О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр.София, 10.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 497 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. А. срещу решение № 132 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 3093/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 2* от 21.10.2009 г. по гр.д. № 3372/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск срещу „Ц” АД, с променено наименование–„К” Е. , за присъждане на обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение, представляващо разлика между изплатеното и изчисляваното въз основа на трудовото възнаграждение, съобразено с чл.37 от колективния трудов договор, на основание чл.222, ал.1 от К. на труда (КТ).
Ответникът по жалбата „К” Е. , чрез юрисконсулт З. Г. е подал писмен отговор, в който са оспорени доводите на касатора с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира се направените разноски по делото.
Въззивният съд е приел, че страните са в трудово правоотношение, което е прекратено от работодателя на 12.05.2008 г., на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Д. С. А. е била член на синдикална организация, която е подписала КТД и съгласно неговите клаузи работната заплата за съответния месец се компенсира тримесечно с процент на инфлация, обявен от Националния статистически институт. Компенсирането на работната заплата с процента на инфлация не се включва в брутното трудово възнаграждение, а се начислява върху основната заплата по сключения трудов договор, поради което не влияе на размера на обезщетенията. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че начина на формиране на БТВ за месеца предхождащ основанието за обезщетение включва само допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер или договорените такива с индивидуалния трудов договор, но не включва тримесечните добавки, съобразени с процента на инфлация.
Касационната жалба на Д. С. А., чрез адвокат Б срещу решението по гр.д. № 3093/2009 г. на Пловдивския окръжен съд съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност при решаване на въпроса за начина на формиране на брутното трудово възнаграждение като база, върху която се изчисляват обезщетенията на работниците и служителите, което е тясно свързано и производно на основното трудово възнаграждение. Към жалбата е представено изложение за основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като се поставя материалноправния въпрос дали договореното компенсиране с процента на инфлация следва да се включи в базата за изчисляване на обезщетенията по чл.222, ал.1 КТ. Изложени са съображения, че същият въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, тъй като поставеният материалноправен въпрос макар и да обуславя съдържанието на съдебното решение не се разрешава противоречиво от съдилищата и в този смисъл не е от значение за развитие на правото.
Обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, доколкото не е предвидено друго. При действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр.9/2007г.), брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението включва основното трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, когато основанието за присъждане на обезщетение по чл.222 КТ е възникнало след отмяната на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения с § 1 от ЗР на П. № 4/17.01.2007 г. (ДВ, бр.9 от 26 януари 2007г.), в сила от 01.07.2007 г. определените в КТД суми за компенсации, свързани с инфлацията не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл.3 от НСОРЗ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешеният в обжалваното решение правен въпрос за брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението по чл.222 от КТ, не е разрешен с различни правни аргументи, което да доведе до различни изводи. В приложените съдебни решения на Пловдивския районен съд разрешава въпроса за начина на формиране на работната заплата, съобразно на клаузите на КТД от 01.07.2004 г., но не са свързани с базата, въз основа на която се определя обезщетение по чл.222 КТ, поради което не мотивират основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Конкретния правен спор няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като правните норми, въз основа на които се определят обезщетенията по раздел ІІІ, на глава десета от КТ не са неясни или противоречиви, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна е претендирала разноски и е представила пълномощно за юрисконсулт, поради което ищеца дължи съдебни разноски в размер на 150 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 3093/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН **********, да заплати на „К” Е. разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.