О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр.София, 11.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 723 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Ч., чрез адвокат В. Г. срещу решение № 363 от 08.12.2009 г. по гр.д. № 1022/2009г. на Апелативен съд-Пловдив, с което се потвърждава решение № 1* от 29.09.2009 г. по гр.д. № 902/2008 г. на Окръжен съд- Пловдив, с която са уважени частично до размер на 5000 лева предявеният от И. Н. Ч. срещу Прокуратурата на Р. Б. искове за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Р. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с обжалваем интерес над 1000 лева.
Апелативният съд е приел, че по делото се доказва фактическият състав на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, но е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото обвинение. За времето, през което е имал наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са се отразили неблагоприятно на личния му живот, съдът е присъдил обезщетение в размер на 5000 лева. При определяне размера на обезщетението за причинените вреди, съдът е взел предвид продължителността на наказателното преследване, но и обстоятелството, че оправдателната присъда е влязла в сила на 18.11.1998 г., а междувременно той е бил обвиняем по друго дело № 149/1990 г., в което е признат за виновен за друго тежко престъпление. Съобразявайки общоприетия критерий за справедливост Пловдивският апелативен съд е уважил частично предявения иск.
Касационната жалба на И. Н. Ч., чрез адвокат В. Г. срещу решението по гр.д. № 1022/2009г. на Апелативен съд-Пловдив съдържа оплаквания за необосност – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът е посочил като съществен материалноправен въпрос – несъотносимост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираният материалноправен въпрос, макар и от значение за изхода на правния спор не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се решава противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК).
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК. В случая, разрешеният в обжалваното решение правен въпрос за критериите за справедливост е от значение за изхода по делото, но не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, поради което не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложените правни аргументи при решаването на поставения въпрос в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.52 ЗЗД. Когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, в резултат на които са причинени вредите във всеки отделен случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установените релевантни за конкретния правен спор факти, т.е. определянето на размера на обезщетението е въпрос на фактическа преценка на съда във всеки отделен случай Разяснения за критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са давани последователно от Върховния съд с ППВС № 7/1959 г. и ППВС № 4/1968 г. и в случая са съобразени от съда, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение, което в случая не е налице. Приложените съдебни решения са свързани с определяне размер на обезщетение при посочване на критериите в конкретна и различна фактическа обстановка, поради което не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за ангажиране отговорността на държавата, чрез нейните правозащитни органи, ако лицето е оправдано за обвинението, което е било повдигнато срещу него и по повод на което са настъпили евентуални вреди, както и за размера на обезщетението с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363 от 08.12.2009 г. по гр.д. № 1022/2009г. на Апелативен съд-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.