РЕШЕНИЕ №50
гр.София, 03.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2204 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на И. Х. С. от гр. Д. срещу решение № 28 от 05.02.2008 г., по гр.д. № 136/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., с което е отменено решението от 10.01.2007г., по гр.д. № 278/2005 г. на Районен съд – гр. Д. и е уважен предявеният от Д. л. – гр. Д., с променено наименование – Д. горско стопанство, срещу И. Х. С. иск да се признае за установено между страните, че държавата е собственик на иглолистни гори от горския фонд в землището на гр. Д., както следва: имот № 1* с площ 50 дка, в местността „К”; имот № 1* с площ 5 дка, в местността „Н”; имот № 1* с площ 45 дка, в местността „Х”, върху които е възстановено правото на собственост, на наследниците на Х. С. М. , както и за предаване на владението им на ищеца, на основание чл.108 от Закона за собствеността.
Ответникът по касационната жалба Д. горско стопанство – гр. Д., чрез процесуалния си представител е депозирал писмено възражение, с което подробно е оспорил изложените доводи с твърдения, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху земи и гори от горския фонд, които законови изисквания са били игнорирани от Областната комисия, чието решение е послужило като основание за възстановяване по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Отделно са изложени съображения за неприложимост по аналогия на решението по делото К. и други срещу България, тъй като по това дело е имало доказателства за собствеността с нотариален акт, а в случая заявителя се позовава единствено на твърдения, че е получил гори в наследство. С оглед установените обстоятелства се иска от съда да потвърди решението на въззивния съд, с което е уважен предявения иск.
Контролиращите страни Изпълнителна а. по горите и М. на р. р. и благоустройството на Република България не са взели становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да уважи предявения ревандикационен иск от Д. л. -гр. Доспат, сега Д. горско стопанство – гр. Д.(ДВ, бр.80 от 2009 г.), Окръжният съд – гр. С. е приел, че по делото се доказва по несъмнен начин правото на собственост на държавата върху иглолистни гори от горския фонд в землището на гр. Д., по отношение на които не са били налице предпоставките за реституция. Ответникът се е легитимирал като собственик на 100 дка гори от горския фонд в землището на гр. Д., с решение на поземлена комисия № 241 от 10.05.2001 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. С. М. , съгласно протоколно решение от 30.08.2000 г., на областната комисия по чл.14, ал.4 ЗВСГЗГФ. При преценка законосъобразността на това решение на поземлената комисия като орган на поземлената реформа, по пътя на косвения съдебен контрол, въззивния съд е констатирал нарушаване на предвидената административна процедура при вземането на решение от областната комисия, с оглед на което е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ и не са били налице предпоставките за възстановяване, посочени в чл.2 и чл.3 от ЗВСГЗГФ.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, поради влязло в сила съдебно решение по административното производство са отхвърлени като несъстоятелни, като въззивният състав се е позовал на указанията дадени в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г., по т.гр.д. № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, т.4. В тази връзка са отхвърлени и доводите на процесуалните представители на ответната страна, които се позовават на решението на Е. съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „К”, като е възприето, че делото не се отнася до аналогичен случай.
Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав на окръжния съд е приел, че иглолистните гори в землището на гр. Д. винаги са били държавна собственост и доколкото местностите „К”, „Н” и „Х” попадат в границите на яйлаците – летни планински пасища, върху които е било предоставено право на местното население да експлоатира държавна гора, а в района не е имало частни гори, които да са отчуждавани и национализирани. Съдът е обосновал крайните изводи на своето решение като е посочил, че ответникът не доказва правото на собственост на неговия наследодател върху претендираните гори, поради което е уважил предявения иск.
