О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 03.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 319 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. В., чрез адвокат Н срещу решение № 535 от 11.11.2009г. по гр.д. № 743/2009г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което се потвърждава решение № 668 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 496/2009 г. на Районен съд- Пазарджик и е отхвърлен предявеният от А. Д. В. срещу Е. Ж. М. иск за обезщетение за имуществени вреди от неизползваната част от общ на страните магазин и нереализиране на доходи за периода от 16.03.2005 г. до 16.01.2006 г. със законните лихви от исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът по касационната жалба Е. Ж. М., чрез адвокат Ст. В. е оспорил доводите на касатора с твърдения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел, че като съсобственик на идеална част от магазин, ответната страна свободно може да се разпорежда с нея, за което няма законова забрана. За извършената от съсобственика продажба с неговата част от имота ищцата не е била уведомена писмено, но тя не е упражнила в срок и правото да изкупи продадената идеална част при същите условия. При разпореждане със своята част от магазина не е нарушен закона, поради което липсва противоправност в действията на ответницата и причинна връзка с евентуалните щети на ищцата от невъзможността да реализира доходи от общата вещ, с оглед на което е отхвърлен иска.
Касационната жалба на А. Д. В., чрез адвокат Н срещу решението по гр.д. № 743/2009г. на Окръжен съд-Пазарджик съдържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, които са съществени и са основания за касиране на обжалваното решение. В изложението за основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че по отношение отговорността за непозволено увреждане решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в представеното към касационната жалба изложение касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретния спор. Правораздавателна дейност на касационната инстанция е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, но във връзка с необходимостта да се разрешат поставените правно значими за конкретното дело въпроси. Касаторът в случая не е изпълнил изискванията на закона да посочи конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като правото да се търси обезщетение за вреди и отговорността при непозволено увреждане е установена от самия закон и не налага самостоятелно тълкуване (чл.45, ал.1 ЗЗД). Всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму, без значение дали вредоносния резултат е причинен от нарушение на законова забрана или на общия принцип да не се вреди другиму. За да възникне отговорност от непозволено увреждане необходимо условие е да са настъпили вреди в патримониума на увредения, но и да са причинени от противоправно поведение. В случая, правната възможност на съсобственика свободно да се разпореди със своята част от общия имот не може да се приеме като увреждащо действие. В този смисъл, общо посочените в изложенията доводи за отговорността при непозволено увреждане и конкретната преценка на решаващия състав при доказването на релевантни за изхода на правния спор факти не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва произнасяне по материалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приложените съдебни решения не са задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК, с оглед на което повдигнатите въпроси не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.2.
Ответницата по касационната жалба е поискала разноски и такива се дължат в размер на 340 лева по представения договор за правна защита и съдействие № 0* с адвокат Ст. В. от АК Пазарджик.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535 от 11.11.2009г. по гр.д. № 743/2009г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА А. Д. В. от гр. П., ЕГН ********** да заплати на Е. Ж. М. от гр. П., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 340 (триста и четиридесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.