Определение №326 от по гр. дело №213/213 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 326
 
 
гр.София, 01.04.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:                                              
 
Председател:  Жива Декова
                                                                  Членове:  Олга Керелска
                                                                                       Ерик Василев
 
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 213 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 1* от 20.11.2009г. по гр.д. № 718/2009 г., на Окръжен съд- Пловдив, с което се оставя в сила решение № 145 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 1380/2007 г., на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Г. Д. срещу „С” Е. искове за обезщетение за недопускане на работа в периода от 01.01.2007 г. до 31.03.2007 г. и за неимуществени вреди в резултат на тези действия, с правно основание чл.213, ал.2 и чл.226, ал.3 от Кодекса на труда (КТ).
Ответникът по жалбата „С” Е. , ч. адвокат В е подал писмен отговор, в който са оспорени изложените доводи с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените искове са с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и допустима.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните съществува валидно трудово правоотношение, което не е прекратено, а предадената с протокол от 03.01.2007 г. счетоводна документация на посочено от работодателя лице не представлява действие на незаконно недопускане до работа. Страните продължават да са обвързани от трудовия договор, поради което не е налице основание да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на работодателя да оформи своевременно необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото му правоотношение. Не е възникнало право на обезщетение при недопускане на работа през време на изпълняване на трудовия договор, а от фактическите обстоятелства по делото не се установява да са причинени вреди на ищеца, за които да се ангажира отговорността на работодателя, поради което са отхвърлени исковете за обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като посочените от касатора аргументи не извеждат конкретен правен въпрос, а обосновават доводи за неправилност на съдебното решение – касацвионно основание по чл.281, т.3 ГПК. Предаването на счетоводната документация от ищеца на посочено от работодателя лице, която е свързана с договорената за изпълнение дейност от ищеца, не може да се приеме като действие за недопускане до работа или за прекратяване на трудовото правоотношение. Неправомерно недопускане на едно лице да изпълнява задълженията си по трудов договор е налице, когато работника или служителя не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения и действията на работодателя не са резултат от виновното му поведение. Страните по трудовото правоотношение си дължат обезщетение, но при условията на трудовото законодателство, когато е нарушена императивна правна норма, колективния или индивидуалния трудов договор. Извън посочените в специалния закон случаи е приложим принципа установен в гражданския закон, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл.45, ал.1 ЗЗД). Накърняване на достойнството, нарушаването на душевното равновесие и причиняването на психологически стрес на работното място не е основание за ангажиране на отговорност на работодателя по чл.226 от КТ, както правилно е възприел въззивния съд, за да отхвърли претенцията за обезщетение. Релевантните по конкретното дело правни въпроси в приложението към касационната жалба нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като има установена непротиворечива съдебна практика, във връзка със задължението на работодателя да издаде своевременно необходимите документи, свързани с трудовото правоотношение на работника и основанията за ангажиране на неговата отговорност при вписване на неверни данни в тях или незаконно задържане на трудовата му книжка, след прекратяване на трудовото правоотношение. Изложените от касатора съображения за решаването на поставените правни въпроси ще имат значение за развитие на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, ч. което ще се отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за ангажиране отговорността на работодателя и правото на обезщетение за вреди и при недопускане на работа, не налагат необходимост да се измени и даде ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.11.2009г. по гр.д. № 718/2009 г., на Окръжен съд- Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top