О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр.София, 27,05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 567 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. П. А. и П. И. А., както и на „Т” И. , САЩ срещу решение № 30 от 02.07.2009г. по гр.д. № 84/2009г., на Апелативен съд-Бургас, с което се отменя частично решение № 24 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 480/2008 г. на Окръжен съд- Бургас и вместо това са уважени до размер на 30 000 лева за всеки от тях, предявените от М. П. А. и П. И. А. срещу „Т” И. , САЩ искове за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите за забава от 02.12.2003 г. до окончателното изплащане, на основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Апелативният съд е приел, че синът на ищците е работил по трудов договор при ответника на длъжност ІІІ-ти механик на кораб. По време на рейс с кораба „Е”, плаващ под български флаг, е причинена смъртта на И. А. , от друг член на екипажа на кораба, което е установено в образуваното наказателно производство, приключило с предложение за налагане на принудителни административни мерки на виновния. Според медицинската документация, причинилият смъртта моряк е посочен като годен за работа. За да уважи предявените искове съдът е приел, че работниците на кораба за изпълнявали възложена от дружеството работа, при и по повод изпълнението на която е настъпил инцидента от 02.12.2003 г., Съдът е приел, че липсват основания за освобождаване от отговорност на ответника и с оглед общоприетия критерий за справедливост е присъдил обезщетение за причинените вреди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените иск са с обжалваем интерес над 1000 лева.
Касационните жалби са подадени в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което са редовни.
Касационната жалба на М. П. А. и П. И. А., ч. адвокат Р срещу решението по гр.д. № 84/2009г., на Апелативен съд-Бургас съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетение до пълния предявен размер от 100 000 лева. Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в което се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ППВС № 4/1968 г. и решение № 545/05.10.2004 г. по н.д. № 72/2004 г. на ІІІ-то н.о.
Касационната жалба на „Т” И. , САЩ, ч. адвокат Р срещу решение № 30 от 02.07.2009г. по гр.д. № 84/2009г., на Апелативен съд-Бургас също съдържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с изводите, че следва да се ангажира неговата отговорност. Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в което се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 359/11.04.2008 г. по гр.д. № 1782/2007 г. на ВКС, което не е представено, както и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас, тъй като поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението, както и за преценката на приобщения доказателствен материал, макар да обуславят съдържанието на обжалваното решение, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в този смисъл не са от значение точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК. В случая , разрешеният в обжалваното решение правен въпрос за критериите за справедливост е от значение за изхода по делото, но не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, поради което не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният за разглеждане правен въпрос е релевантен за конкретния спор, но правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.52 ЗЗД. Когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, които довели до причиняването на вредите във всеки отделен случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установените релевантни за конкретния правен спор факти. Разяснения за критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са давани последователно от Върховния съд (ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1968 г.), поради което определяне размера на обезщетението е въпрос на фактическа преценка на съда. Повдигнатият в конкретното дело въпрос ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правната норма, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4. Приложените съдебни решения са свързани с посочване на критериите, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за ангажиране отговорността на едно лице и на лицето възложило изпълнението на определена работа, по повод на която са настъпили вредите, както и правото на обезщетение за причинените вреди в случаите на чл.49 ЗЗД не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 02.07.2009г. по гр.д. № 84/2009г., на Апелативен съд-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.