Касационната жалба на И. Х. С. от гр. Д. срещу решение № 28 от 05.02.2008 г., по гр.д. № 136/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., съдържа твърдения за недопустимост на предявения иск, тъй като влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд (ВАС) има обвързваща сила за Д. л. -Доспат, а разрешения спор за валидността на административния акт не може да бъде пререшавано в исковия процес. Изложени са подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и разглеждане на правния спор в разрез с общите принципи за правна сигурност и стабилност, възприети от ЕСПЧ. Твърди се, че окончателното решение на ВАС, с което е потвърдено решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността като стабилен административен акт, както и участието на представител на ДЛ Д. в областната комисия, обвързват държавата, поради което е налице хипотезата на чл.224, ал.1 ГПК (отм.). Отделно се излагат доводи, че участието на представител на П. и Общинската служба земеделие и гори – гр. Д. в административното производство също обвързват ищеца, съгласно изричната разпоредба на чл.220, ал.1 ГПК (отм.), поради което се иска да се обезсили въззивното съдебно решение като недопустимо и да се прекрати производството по делото, като се присъдят съдебни разноски.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Направеният отвод за допустимост на ревандикационния иск е неоснователен по следните съображения:
Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието на правен спор и интерес от предявяването на иска са положителните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, за които съдът следи служебно. Очевидно е налице правен спор, във връзка с който ищецът трябва да установи по несъмнен начин правото на собственост върху спорните имоти, представляващи иглолистни гори в землището на гр. Д., а ответникът следва да докаже, че неговият наследодател е притежавал в собственост заявените за възстановяване гори, които са му отнети и включени в държавния горски фонд. Съдебното решение, с което е разрешен един правен спор, е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, но влязлото с сила решение на ВАС, постановено в административно производство по обжалване на индивидуален административен акт е между различни страни, т.е. страните по настоящия спор не са обвързани от силата на пресъдено нещо и не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото.
В конкретния случай е направено възражение от процесуалните представители на ответника, че правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт и то принадлежи на наследниците на Х. С. М. , поради което не може да се пререшава въпроса в общия исков процес. Становището на ответника е несъстоятелно. Правото на собственост върху горите в землището на гр. Д., за които се твърди, че са възстановени по реда на чл.14 от ЗВСГЗГФ, може да бъде предмет на съдебен спор, независимо дали е приключила административната процедура по възстановяване. Това е така, тъй като наличието на позитивно решение на общинската служба по земеделие и гори /бившата поземлена комисия/, за възстановяване на собствеността върху горите в реституционно производство е условие да се признае правото на собственост върху конкретен имот, но не е процесуална предпоставка за допустимост на ревандикационния иск.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Необосновано е възражението на касатора, че държавата е обвързана от решението за възстановяване, тъй като в становището на областната комисия е участвал представител на Д. л. -Доспат. Решението на областната комисия по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ няма самостоятелен характер, тъй като с него се извършва само анкетна проверка на заявленията за възстановяване и въз основа на него се издава решение поземлена комисия по чл.14, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Следователно, в административното производство по възстановяване на собствеността не е участвала държавата като страна и няма пречка в гражданския процес да се търси защита на държавната собственост. В тази връзка, окръжният съд е съобразил точно указанията дадени с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и като е упражнил косвен съдебен контрол върху административния акт е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. С. М.
Законосъобразен е извода на решаващия състав на окръжния съд, че доводите на ответната страна за задължителната сила на решението на ЕСПЧ и относимостта на този случай към конкретните обстоятелства на настоящия правен спор, доколкото в административното производство повдигнатия спор за собствеността не е разрешен със сила на пресъдено нещо, какъвто е бил случая по делото срещу Република България, посочено от касатора.
Правилно и обосновано въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е мотивирал крайните изводи на своето решение, че в иглолистните гори в землището на Д. са държавната собственост, които се владеят от несобственик без правно основание, поради което предявеният иск е уважен.
Предвид изложеното, обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон и съответствие със съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение, като се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 150 лева в полза на Д. горско стопанство – гр. Д..
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 05.02.2008 г., по гр.д. № 136/2007 г., на Окръжен съд – гр. С.,.
ОСЪЖДА И. Х. С., ЕГН **********, гр. Д., ул.”Р” № 20, съдебен адрес: гр. П., ул.”Х” № 2, етаж 3, чрез адвокат М адвокат К. Б. , да заплати на Д. горско стопанство – гр. Д., област С. , разноските по делото в размер на 150 (сто и петдесет лева) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.