О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№130
гр.София, 10.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 110 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Д., приподписана от адвокат С срещу определение № 429 от 21.12.2009 г., по ч.гр.д. № 747/2009 г., на Апелативен съд – гр. В..
Ответникът по жалбата Ч. М. Г. е подала писмен отговор, в който се оспорват доводите за липса на парични средства с твърдения, че няма данни ищецът да се е регистрирал в Бюрото по труда, както и какви имущества има в страната.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се потвърждава първоинстанционен съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и редовна.
С определение от 26.11.2009 г., по гр.д. № 1074/2009 г., Окръжен съд – гр. В. е оставил без уважение молбата на ищеца М. И. Д. за освобождаване от държавна такса и разноски по предявените искове, поради липса на достатъчно средства. С определението си от 21.12.2009 г., по ч.гр.д. № 747/2009 г., на Апелативен съд – гр. В. е приел, че частната жалба срещу отказа да бъде освободен от държавна такса е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, които да мотивират съда да приеме, че М. И. Д. не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимите такси и разноски в производството. Прието е, че ищецът е в работоспособна възраст, без сериозни заболявания и притежава имущество, които му позволяват да упражнява дейност и да получава доходи. Допълнително са изложени съображения, че множеството дела със същия ищец не са основание да се признае на ищеца, че няма средства да заплати държавна такса и разноските в производството.
Частната жалба на М. И. Д. срещу определението на Апелативен съд–гр. Велико Търново съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че поставеният съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е за предпоставките, при които следва да се признае на едно лице, че няма достатъчно средства, за да внесе дължимата държавна такса при подаване на искова молба в съда. Излагат се съображения значението на този въпрос за точното прилагане на закона и други определения на съдилищата, които въз основа на същата декларация за семейно и имотно състояние, ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса.
Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените основания от касатора по частната жалба, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, частният жалбоподател е посочил процесуалноправен въпрос, за който счита, че има особено значение за решаване на правния спор, във връзка с правната възможност на едно лице да бъде освободено от дължимата в производството държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, счита, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване, тъй като решаването на процесуалноправния въпрос, макар да обуславя крайните изводи в обжалваното определение, не се решава противоречиво и в този смисъл не е от значение за развитие на правото. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, основание за освобождаване от такси и разноски по делата, може да се признае на физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Необоснован е доводът на касатора по частната жалба, че има противоречиво решаване на делата, тъй като повдигнатия процесуалноправен въпрос е разрешен освен с обжалваното и с друго влязло в сила разпореждане или определение на съдилищата, при общи правно релевантни за конкретния случай обстоятелства. Преценката на съда за това, дали да се признае на физическото лице, че няма достатъчно средства да заплати държавна такса в производството, следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед данните по делото, тъй като обстоятелствата, които са от значение за освобождаване от държавна такса и разноски могат да се изменят за различен период от време. В този смисъл, приложените съдебни актове, в които едната страна е била освободена от държавна такса, не може да обосноват извод за противоречива съдебна практика. Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е достатъчно ясна и непротиворечива, за да се приложи съобразно конкретните факти и представените от молителя доказателства, въз основа на декларация за материалното му състояние, дали следва да бъде признато на едно физическо лице, че няма достатъчно средства и може да бъде освободено от държавна такса в производството.
Предвид изложеното, така поставения процесуалноправен въпрос, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона, доколкото разпоредбата е ясна, няма непълнота и противоречие с друга правна норма или различно тълкуване на закона (чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.12.2009 г., по ч.гр.д. № 747/2009 г., на Апелативен съд – гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.