Определение №93 от 16.2.2010 по гр. дело №1787/1787 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           РЕШЕНИЕ
 
               № 93
 
 
гр.София, 16.02.2010 г.
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
 
                        Председател:  Жива Декова
                                                                  Членове:  Олга Керелска
                                                                                       Ерик Василев
 
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1787 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. С., срещу решение от 07.11.2007 г., по гр.д. № 3308/2006 г., на Софийски градски съд, в частта, в която е отменено решение от 05.02.2004г., по гр.д. № 2570/2003 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявения срещу М. Л. Б. – Д. иск за упражняването на родителските права по отношение на детето Г. и му е определил режим на лични отношения, както следва: първите четири месеца, следващи влизане в сила на съдебното решение – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. до 16,00 часа, в присъствието на майката на детето, а след това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 часа в неделя, както и третата и четвъртата седмица на месец август от всяка следваща година, без присъствието на майката, нито член на нейното семейство, както и в частта, в която съдът е присъдил да заплаща издръжка на детето, чрез нейната майка и законен представител М. Л. Б., в размер на 80,00 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение с лихвата за забава за всяка просрочена вноска, до изменение на обстоятелствата за изменение или прекратяване на издръжката.
Ответникът по касационната жалба М. Л. Б. чрез процесуалния си представител адвокат Д, не е подала писмен отговор, но е съдебно заседание е депозирала писмено становище, в което са оспорени изложените доводи с твърдения, че не са сочените нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като подробно и прецизно съда е анализирал конкретните обстоятелства и социалните доклади, като е стигнал до правилни и обосновани изводи. С оглед гореизложеното се иска съдебното решение да бъде потвърдено изцяло, като се присъдят всички направени съдебни и деловодни разноски по делото.
Дирекция „С”, община К. село, област София-град, не е взела становище по касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да предостави родителските права на майката, по отношение на малолетната Г. , родена на 30.04.2003 г., въззивният съд е приел, че М. Л. Б. се е грижила добре за детето, като е ползвала помощта на нейната майка, както и че жилището, в което живеят е подходящо за отглеждането му. Прието е, въз основа на констатациите на служители от А. за закрила на детето, в множеството изготвени социални доклади, че битовите условия за живеене на детето са добри, което е резултат на осигурената издръжка и подкрепата на двамата родители и техните близки, създали условия за нормално развитие и възпитание на детето. В тази връзка, съдът е преценил имуществените и финансови възможности бившите съпрузи като равностойни, като е обосновал своите изводи и въз основа на данните от изготвените социални доклади по случая.
Като доказателство за сериозното отношение на родителите по въпросите свързани със средата, в която трябва да се отглежда и възпитава детето, както и за неговата издръжка, съдът е възприел постоянната работа на двамата родители, както и осигурените за отглеждането на детето жилища, собственост на страните по спора. Крайните изводи на своето решение въззивният съд е мотивирал със задължителните изводи на препоръките дадени в последния доклад и допълнението към него, както и предварително поставените критерии в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, при определяне на кого да бъдат предоставени родителските права над малолетната и режима на лични отношения с другия родител, съобразявайки изцяло интересите на детето.
Касационната жалба на Д. Г. Д. от гр. С., срещу решението от 07.11.2007 г., по гр.д. № 3308/2006 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразното поведение на майката, която е установила едно незаконосъобразно фактическо положение, което е създавало опасност за детето от болния й баща. Оспорени са изводите на съда за професионализма на социалните работници по отношение на тяхната компетентност и безпристрастна преценка на обстоятелствата по случая, с твърдения за едностранчивост и липса на обективност. Отделно са направени твърдения за липса на качества на майката да възпитава детето и способността и да се грижи за него самостоятелно. Препоръките на социалния доклад при решаването на въпроса за режима на лични отношения са възприети като противоречиви, но е посочено, че решаващия състав се е отклонил от наложилия се стереотип, но не е мотивирал изводите си да ограничи обичайния режим на лични отношения. С оглед изложените обстоятелства се иска да бъде предоставено на него упражняване на родителските права и да се присъди режим на лични отношения с майката, а евентуално, да бъде разширен режима на лични отношения с детето. Претендират се и направените съдебни разноски.
Касационната жалба е частично основателна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за родителските права над малолетната Г. и режима на лични отношения и издръжката на детето, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно Софийският градски съд е установил фактическите обстоятелства по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи в частта, в която е ограничил режима на лични отношения с детето, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Преценката за имущественото състояние и финансовите възможности на двамата родители и техните близки да осигурят нормални битови условия за отглеждането и възпитанието на малолетната Г. , съдът е съобразил с данните изложени от социалните работници на А. за закрила на детето и събраните писмени и гласни доказателства. Правилно са възприети констатациите за подходящата среда, необходима за развитието на детето, както и способностите на двамата родители в приблизително еднаква степен да полагат грижи за отглеждането му. В конкретния случай, съобразявайки препоръките в социалния доклад, решаващият състав обосновано е направил извод, че семейната и социална среда при майката, с оглед възрастта и пола на детето, създават условия за правилното му развитие като личност. Тези изводи са съобразени изцяло с указанията на Върховния съд за критериите, които следва да се преценяват от съда при предоставянето на родителските права.становено е в случая, че за правилното емоционално и физическо развитие на Г. , независимо от подкрепата на близките и на двамата родители, интересите на детето в по-голяма степен ще са защитени при предоставяне на родителските права на майката.
Необосновани са доводите на бащата за неблагоприятна среда за отглеждане на детето и невъзможност на майката самостоятелно да полага грижи за него, тъй като във всички социални доклади е обърнато внимание, че в личните отношения на детето и родителите се наблюдава много силна емоционална връзка и загриженост. Взаимоотношенията с майката са преценени като спокойни и основани на взаимна привързаност, като при проведеното проучване на бащата, социалните служители са констатирали правилния подход към детето и желанието му да развива родителските способности. Предвид препоръките в последния социален доклад и допълнението към него, че не се препоръчва промяна в начина на живот на детето, правилно е отхвърлен като несъстоятелен довода, че в жилището на майката липса нужната благоприятна среда да отгледа и възпитава детето. С оглед конкретните данни по делото, правилно въззивният съд е предоставил родителските права на майката – М. Л. Б..
Предвид финансовите възможности на Д. Г. Д. да отглежда и възпитава роденото от брака му с М. Л. Б. дете, правилно въззивният съд е определил месечната издръжка на малолетната, която следва да се заплаща със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Изводите на съда във връзка с режима на лични отношения на бащата с малолетната Г. са неправилни. По делото подробно са проучени възможностите на бащата да отглежда и възпитава детето. Изцяло в интерес на детето е подобряването на родителската компетентност на бащата, което е условие за нагласата на Д. Г. Д. да осигури по подходящ начин необходимите за развитието и възпитанието на детето грижи. Според служителите на А. за закрила на детето, бащата на Г. притежава необходимите морални качества и финансови възможности, за да упражнява родителски права над малолетната.
Като не е съобразил изцяло психологическото и емоционално развитие на детето и е ограничил правата на лични контакти между баща и дъщеря, решаващият състав е постановил частично незаконосъобразно решение, което не е съобразено изцяло с интересите на детето. В тази част, решението следва да се отмени и вместо това да се приложи режим на лични отношения, приложим при липсата на общо съгласие между родителите. Неправилно съдът е ограничил личните контакти с детето, като е постановил задължително присъствие на другия родител или член на неговото семейство за определен период от време. Не може да се приеме, че е в интерес на детето, контактите му с единия родител да са поставени под непрекъснатия контрол на другия родител, тъй като подобна мярка ще е равнозначна на ограничаване на родителските права на този родител, без поведението му да е санкционирано от съда като застрашаващо здравето, личността, възпитанието или имуществото на детето.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено частично в нарушение на материалния закон, но при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено частично в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Д. Г. Д. с малолетното му дете Г, родена на 30.04.2003 г., а направените разноски в производството да останат в тежест на страните, както са направени.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
РЕШИ:
 
ОТМЕНЯ частично решение от 07.11.2007 г., по гр.д. № 3308/2006 г., на Софийски градски съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Д. Г. Д. с малолетното му дете Г, родена на 30.04.2003 г. и вместо това:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Г. Д., ЕГН **********, с малолетното му дете Г, родена на 30.04.2003 г., както следва: бащата Д. Г. Д. има право да се среща и взема роденото от брака с М. Л. Б., дете Г. Д. Д. , родена на 30.04.2003 г., на територията на Република България, от обичайното местожителство на майката и детето в град С., където е длъжен да го връща, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота сутрин до 17,30 часа в неделя, с пренощуване, както и 5 дни през зимата на всяка четна календарна година, сутрин от 10,00 часа на 24 декември до 10,00 часа – сутрин на 29 декември, с пренощуване, и 30 дни през лятото на всяка година /от месец юни до месец август/, с пренощуване, през времето, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката или е пречка за учебния процес на детето, без да напуска територията на страната, освен при изрично писмено съгласие на майката или по нареждане на съда.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.11.2007 г., по гр.д. № 3308/2006 г., на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част, с която са предоставени родителските права по отношение на малолетното дете Г, родена на 30.04.2003 г. и Д. Г. Д., ЕГН **********, е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Г, чрез нейната майка М. Л. Б., ЕГН **********, в размер на 80 лева месечно, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top