О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр.София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 386 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. С. Ж., както и на ответниците Б. Л. С. и Г. А. С. срещу решение ІІ-125 от 10.11.2009г. по гр.д. № 413/2009г., на Окръжен съд – Бургас, с което се отменя частично решение № 54 от 22.05.2009 г. по гр.д. № 127/2008 г., на Районен съд –Поморие в частта в която е уважен иска срещу Б. Л. С. за сумата над 4709,78 лева до пълния размер от 7374 лева и се потвърждава първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от Б. С. Ж. срещу Б. Л. С. и Г. А. С. иск за връщане на получените суми, представляващи стойността на продадени имоти, от името и за сметка на наследодателя на ищеца, със законните лихви до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.284, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е наследник Н, която е упълномощила валидно ответниците да продадат два имота, които е притежавала. След продажбата те са получили цената, но не са я предали на собственика, поради което са се обогатили за нейна сметка, респективно за сметка на ищеца и е уважил исковете изцяло.
Въззивният съд е приел, че като собственик на земеделски земи в землището на гр. П., приживе наследодателката на ищеца е възложила на ответниците да продават и да получат от нейно име цената на имотите, за което е подписала две пълномощни. Сделките да извършени с нотариални актове № 77/2007 г. и № 171/2008 г., но платената цена не е предадена на упълномощителя. Възражението на ответника С за погасяване на задължението му чрез плащане е отхвърлено като недоказано, тъй като изтеглената от банка сума не се установява безспорно да е цената по сделката. Направеното възражение за прихващане от ответницата С, със сумите за консумативни разноски за болногледачка и погребение на Н. Ж. е прието за частично основателно. Съобразявайки заключението на вещото лице, съдът е признал разходи по документи в размер на 2664,22 лева и е намалил дължимата от Б. Л. С. сума на 4709,78 лева, като е отхвърлил доводите на ищеца, че ответницата е изпълнила свой нравствен дълг като сестра на упълномощителката.
Касационната жалба на Б. С. Ж., чрез адвокат И срещу решението по гр.д. № 413/2009г., на Окръжен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен предявения иск съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Като основание за допускане до касационно обжалване касаторът е посочил два материалноправни въпроса, а именно: следва ли да се приеме за нравствен дълг разходите, които по своя инициатива, съзнателно и доброволно са извършени от едно лице за свой близък човек, както и следва ли да се приеме, че при изпълнението на нравствен дълг има разграничителен критерий – стойността на даденото и надвишаването му представлява неоснователно обогатяване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че поставените въпроси са поставени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ППВС № 1/1979 г. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационната жалба на Б. Л. С. и Г. А. С., чрез адвокат Ж срещу решението по гр.д. № 413/2009г., на Окръжен съд – Бургас също съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и е необосновано. Като основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочен процесуалноправния въпрос следва ли под формата на уточнения да се допуска промяна в правното основание на исковете след сроковете по чл.214 ГПК, с което се прави изменение на фактическите основания в исковата молба.
Касационните жалби са подадени в срок от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК, поради което са редовни и допустими.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК. Касаторът – ищец е изложил правни аргументи за приложение разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че в обжалваното въззивно решение са разрешени в противоречие с ППВС № 1/1979 г. принципните въпроси за критериите, при които следва да се преценява има ли изпълнение на нравствен дълг.
Поставеният въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на Върховния касационен съд, поради което са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая е установено, че ответниците са получили продажната цена от сключените сделки със земеделски имоти, в които те са участвали по пълномощие от наследодателя на ищеца. Спорен е останал въпроса дали е налице изпълнение на нравствен дълг по отношение на ответницата Б сестра на починалата, каквито са доводите на ищеца. Принципният въпрос за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗЗД се поставя, когато едно лице е получило нещо без основание, с оглед освобождаване на получателя от отговорност. Преценката на въззивния съд при формиране на изводи за липсата на изпълнение на нравствен дълг в конкретния случай е съобразена с установената практика на Върховния касационен съд. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, но релевантните обстоятелства следва да се преценяват във всеки отделен случай, като констатациите за това дали съществува морално задължение или има друго основание за изпълнението е въпрос на конкретни факти и преценка от решаващия състав. Не може да се приеме изпълнение на нравствен дълг при условие, че изпълняващия има насрещно задължение, с което може да компенсира вземането на кредитора. В случая е налице погасяване на чужд дълг, тъй като ответницата е знаела, че изплаща задължения на сестра си и е искала да я освободи от тях, но даденото подлежи на връщане от длъжника, респективно от неговите наследници и следва да се приспадне от задължението на ответницата, както е прието в обжалваното решение.
Поставените материалноправни въпроси са релевантни за делото, но правните аргументи при решаването им не водят до различни изводи по приложението на чл.55, ал.2 ЗЗД, поради което не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Изложените от касаторите – ответници съображения, свързани с правилното решаване на процесуалноправните въпроси за спазване на сроковете по чл.214 ГПК, по своето естество представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба могат да бъдат уточнявани за изясняване на фактическите твърдения и въведените с тях доводи и възражения от страните по правния спор. Съображенията на касаторите за нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на решаващия състав дали следва да приеме, че има изменение на иска или се уточняват обстоятелствата в исковата молба, представляват касационен довод за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на процесуалния закон и също не мотивират основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси ще имат значение точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото преценката дали направените съзнателно разходи са изпълнение на един нравствен дълг винаги е конкретна, с оглед установените обстоятелства по спора и не се налага изменение или ново тълкуване на правната норма по същия въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение ІІ-125 от 10.11.2009г. по гр.д. № 413/2009г., на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.