с площ от 0, 550 дка, ІІІ категория , заснета като имот № 0* съгласно плана за земеразделяне на с. Л. и залесена нива /гора/ с площ от 1 дка , ІІІ категория , заснета като имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л..
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: